Решение № 7153 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2010 г.

Решение № 7153 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Началник група "ТП 02" при сектор "ООРП" на РУ на МВР Стара Загора, против решение № 388/2009 г. по адм. д. № 497 по описа за 2009 г. на Административен съд Стара Загора. Иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че административния акт е издаден при нарушение на административно-производствените правила, тъй като дисциплинарно-наказващият орган е изслушал служителя в съответствие с чл. 10 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, който се е запознал с протокола за изслушване и се е подписал с възражение върху същите. Ответната страна Живко Мирчев Вълчев от гр. Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Живко Мирчев Вълчев от гр. Стара Загора, против Заповед № 536/17.09.2009 г. на Началник група "ТП 02" при сектор "ООРП" на РУ на МВР Стара Загора, с която на Живко Мирчев Вълчев, инспектор Ш-та степен, служител категория "Г", инспектор VI-та степен в група "Териториална 02" към сектор "ООРиП" при РУ на МВР гр. Ст. Загора, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно за това, че е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в лошо изпълнение на заповед на прекия си ръководител, като не е отразил в справката си рег. № 25670/09 наличието на помещения в сградите на кметствата в обслужваните от него села, отговарящи на изискванията на чл. 18, ал. 1 и ал. 4 от Инструкция 1з1813/06 г., е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 4 месеца, на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. З, предл. последно от ППЗМВР. За да уважи жалбата и отмени заповедта съдът е приел, че дисциплинарно - наказващият орган не е изслушал обясненията на служителя, нито е приел писмени обяснения- нарушение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, а отделно от това дисциплинарно наказващия орган не е доказал фактическите основания за издаване на заповедта. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил неправилни правни изводи за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, състоящи се в това, че надлежно не са взети писмени обяснения, което нарушавало правото на защита на наказания служител. Съдът се е мотивирал, че съставения протокол за изслушване е формално изготвен и на практика не са приети обясненията в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 13-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Решението е неправилно. Не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено и има за правна последица незаконосъобразност на административния орган. Съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК ще са налице, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, а те са от значение за административното производство. Съществено нарушение е само това, когато са нарушени права на страните или то е повлияло на съдържанието на властническото волеизявление, т. е. ако не беше допуснато правният резултат щеше да е друг. Безспорно служителят е изслушан, за което има надлежно (в съответствие с чл. 10 от Инструкцията) съставен протокол, върху който служителят се е подписал и е записал собственоръчно възражения, които следва да се приемат и като писмени обяснения. Освен това не е била ограничена по никакъв начин възможността му да депозира и допълнително писмени обяснения. Следователно има данни по делото, че дисциплинарно -наказващият орган е приел писмените обяснения, преди да наложи дисциплинарното наказание при спазване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената заповед. Жалбоподателят не е и оспорил подписите поставени под резолюциите. Като е приел на това основание, че не са спазени процесуалните изисквания на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, съдът е постановил необосновано, а затова и неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Независимо от горното, като самостоятелно основание за отмяна на заповедта съдът е посочил, че административно - наказващият орган не е посочил доказателства относно съдържанието на устното разпореждане, което е довело до "невъзможност" съдът да прецени доколко е налице лошо изпълнение на това разпореждане. На първо място относно това обстоятелство не е бил налице спор, но независимо от това, на следващо място, след като съдът е установил в съдебното производство, че за определени обстоятелства не се сочат доказателства е следвало съобразно чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на "неизправната" страна доказателствената й тежест относно тези обстоятелства, а не да бездейства и върху това впоследствие да гради отменителните си изводи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. II от АПК, Върховният административен съд, III отделение