Решение № 8984 от 27.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез юрк. Христова против Решение 564/18.12.2022 г. на Административен съд Плевен, постановено по административно дело 830/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/10198#2/26.08.2022 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 900 лв. С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ 01-6500/10198#2/26.08.2022 г., както и да му бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба И. Иванов, [ЕГН] с адрес: гр. Плевен, [улица] оспорва същата чрез пълномощника си адв. Йончева по съображения, изложени в писмени бележки. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Плевен е АУПДВ 01-6500/10198#2/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. а от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 7/24.02.2015 г./Наредбата) е установено на И. Иванов публично държавно вземане в размер на 5 201.93 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампания 2015 г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган. Обосновал е извод за неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният орган не е обсъдил представените от земеделския стопанин доказателства за прекратяването на договора за наем във връзка с измененията в ЗСПЗЗ и наличието на форсмажор по смисъла на § 1, т. 8, б. "е" от ДР на Наредба 7/24.02.2015 г., както и правилото на чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според него посочените нормативни текстове намират приложение и при наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно по следните съображения: И. Иванов е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" през кампания 2015 г. От Уведомително писмо за одобрение за участие по горната мярка с изх. 02-150-6500/552/16.03.2016 г. и приложената към същото таблица 1 се установява, че одобрените площи са общо 24.37 ха. С писмо с вх. 02-6500/9/04.01.2017 г. Иванов е представил на ДФ Земеделие Заповед УС-00-50/29.02.2016 г. на кмета на Община Пордим, с която на основание чл. 37м, ал. 4, т. 3 ЗСПЗЗ е прекратен изцяло договор 924/04.05.2015 г., сключен между него и Община Пордим, за ползване на 18 имота, земеделски земи - публична общинска собственост в землището на с. Борислав с обща 327.216 дка. Издаден е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 год. с изх.01-6500/10198/19.07.2019 г., с който зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент на И. Иванов на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. поради неподаване на заявление за плащане за 2016 г. за определената от административния орган нова референтна площ от 1.04 ха. В мотивите му е посочено, че след разглеждане на представените документи с писмото от 04.01.2017 г. са изключени площите, за които е доказана обективната невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент в следствие на измененията в ЗСПЗЗ, но за 1.04 ха това обстоятелство не е доказано, а за тях няма подадено заявление. Не се спори между страните, че по заявлението за 2015 г. е изплатена сума в размер на 5 201.93 лв. Правилно е приел първостепенният съд, че въпросът за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на получената финансова помощ, а не към прекратяването на ангажимента. Поради това е допустимо именно в производството по обжалване на АУПДВ жалбоподателят да направи своите възражения за недължимост на вземането поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според пряко приложимия &4 от чл. 47 на Регламент (ЕС) 1305/2013 г., на който съдът се позовава, възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Сходен като съдържание е и &3 на чл. 47, според който в регламентираната с него хипотеза ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. В същия смисъл е и ал. 5 на чл. 18 от Наредба 7/24.02.2015 г., според който в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Издателят на оспорения административен акт и ответник в съдебното производство по оспорването му пред административния съд не оспорва, че от общо одобрените за подпомагане за кампания 2015 г. 24.37 ха. площи, с конкретно описани парцели в таблицата към уведомителното писмо за одобрение, през 2016 г. изпълнението на поетия ангажимент е станало невъзможно за разликата над 1.04 ха до 24.37 ха, т.е. за 23.33 ха, по обективни и независещи от волята на земеделския стопанин обстоятелства, а именно поради прекратяването на договора с общината за ползване на пасища в землището на с. Борислав на основание чл. 37м, ал. 4, т. 3 ЗСПЗЗ с оглед изискванията на §15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и от закона (ДВ, бр. 61/2015 г.). Неправилно обаче и в противоречие с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от наредбата административният орган приема, че ангажиментът може да бъде изпълнен върху площ от 1.04 ха., тъй като първоначално одобрената площ е намалена с повече от 10 на сто. При признатата от административния орган невъзможност да бъде изпълнен ангажиментът върху минимум 21.94 ха от първоначално одобрените 24.37 ха, каквото е изискването на нормативния текст, по обективните причини, посочени по-горе и установени от административния орган, представляващи извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 8, б. е от ДР на Наредба 7/2015 г. в приложимата редакция, на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. агроекологичният ангажимент следва да се прекрати без да се изисква възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Всичко изложено дотук е относимо обаче за случаите на прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила акт, предхождащ издаването на АУПДВ. В случая Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх.01-6500/10198/19.07.2019 г. не е влязъл в сила и възраженията на жалбоподателя, заявени от него пред административния съд, са основателни. Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент не е редовно връчен по реда на чл. 61, ал. 3 АПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.) чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления. Този начин на съобщаване на издадения административен акт според чл. 61, ал. 3 е приложим, когато адресът на лицето не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. Адресът на Иванов е известен на административния орган и на този адрес е изпратен Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент. Писмото обаче е върнато с отбелязване от пощенския служител, че не е потърсено от посочения получател, което не е равнозначно на ненамирането му, каквото е законовото изискване. На същия адрес е връчен редовно и процесният АУПДВ 01-6500/10198#2/26.08.2022 г. Според чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. в приложимата към датата на АУПДВ редакция (ДВ, бр. 31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г.) с оглед правилото на чл. 142, ал.1 АПК, Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. В процесният АУПДВ 01-6500/10198#2/26.08.2022 г. обаче липсва разпоредителна част за прекратяване на ангажимента и изискването на чл. 18, ал. 3 от наредбата не е изпълнено, което е основание за материалната незаконосъобразност на акта. Като е отменил същия, макар и по различни от изложените съображения, Административният съд Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: На основание чл. 143, ал. 1 АПК на ответника по касация се дължат сторените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. С оглед предоставената от пълномощника защита и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в Наредба 1/2004 г. 820.20 лв. договореното и заплатено от ответника възнаграждение не е прекомерно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение