Решение № 13482 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2010 г.

Решение № 13482 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана против решението от 15.02.2010 г. по адм. дело № 754/2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена издадената от касатора заповед № 27/7.05.2009 г. Посочените пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Сийка Антонова Стефанова от с. Лехчево, обл. Монтана, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил заповед № 27/7.05.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, потвърдена с решение № 9102-62/9.11.2009 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Монтана, с която отпуснатата на Сийка Антонова Стефанова от с. Лехчево месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП е прекратена на основание чл. 12, ал. 2 от ППЗСП за срок от една година, считано от 1.04.2009 г. За да постанови решението си, Административен съд - Монтана законосъобразно е приел за недоказани фактическите предпоставки по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП. Административният орган не е представил доказателства, че лицето е отказало да участва в някоя от програмите по ал. 1 на чл. 12. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Съгласно чл. 12б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП - редакция ДВ, бр. 101 от 2007 г.), с която е предвидено, че посочената категория лица получават месечна помощ при условие, че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. В разглеждания случай е установено, че на Сийка Антонова Стефанова от с. Лехчево е била отпусната месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, считано от 1.01.2009 г. Видно от издадените служебни бележки от Община - Бойчиновци, през периода м. януари - м. март 2009 г. лицето е отработило по 6 дни месечно по общинската програма за полагане на обществено-полезен труд от безработни лица, включени в списъка по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП. В жалбата си до съда Сийка Антонова Стефанова е обяснила, че на 13 и 14 април 2009 г. не е могла да отиде на работа по семейни причини (заболяване на дъщеря й и внука й). На 15.04.2009 г. е работила до обяд, след което е била изгонена от кмета на с. Лехчево, с когото има личен конфликт. Твърди, че във връзка с този случай е изпратила жалба до дирекцията за социално подпомагане" в гр. Бойчиновци. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Предвид твърдяните от Сийка Стефанова обстоятелства относно причините, по които е била възпрепятствана да изпълни задълженията си по програмата, първоинстанционният административен съд с определение от съдебно заседание на 11.01.2010 г. е указал на административния орган в 3-дневен срок от получаване на съобщението да ангажира доказателства, че лицето с право на социално подпомагане е отказало да отработи 5 дни по общинската програма в с. Лехчево през м. април 2009 г. Такива доказателства не са били посочени, поради което съдът обосновано е приел за неосъществени фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП и като я е отменил, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,