Решение № 11057 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2010 г.

Решение № 11057 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, срещу решение № 1104 от 6.10.2010 г. по адм. дело № 738 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас, с което е изменен РА № 901631 от 8.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-86 от 19.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, относно определено допълнително задължение за ДДС в размер над 6 317.98 лв. до 7 413.12 лв. и лихва за забава за сумата над 1 160.08 лв. до 1 358.01 лв. Образувано е и по касационна жалба на Дмитрий Юриевич Бочаров срещу същия съдебен акт, с който е изменен РА № 901631 от 8.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-86 от 19.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас и е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 6 317.98 лв. и лихва за забава в размер на 1 160.08 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първия касатор иска от съда да се отмени обжалваното решение и отхвърли жалбата като неоснователно и се присъдят направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Вторият касатор иска да бъде отменено изцяло решението, респ. обжалвания РА, с който е определено задължение за ДДС и лихва за забава в посочените размери, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - Дмитрий Юриевич Бочаров оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Светлана Проданова. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Веселин Монев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу РА № 901631 от 8.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-86 от 19.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, относно определено допълнително задължение за ДДС и лихва за забава. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице Дмитрий Юриевич Бочаров, като на същото е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 7 413.12 лв. и лихва за забава в размер на 1 358.01 лв. за данъчен период м. 09.2008 г., на основание чл. 168, във връзка с чл. 91 от ЗДДС. В хода на административното производство е установено, че лицето е закупило МПС, мотоциклет марка "Триумф", модел "Рокет 111 класически фантом" от фирма "МС Мартин Къртис", Кралство Великобритания, като е издадена фактура № Р-501235 от 2.06.2008 г. Стойността на превозното средство и принадлежностите към него, подлежаща на плащане е 15 000.00 британски лири, в т. ч. и начисленият ДДС по фактурата в размер на 2 215.94 британски лири. Датата на първата регистрация на превозното средство е 19.06.2008 г., с посочен работен обем на двигателя 2 294 куб. см., с максимална нетна сила 103 киловата. Въведено е на територията на РБългария, регистрирано е, като е издадено свидетелство за регистрация на МПС от 29.08.2008 г. на името на ревизираното лице. Ревизиращият орган е приел, че е налице вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б."в" от ДР на ЗДДС, понеже към датата на възникване на данъчното събитие за доставката му не са минали повече от шест месеца, считано от датата на първата регистрация. Възникнало е задължение на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДДС за деклариране на вътреобщностно придобиване и внасяне на дължимия данък на основание чл. 91, ал. 1 от ЗДДС. За определяне на данъчната основа е приложим чл. 64 от ЗДДС, според който данъчната основа за облагане следва да се образува по реда на чл. 26 от ЗДДС. Данъчната основа следва да бъде цялата стойност по фактурата, а именно 15 000.00 британски лири, чиято левова равностойност е 37 065.50 лв., в резултат на което е определено задължение за ДДС в размер на 7 413.12 лв. Тази фактическа обстановка е коректно изложена в мотивите на обжалваното съдебно решение, като съдът правилно е отграничил спорните моменти в производството пред него и във връзка с тях е изложил подробни, последователни правни изводи с преценка за частична незаконосъобразност на обжалвания пред него РА относно размера на определеното допълнително задължение за ДДС. По повод първия спорен момент относно факта дали е налице вътреобщностно придобиване на ново превозно средство, което определя дължимостта на процесното данъчно задължение, съдът се е позовал на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в която е дадено определение за вътреобщностно придобиване по смисъла на закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице и независимо дали е данъчнозадължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. За да обоснове правилността на преценката на административния орган дали превозното средство е ново, съдът се позовал на § 1, т. 17, б."в" от ДР на ЗДДС, според която "нови превозни средства" са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км. Конкретното техническите данни на превозното средство са установени, като към датата на възникване на данъчното събитие не са изминали повече от 6 месеца. Понеже условията за преценка на качеството на превозното средство като ново са в условия на алтернативност, съдът не е обсъждал възражението, че то е изминало повече от 6000 км. преди въвеждането му на територията на страната. Изложените съображения са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. По повод втория спорен момент относно формирането на данъчната основа, което определя и оспорения размер на процесното данъчно задължение, съдът също е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Според фактурата стойността на мотоциклета и закупеното оборудване към него е в общ размер от 12 784.06 британски лири, ДДС е 2 215.94 британски лири, като съответно левовата равностойност е 31 589.92 лв., според основното заключение по съдебно-икономическата експертиза. Същата представлява данъчната основа, като неправилно ревизиращият орган се е позовал на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като е включил в нея и платеният ДДС. Приемането на такова формиране на данъчната основа е в нарушение на некумулативността на данъка. Съдът е приел също, че е неоснователно възражението относно включването на стойността на принадлежностите на процесното превозно средство в данъчната основа, поради факта, че те не представляват необходимо присъщо и задължително за експлоатацията на вещта оборудване. Съдът е счел, че фактът дали процесният мотоциклет може да бъде ползван или не с това допълнително оборудване, е неотносим към спора. Правнозначим е този факт относно включването на стойността на това оборудване в дължимото от доставчика във връзка с доставката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. По тези съображения не са обсъждани алтернативните варианти, дадени в основното и допълнителното заключения по съдебно-икономическата експертиза, за формиране на данъчната основа. По повод възражение за недопустимост на начисляването на ДДС в двете държави-членки едновременно съдът се е обосновал с основния принцип при косвеното облагане, а именно принципът на облагане на вътреобщностните доставки в държавата на местоназначението, т. е. облагането с ДДС следва потреблението на стоките и услугите и се извършва в държавата-членка, където се извършва доставянето. Начисляването на данъка се възлага на получателя по доставката и е платим в държавата на потребяването. Данъкът се дължи в размера и условията на тази държава-членка. Доставчикът не начислява данък за доставката, но е декларира във VIES декларацията си. Неправилното начисляване на данъка в Кралство Великобритания не освобождава получателя от задължението му да декларира и внесе данъка в РБългария. По повод последното възражение относно недължимост на данъка, понеже лицето живее преимуществено в Кралство Великобритания и ще го ползва там, съдът се позовава на неоспорения факт, че задълженото лице е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, на основание чл. 25, т. 2 от ЗЧРБ, още повече, че и моторното превозно средство е регистрирано като такова по съответния ред в РБългария. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Чрез двете касационни жалби се повдигат същите възражения, направени в първоинстанционното производство. В първата касационна жалба оспорването е относно неправилното формиране на данъчната основа, чрез изключване на ДДС, дължим/платен в Кралство Великобритания. Според касатора съдът не може да я определи по този начин, без представяне на нова фактура, без включен ДДС в нея от страна на фирмата-доставчик или без да е издадено кредитно известие на лицето, за да му бъде възстановена сумата от 2 215.94 британски лири. След като това не е направено, то данъчната основа е тази платена от лицето при придобиването на новото моторно превозно средство. Втората касационна жалба е насочена към неправилно установената фактическа обстановка по спора, а именно неотчитане на факта, че моторното превозно средство е в режим на съсобственост с друго лице, търговско дружество. Според касатора е налице нарушаване на материалния закон, поради неправилно приемане, че е налице вътреобщностно придобиване, респ. невъзникване на задължение за декларация по чл. 168, ал. 1 от ЗДДС и за начисляване на данъка, с оглед на чл. 91, ал. 1 от ЗДДС, още повече, че предметът на доставката е стока за лично потребление и за временно ползване, която ще бъде върната в страната на придобиване. Според него данъкът не се дължи, понеже данъкът е начислен и внесен при първоначалното придобиване на вещта, а още на по-голямо основание такъв не се дължи за допълнителното оборудване, също предмет на доставката, понеже на облагане подлежат само и единствено новите МПС във вида, в който са годни за ползване по предназначение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените по-горе съображения. Двете касационни жалби са неоснователни. Основният спор между страните е налице ли е двойно данъчно облагане, след като е начислен ДДС при издаването на фактурата от английския продавач и втори път, при влизането на моторното превозно средство на територията на България. С въвеждането на автомобила на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС. Тази правна норма е специална за извършен ВОП на ново превозно средства, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай МПС е закупено в държава-членка - Кралство Великобритания и е въведено на територията на друга държава-членка - РБългария. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС също е специална, тъй като регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от ЗДДС. Посочената правна норма не противоречи на общностното право. В решение по дело № С-84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила. В същото решение съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата-членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава-членка доставки ДДС, и от друга страна в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според съда в Люксембург целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 от ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството издало фактурата за покупка на автомобила в Кралство Великобритания е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), затова за втория касатор съществува възможност да иска възстановяване на начисления в Кралство Великобритания ДДС при покупката на автомобила, след като докаже, че със същия автомобил е извършено ВОП по смисъла на чл. 2, § 1, б. б) и Б. ii) от директивата във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДДС (решение № 2637 от 22.02.2011 г. по адм. дело № 11591 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение). С оглед на тези съображения не могат да бъдат споделени аргументите на първия касатор, че лицето следва да поиска да му бъде издадена нова фактура от английската фирма без стойността на ДДС или да поиска да му бъде издадено кредитно известие за изменение на данъчната основа без стойността на ДДС. По повод формирането на данъчната основа съдът е изложил подробни съображения, като се е позовал на изслушаното по делото заключение по съдебно-икономическата експертиза, досежно размера й, респ. и по отношение формирането на размера на дължимия данък, който е бил оспорен. След като лицето е внесло, което не се оспорва и е регистрирало процесното МПС на свое име (свидетелство затова на стр. 68 от съдебното досие) по съответния ред, то същото се явява и данъчнозадълженото лице, понеже именно то осъществява ВОП в посочения обем, а именно параметрите на доставката, за която има издадена фактура (стр. 58 от съдебното досие). Изложеното се отнася до желанието от облагането да бъде изключено допълнителното оборудване към МПО, но както и първоинстанционният съд е приел, меродавно е включването на стойността на това оборудване в дължимото от доставчика, видно от съдържанието на самата фактура. Наличието на друг съсобственик, съответно на регистрация на МПС в Кралство Великобритания на името на двамата съсобственици, е факт игнориран от самото него, след като на територията на РБългария той е внесъл превозното средство, което е и регистрирано само на негово име. Неотносими към спора са обстоятелствата, че лицето е придобило вещта за временно ползване, каквито са твърденията му, както и за лична употреба, отново по негови твърдения, т. е., че са налице хипотезите на чл. 65, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 12, б."д" и "о" и чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС, а именно освободени вътреобщностни придобивания, поради осъществен внос на стоки в рамките на разрешен безмитен внос на употребявано лично имущество от физическо лице, което се премества за постоянно пребиваване в РБългария или внасяне на стоки, необходими за извършване на превозни операции. Фактът на придобиване на статут на постоянно пребиваване е реализиран преди процесното ВОП, а и няма данни за твърдяно извършване на превозни операции чрез процесното превозно средство, респ. за наличие на разрешен безмитен внос във връзка с него. Също така не са ангажирани доказателства за връщане на вещта в Кралство Великобритания, с оглед хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС, на която се позовава вторият касатор, а именно затова, след получаване на стоката с цел използването й за услуги на територията на РБългария. Фактът, че лицето е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария не игнорира качеството му на данъчнозадължено лице по процесното вътреобщностно придобиване. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделени