Решение № 10621 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Велкови 2016ООД, чрез процесуален представител против решение 227/04.03.2025г., постановено по адм. д. 236/2024г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ на дружеството против Областна администрация на Област Монтана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 583 599,06лв., причинени от незаконосъобразен административен акт Заповед ДС-06-7/23.03.2021г. на Областен управител на Област Монтана, ведно със законната лихва от 08.02.2022г. до окончателното плащане, като неоснователен. Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Подържа, че съдът не е обсъдил доводите в първоинстанционната жалба и е основал решението си на неотносими към спора доказателства, които не е следвало да бъдат събирани, както и че правните изводи в решението не кореспондират на установените факти. Излагат се и подробни съображения срещу мотивите на съда за липса на настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Иска се отмяна на решението и присъждане на исковата сума. Претендират се разноски. Ответната страна - Областна администрация на Област Монтана чрез областния управител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен искът на Велкови 2016 ООД против Областна администрация на Област Монтана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 583 599,06лв., причинени от незаконосъобразен административен акт Заповед ДС-06-7/23.03.2021г. на Областен управител на Област Монтана, ведно със законната лихва от 08.02.2022г. до окончателното плащане. Размерът на претендираното обезщетение е определен от ищеца на база разликата между цената, която е заплатил за покупка на недвижим имот държавна собственост, и цената, която той смята, че би заплатил, ако не беше издаден незаконосъобразният административен акт . Съдът е описал подробно фактическата обстановка във връзка с процедирането по подаденото на 28.09.2019г. искане на Велкови 2016 ООД , в качеството му на собственик на сграда складова база, без строителни книжа, но със статут на търпимост, в имот с идентификатор 48489.13.488 по КККР на гр. Монтана, да закупи имота дворно място, собственост на Министерство на отбраната. Тази фактическа обстановка не е спорна и се предава накратко от касационната инстанция. Изготвената пазарна оценка към 15.10.2019г. е 161910 лв без ДДС. Процедурата не е приключила до 18.12.2023г., като в посочения период е водена кореспонденция между Областния управител на област Монтана и Министерство на отбраната, което е възразило срещу начина на определяне на оценката само от един оценител, както и са водени съдебни дела между касатора и Областния управител. Междувременно със Заповед ДС-06 5/24.02.2020г. на областния управител на област Монтана са приети нови Вътрешни правила за актуване, управление, придобиване и разпореждане с имоти и вещи държавна собственост. В чл.87, ал.9 от същите е прието, че когато в определения срок е постъпила само една оферта от оценител, договор не се сключва, а се отправя ново писмо до всички оценители, като се определя нов срок за изготвяне на оценката на съответния имот. С окончателно Решение 3192 от 10.03.2021 год. по адм. дело 12262/2020 г. по описа на ВАС е отхвърлен искът на дружеството за осъждане на Областен управител на Област Монтана да извърши необходимите действия по чл.44, ал.3 от ЗДС и чл.84 и сл. от ППЗДС за сключване на договор за продажба на имот частна държавна собственост с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната и Българската армия. Със Заповед ДС-06-7/23.03.2021г., на Областен управител на Област - Монтана е отказано извършване продажба на имота. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение от 08.02.2022г. Със Заповед ДС-06-12/29.04.2022 г. на областния управител на област Монтана, на основание чл. 44, ал. 3 от ЗДС и чл. 85, ал. 1 във вр. чл.84, ал.2 от ППЗДС Велкови 2016 ЕООД е определено за купувач на ПИ с идентификатор 48489.13.488 представляващ застроен терен с площ от 7779кв.м. по КККР на гр.Монтана, при цена 627 300 лв. без ДДС и 125 460 лв. ДДС върху пазарната стойност на имота, както и са определени размерите на сумите, които следва купувачът да заплати, 15055,20 лв. - 2% режийните разноски върху цената на земята с включено ДДС, 3136,50лв. дължимия ДДС върху местния данък за придобиване право на собственост върху имота, 15682,50лв. представляваща местен данък върху пазарната цена на земята. Заповедта е оспорена по отношение на оценката, но оспорването е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. На 18.12.2023г. покупко-продажбата е реализирана при посочената цена. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени доказателства и са допуснати две съдебно-оценителни експертизи. В заключението си и двете вещи лица при използване на сравнителния метод определят стойността на ПИ с идентификатор 48489.13.488, представляващ застроен терен с площ 7779 кв. м. по КККР на град Монтана, УПИ ІІІ, кв. 360 по действащия ПУП на гр. Монтана, към датата на издаване на отменения административен акт - Заповед ДС-06-7/23.03.2021г. на Областен управител на Област Монтана. Според първото вещо лице пазарната стойност в размер на 708 500,00лв. без ДДС, докато към 29.04.2022г. същата е 627 300,00лв. Второто вещо лице определя пазарната стойност на ПИ към датата на издаване на заповедта на 669900,00лв. без ДДС при реално заплатена 627 300,00лв. При тези доказателства, от правна страна съдът е приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен и отменен по предвидения в закона ред административен акт, но не са възникнали имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт. По тази причина искът е изцяло отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка. Съдът подробно е разгледал доводите възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. Настоящият състав споделя мотивите на съда. Съгласно чл. 171, ал.2 АПК и чл.195, ал.1 ГПК съдът може да назначи експертиза и служебно. Поставените от съда задачи към вещите лица са допустими и относими към спора, поради което касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Не се установява наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната заповед на Областния управител на област Монтана. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът за обезщетение. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При условие, че липсват доказателства за настъпването на вредите, правилно искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. Разликата между определената от първия оценител в административното производство цена на имота и тази, по която имотът е закупен, не представлява имуществена вреда за касатора. Тя по определение не може да бъде пропусната полза, защото такава би била налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца. Дори само този извод е достатъчен за отхвърляне на иска. Що се отнася до пропуснатата полза, при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ тя се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В случая в исковата молба се твърди, че е платена по-висока цена за имота от тази, която е била първоначално посочена от един от оценителите в административното производство, което всъщност е твърдение за имуществени загуби. Но в случая въобще не е налице вреда, нито под формата на пропуснати ползи, нито под формата на загуби. На първо място, посочената от първия оценител в административното производство цена на имота не е била приета от продавача и не е обвързваща за него, още повече, че не е била потвърдена по друг независим начин и е изготвена по пазарни аналози за земя извън регулация, а процесният имот е в регулация, и то в широкия център на гр. Монтана. Ползвателят на имота Министерство на отбраната изрично е възразил срещу така определената цена около 20 лв/кв.м. за имот в регулация в широкия център на областен град/ и е поискал оценка от още един оценител, което е и една от причините за забавяне на производството. Нещо повече, въпросът за цената на имота е бил разглеждан в отделно съдебно производство и в него е установено, че именно цената по договора за покупко-продажба е актуалната цена, по която е следвало да бъде закупен имотът. Поради това именно е неоснователен основният довод на касатора, че ако договорът беше сключен през 2019г. той би закупил имота на по-ниска цена. В мотивите на влезлите в сила съдебните решения по повод оспорване на незаконосъобразния отказ на Областния управител на област Монтана е признато правото на касатора да закупи имота, но в съдебните решения не е коментирано на каква цена следва да стане това. Второ, касаторът е страна по договор, като се е съгласил да закупи имота на посочената в договора цена, която е заплатил. Трето, цената, на която е закупен имотът, е реално по-ниска от пазарната. Това означава, че за купувача не може да възникне твърдяната вреда. Напротив, като е закупил имот на цена по-ниска от пазарната, неговото имущество се е увеличило. Отделно от това, посоченото по пункт първи и втори по-горе, а именно потвърждаването на продажната цена с изричен съдебен акт и съгласието на касатора да закупи имота на тази цена са обстоятелства, които прекъсват причинната връзка между отменения акт и твърдяните вреди, което от своя страна е също самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Доводите на касационния жалбоподател за това, че административното производство е забавено и първоначално дадената цена от първия оценител не е одобрена поради наличие на интереси за безвъзмедно придобиване на имота от трети лица са неотносими и недоказани в процеса. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска. Изложени са логически обосновани и съобразени с фактите и материалния закон мотиви, които следва да бъдат споделени от касационната инстанция. Съдебното решение, като правилно, следва да бъде ставен в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат, а от страна на ответника такива не са претендирани, поради и което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение