Решение № 4820 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2020 г.
ВАСVIII отделение15.04.2021 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256/27.08.2020 г по адм. дело № 1220 по описа на Административен съд – Х. за 2019 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4820 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тера Реал" ЕООД, чрез адв. В. А., против Решение № 256/27.08.2020 г. по адм. дело № 1220/2019 г. на Административен съд – Х., с което е отхвърлена жалба на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/5200 от 21.08.2019 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който на дружеството е установено задължение в размер на 5 660, 34 лв. (пет хиляди шестстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки). В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че решаващият съд не е обсъдил едно от доказателствата по делото, а именно Заповед № 03-РД/3915/01.10.2018 г. за спиране на производството по издаване на процесния АУПДВ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и съответно уважаване жалбата срещу АУПДВ. Отправено е искане за присъждане на разноски. Ответникът – Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не взема отношение по касационната жалба и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество същата обаче е неоснователна. Производството пред Административен съд – Х. е образувано по жалба на "Тера Реал" ЕООД, гр. С., ул. "Х. Б." .№..., против АУПДВ № 01-2600/5200 от 21.08.2019 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане в размер на 5 660, 34 лв., представляващо изплатено финансово подпомагане по направление "Биологично растениевъдство". Сумата е преведена на дружеството през първата година от ангажимента му по заявление с УИН 26.01.0711/88728 за кампания 2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. При постановяване на решението си Административен съд – Х. е установил от фактическа страна, че "Тера Реал" ЕООД е подало общо Заявление за подпомагане, като е заявено подпомагане по различни схеми и мерки, включително по мярка "Агроекологични плащания" (АЕП) от ПРСР 2007-2013 г. Дружеството е одобрено по мярката с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2011 г., за която му е изплатена сумата 5 660, 34 лв. – за поетия ангажимент. С Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката от 06.07.2016 г. въпросният е прекратен, тъй като след извършена проверка е установено, че не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/06.04.2019 г.). Нарушението се състои в припокриване на площта на пресичане на заявените през текущата година спрямо одобрените за участие терени от 87, 48% при нужни поне 90%. Уведомителното писмо е обжалвано пред Министъра на земеделието, храните и горите, като последният не се е произнесъл в предвидения от закона 14-дневен срок, което непроизнасяне не е обжалвано по съдебен ред, като според мотивите на органа в уведомлението за започване на производство по издаване на АУПДВ актът, с който е прекратен агроекологичният ангажимент, е влязъл в сила. На дружеството е указан 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението. Производството по издаване на АУПДВ е спряно, след като по жалба на дружеството до Административен съд – Х. е образувано дело срещу Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. С определение на Административен съд – Х., потвърдено впоследствие с определение на ВАС, жалбата срещу уведомителното писмо е оставена без разглеждане. На 21.08.2019 г. е издаден АУПДВ № 01-2600/5200 на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). От правна страна, съдът е установил, че оспорваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, като е в надлежна писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаване на акта не се установяват сериозни нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията за уведомяване на дружеството за започване на производство по издаването му, както и за предоставяне на 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съдът е установил, че процесният АУПДВ е съобразен с изискванията на материалния закон, като органът правилно е приложил относимата нормативна уредба. Според чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. aгроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а според ал. 2 одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая е установено припокриване от 87, 48%, което се явява нарушение на изискванията за отпускане на финансиране и е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Това налага и връщане на сумата, както правилно е посочил първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/06.04.2009 г. Правилно съдът е преценил, че тъй като става въпрос за публично задължение по чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК, приложение намира 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. В тази връзка е направен и правилен извод, че твърденията за изтекла погасителна давност от страна на "Тера Реал" ЕООД са неоснователни, защото едва с влизане в сила на акта за преустановяване на агроекологичния ангажимент – 08.09.2016 г., давността е започнала да тече и връщането на сумата е станало изискуемо, следователно давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекла. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът не е обсъдил приетата по делото като доказателство Заповед № 03-РД3915/01.10.2018 г. за спиране на производството по издаване на АУПДВ. Видно от приложените по делото материали, Административен съд – Х. е посочил, че Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/5200 от 06.07.2016 г. е бил обжалван по съдебен ред, като жалбата срещу същия е оставена без разглеждане, като просрочена. Определението на Административен съд – Х., с което жалбата е оставена без разглеждане, е обжалвано пред ВАС, като последният го е оставил в сила, съответно и актът, с който е прекратен ангажиментът на дружеството, е влязъл в сила. Поради изложеното по-горе, и след извършена проверка съгласно чл. 218 АПК, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. На ответника, се следват разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение