Решение № 9730 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2014 г.

Решение № 9730 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светломира Желязкова, в качеството й на процесуален представител на Марийка Петрова Некова, представляващ "Гарван" ЕООД, срещу решение № 1036 от 29.04.2014 г. по адм. дел № 3705 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение към ЕАД № 11BG002005H0036050 от 12.09.2011 г. на началника на МП "Пристанище Варна". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" при митница Варна оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Мери Найденова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу решение към ЕАД № 11BG002005H0036050 от 12.09.2011 г. на началника на МП "Пристанище Варна". С това решение е направена корекция в ЕАД: - в кл. 33 "Тарифен код", тарифният код 7019400050 е коригиран на 7019590010 В999 0000 0000; - в кл. 22 "Обща фактурна стойност" 13 352 $ e коригирана на 23 250 евро; - кл. 34 "Държава на произход" Малайзия е коригирана на Китай. От фактическа стран по делото не се спори, че на 12.09.2011 г. на МП "Пристанище" Варна е подадена АД под посочения номер за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" на стока 2 048 ролки стъклофибърна мрежа с тегло 15 100 кг вложена в контейнер № TGHU8048461, с произход Малайзия. Стоката е декларирана с тарифен код 7019400050. Получател на стоката, съгласно вписването в кл. 8 е "Гарван" ЕООД. Към ЕАД са приложени фактура № LFST110507 от 1.08.2011 г. от YASIM SENDIRIAN BERHARD, Малайзия; коносамент MSCUM711013 и EF11070034VAR00 и опаковъчен лист № LFST110507 от 1.08.2011 г. от YASIM SENDIRIAN BERHARD, Малайзия; декларация за елементи на митническата стойност. На основание чл. 97б "у", § 1 от Регламент № 2454/93 сертификатът за произход FORM А № KL2011/16854 е изпратен за проверка по линия на международното сътрудничество, като с писмо от 31.07.2013 г. е получено копие на финален доклад, ведно с действия и препоръки от Генералния директор на ОЛАФ във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. Съгласно доказаната оценката на доказателства и правната обосновка, представена от ОЛАФ, заключва, че е избегнато плащане на дължими конвенционални и антидъмпингови мита върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с китайски произход, като некоректно е деклариран малайзийски производ. Според този доклад на ОЛАФ мрежестите тъкани от стъклени влакна, които са обект на антидъмпинговите мита са с размер на отворите повече от 1.8 мм, както на дължина, така и на широчина, и с тегло от 35 гр/км. м. Тези мрежести тъкани от стъклена влакна са били изнесени от Малайзия за ЕС в рамките на Общата система за преференции. Тези преференциални тарифни мерки са приети едностранно от ЕС. С цел прилагането на тези мерки, стоките, внасяне в ЕС трябва да отговарят на критериите за произход, установени в Регламент /ЕИО/ № 2454/93. Конвенционалните и антидъмпинговите митни сборове върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайска НР (Китай) са заобикаляли чрез неправомерно деклариране на продукта като притежаващ преференциален произход от Малайзия. В хода на разследването е установено, че мрежестите тъкани от стъклени влакна са изпратени от Китай в Малайзия, откъдето след претоварване те отново са изпратени, но към ЕС. Конкретно, понеже са с произход Китай те подлежат на стандартна митническа ставка от 7 % ad valorem и антидъмпингови мита в размер со 62.9 % в зависимост от производителя на продукта. При съобразяване с това писмо и установеното в доклада митническият орган е извършил повторна проверка на процесния ЕАД и приложените към нея документи, съгласно чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 и данните на ОЛАФ, като с обжалваното решение е приел, че са дължими А00 /мито/ - 3 183.11 лв.; А30 /антидъмпингово мито/ - 28 602.55 лв. и В00 /ДДС/ - 15 451.74 лв. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма и реквизити на административния акт, респ. правилно са посочените първите основания за осъществяване на последващ контрол - чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ. Освен това съдът е отграничил основният спорен момент, а именно този относно произхода на внесената с процесния ЕАД стока, което обуславя коригирането на декларацията с оглед на тарифирането на същата за целите на митническото облагане и основанията за налагане на антидъмпингово мито, съобразно правилата на Регламент № 384/1996 г. на Съвета. При изграждането на преценката си за законосъобразност на оспорения административен акт съдът се е позовал на факта, че самият административен орган е приел, че описаната в процесната ЕАД стока е с произход Китай, поради което се дължи антидъмпингово мито, като основанието за това е посоченият доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, който се отнася за извършени съвместни разследвания в Малайзия с участие на служители на Чешката Република, на ФРГермания, на РРумъния и компетентни малайзийски служители. От своя страна съдът също е приел, че докладите на ОЛАФ представляват официални документи и доказателствената им тежест следва да се прецени с оглед и на представени доказателства в хода на извършаната проверка. В случая е налице колизия между него и представения сертификат за произход, което разколебава неговата удостоверителна сила. Според него последният е с невярно съдържание и не следва да се кредитира като доказателство по делото. Според съда процесната стока е с произход Китай, а не Малайзия, като се позовава и на приложени към делото документи на дисков носител. От тях е видно, че по данни от ZB1 /внос на зоната/ за внос на фибростъкло, доставено от Китай в Свободна търговска зона Порт Кланг, Малайзия, сравнени с тези на ZB2 /износ от зоната/, износът на фибростъклото, за ЕС, че стоките са доставени от Китай. Те не са били обект на никакви дейности по допълнителна обработка или производство в тази Свободна търговска зона, понеже такива не са разрешени да се извършват. Приложим е Регламент за изпълнение /ЕС/ 791/2011 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китай. Така изводът е, че процесната стока в действителност е с произход Китай и се дължи антидъмпингово мито. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът точно е отграничил основният спорен момент, а именно произхода на внесената с процесния ЕАД стока, респ. дължимост и определяне на такова антидъмпингово мито по размер. Според касатора се изисква преценяване към момента на вноса - 12.09.2011 г., дали е въведен регистрационен режим по отношение на вноса на "мрежести тъкани от стъклени влакна" с произход Малайзия и дали е приет регламент за разширяване действието на основния регламент № 791/11, за да са налице предпоставките за прилагане на разпоредбите за определяне на антидъмпингово мито. Това изисква изпълнение на предвидената в чл. 13 от Регламент № 384/96 (отм. с Регламент № 1225/09, с аналогична норма чл. 13, като позоваванията на отменения регламент се считат за позоваване на новия регламент, съгласно таблица за съответствие), процедура. Тя изисква да има Регламент на Комисията за започване на разследване, като в него се възлага на митническите органи на държавите-членки да въведат регистрационен режим за вноса на съответните стоки от съответните държави, които са предмет на разследване. Когато са налице факти от това разследване, които налагат разширяване на действието на вече наложените антидъмпингови мерки, това се прави от съвета с Регламент, по предложение на Европейската комисия, считано от датата на която е въведен регистрационен режим на вноска на стоките, предмет на разследване. След издаване на Регламент за окончателно налагане на антидъмпингови мита за вноса на определен вид стоки от определена държава, извън Общността, митническите органи на държавите членки, които вече са регистрирани извършването на такъв внос могат да преминат към досъбиране на дължимите мита. Защитната теза на касатора е, че към момента на вноса - 12.09.2011 г. няма данни за проведена такава процедура и издадени от ЕК, съответно от Съвета, регламенти за налагане на антидъмпингови мита за внос на стъклофибърна мрежа от Малайзия. В становището по реда на по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, процесуалният представител на административния орган, издал акта сочи, че становището на касатора е неправилно, и че процесният внос попада в обхвата на Регламент № 791/11, понеже до ОЛАФ, чрез различни източници е достигнала информация, че през 2011 г., антидъмпинговото мито, наложено на основание на посочения регламент върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китай, било заобикаляно чрез Малайзия. ОЛАФ е извършил анализ на фактите и неговите отговори имат характер на официални свидетелствуващи документи, които са издадени от орган при упражняване на удостоверителната му компетентност. Доказателствената им сила се определя чрез нормата на чл. 179 от ГПК. Според тези правила и чрез конкретните документи се удостоверяват факти, които са се осъществили така, както е посочено от разследващите служители на Службата. Процесният внос на стоката, с произход Китай подлежи на облагане с окончателно антидъмпингово мито и на окончателно събиране на временно мито в изпълнение на посочения регламент, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от тази страна, съгласно чл. 1 от него. Доказателствата затова са анексите към доклада. Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище по-горе на касатора, подробно направено от него в касационната му жалба. Следва да е започнала процедура с Регламент на Комисията, публикуван в Официален вестник на ЕС, открита по реда на посочения регламент, по разследване и налагане на регистрационен режим на вноса на разследвания вид и от разследваните страни, в която такъв доклад да бъде преценяван като част от разследването. Следва също да се сподели и другият аргумент на касатора, че чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 1073 на Европейския парламент и Съвета от 25 май 1999 г. предвижда по повод разследванията провеждани от ОЛАФ и при завършване на такива, проведени от него, тя да изготвя доклад под ръководството на директора, който конкретизира установените факти, финансови загуби, ако има, както и изводите от разследването, включително и препоръки на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети. Използването на тези доклади на ОЛАФ като доказателства в административното и наказателното производства е свързано от една страна с изискване националните законодателства на засегнатите държави - членки да съдържат изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателство в тези производства и от друга - при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в тези национални законодателства. Конкретно докладът на ОЛАФ сам по себе си не може да бъде основание за събиране на антидъмпингови мита. Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент № 1225/09. Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент, наречен и базов регламент. Регламент № 791/11 налага за срок от пет години антидъмпингови мита върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. За да се обоснове прилагането на този регламент внесената стока не само трябва да е с произход Китай, но и да е била експортирана директно за ЕС, без да е внасяна в друга страна. Освен това ЕК е издала конкретен, нарочен, Регламент № 672/12. В чл. 1 на този Регламент е посочено, че обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към всички други дружества, което беше наложено с чл. 1, § 2 от Регламент № 791/11 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отгорите от повече от 1.88 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от КНР, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1.88 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 701 (кодове по ТАРИК 7019510011). От тази разпоредба се установява, че Регламент № 791/11 не обхваща стоки с произход Китай и претоварени в Малайзия, налице е заобикаляне на Регламента, и е необходимо в изпълнение на чл. 13, § 1 от основния регламент обхватът на действащите мерки, наложени върху вноса на съответния продукт с произход от КНР, да се разшири към вноса на същия продукт, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия. Действието на този Регламент № 672/12, който обхваща вноса на стоки осъществен след налагането на регистрационен режим на вноса с Регламент № 1135/11, от 9.11.2011 г., публик. на 10.11.2011 г., в сила от 11.11.2011 г., е от тази дата и с него е започнало разследване на този вид заобикаляне на основния Регламент. След като процесният внос е извършен преди посочената дата, то посочените регламенти не намират приложение. По повод на втория спорен момент относно увеличената митническа стойност, касаторът се е позовал на факта, че по делото няма категорични данни за нейната реална, действителна стойност, а именно в решението е посочено, че тя е 23 250 евро, видно от износната декларация ZB 2, като в административното производство не са събирани доказателства относно размера на декларираната митническа стойност - договор за покупко-продажба на стоките, реални плащания, осчетоводена стойност на същите и други, относими към нея. Не се явява достатъчно позоваването на износната декларация без установяване на договорната, реално платената или подлежаща на плащане цена, както и съобразяването с предимство на декларацията за вноса. Тези касационни съображения на касатора се споделят от настоящия съдебен състав. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 4 625.00 лв., за държавни такси и адвокатско възнаграждение, реално внесени, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, първо отделение