Решение № 12225 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2011 г.

Решение № 12225 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шенол Османов Шакиров против решение № 90 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 208/2011 г. на Административен съд -Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 265/02.07.2011 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) - Троян, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ловеч е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Административният акт е издаден на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - управление на лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Обстоятелството, че т. 1 на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР не е посочена изрично като правно основание за постановяване на заповедта в случая не обосновава извод за отмяна на акта, тъй като фактическите основания за прилагане на мярката са посочени изчерпателно, жалбоподателят е известен за причините за издаване на заповедта и правото му на защита не е накърнено. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Ловеч приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че около полунощ на 01.07.2011 г. в гр. Троян дежурният автопатрул спира за проверка лек автомобил, който се движи криволичейки по пътното платно, управляван от жалбоподателя. След проверка с техническо средство се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача на автомобила, сега жалбоподател, е 2,41 на хиляда. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни са достатъчни да се установи участието на жалбоподателя в престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради това и за да предотврати възможността за извършване на друго престъпление (в това състояние жалбоподателят е застрашавал себе си, останалите пътници в автомобила и другите участници в движението), спрямо Шакиров е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че след задържането процесуални действия не са извършвани е без значение за законосъобразността на издадената заповед. Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на оторизираните органи по разследването на извършеното престъпление нямат отношение към нейната законосъобразност. Касационният довод, че не са налице предпоставки за ограничаване правата на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание, също не може да бъде споделен. Заповедта е издадена с оглед данни за участието на жалбоподателя в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство и да се попречи на жалбоподателя да се укрие и да извърши друго престъпление. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените докладна записка, акта за установяване на административно нарушение и постановлението за образуване на досъдебно производство дават основание да се направи извод за участието на жалбоподателя в престъпление от общ характер. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след подробно обсъждане на всички представени по делото доказателства. Спазени са и изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК като в съдебния акт са изложени подробни и аргументирани съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,