Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г.

Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Първо РУ на МВР, гр. П., против решение № 170 от 4.05.2017 г., постановено по адм. дело № 206/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - П.. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - С. С. С., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е частично основателна. С оспорения съдебен акт на АС - П. е отменено решение рег. № 1772р-1867/13.02.2017 г. на началника на I РУ на МВР - П. за отнемане на издаденото в полза на С. С. С. от същия град, разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и разрешително за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е счел, че актът е постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в специалната норма на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Приел, че в административния акт не са изложени фактически основания, обосноваващи възприетата правна квалификация, като нарушеното изискване за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК е абсолютно основание за отмяната му. Съдът е посочил, че административният орган не е анализирал всички данни по административната преписка и не е изложил обосновани изводи коя е отпадналата основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да издаде процесното решение за отнемане на разрешенията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и неговото изземване, като цитирайки сочената разпоредба формално е изтъкнал, че по заявлението на жалбоподателя не са налице данни, доказващи необходимостта от притежание на оръжие. Решаващият съд е приел, че при липса на установените законови предпоставки - отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за административния орган не възниква задължение да приложи разпоредбата на чл. 155 с. з. и да издаде решение, с което да отнеме разрешенията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въз основа на горните изводи е отменил изцяло оспореното решение. Решението е частично правилно. Между страните няма спор, че заявителят е титуляр на разрешителни административни актове за носене и употреба на пистолет "Макаров" и боеприпаси (№ 20140061467) и за съхранение на горепосоченото оръжие и боеприпаси (№ 20140061484). Със заявление с вх. № 177200-345/11.01.2017 г. до началника на Първо РУ на МВР - П., С. С. С. в качеството на ЕТ с фирма "Р.-91-С. С." е поискал подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие. В заявлението няма заявени обстоятелства и приложени доказателства, установяващи необходимостта от носене на огнестрелно оръжие, нито е уточнено за служебни или граждански цели по смисъла на чл. 6 ЗОБВВПИ, се претендира снабдяването с разрешения. С решение рег. № 1772р-1867/13.02.2017 г. началникът на Първо РУ на МВР - П. е постановил отнемане на разрешенията за съхранение, носене и употреба на оръжие, поради недоказана необходимост от притежание на късо нарезно огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. С осъществяване на нормативното условие на чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ оръжието, обект на разрешенията е иззето, което фактическо действие е документирано с протокол от 20.02.2017 г. Актът е връчен на оспорващия на 20.02.2017 г. и обжалван пред АС П. с жалба с вх. № 756/1.03.2017 г. Оспореното пред АС П. решение рег. № 1772р-1867/13.02.2017 г . на началника на Първо РУ на МВР - П. съдържа мотиви за отказ да бъде продължен срокът на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, издадено е на основание чл. 58, ал. 1, т. 10, като в титулната част и диспозитива му изрично е посочено, че се отнемат издадени разрешения за носене и употреба и за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. По този начин административният орган е изложил фактически обстоятелства за постановяване на отказ по искането на Стоянов за продължаване срока на разрешението му за боравене с огнестрелно оръжие поради наличие на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - "липса на основателна причина", като с волеизявлението си е постановил прекратяване действието на предходни разрешения, чиито срок на действие към датата на произнасянето му не е бил изтекъл. Налице е противоречие между фактите по преписката, мотивите на органа и правното основание, на което е постановено решението (от една страна) и съдържанието на властническото произнасяне, формулирано в диспозитива на акта (от друга страна). В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на разрешението, законът възлага в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти, нито да бъде само регистратор на притежатели на огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение. Тъй като режимът е разрешителен, а не регистрационен, фактът, че на заявителя в миналото е издадено разрешение, не предполага автоматично задължение на органа за продължаване срока на действието му. В настоящия случай обаче, при произнасянето си органът е изложил съображения, относими към отказ за издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за заявителя от ползването на огнестрелното оръжие. Случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 с. з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). За да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (предпоставка за отнемане по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ), следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния орган, който след като укаже на лицето да заяви кои са били обстоятелствата, обосновали необходимостта да носи огнестрелно оръжие, следва да провери съществуването им към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон). При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В конкретния случай началникът на Първо РУ на МВР - П., обсъждайки материалноправните предпоставки за подновяване на издадените в полза на С. С. разрешения е постановил акт, с който ги отнема. Същият е породил целените правни последици - да преустанови действието на издадени разрешения с неизтекъл срок на валидност. Именно с оглед изтичащият срок, на основание чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ С. е подал и нарочно заявление с вх. № 177200-354/11.01.2017 г. и допълнителни мотиви с вх. № 177200-1283 от 6.02.2017 г. "за подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо бойно оръжие". Както вече бе посочено, хипотезата "липса на основателна причина" е налице при първоначално издаване на разрешение и в случаите, когато срокът на издаденото разрешение е изтекъл и по същество се издава ново разрешение, т. к. законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на срока на вече издадено разрешение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Постановявайки в диспозитива на акта си, че отнема разрешението на заявителя поради това, че не е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на Първо РУ на МВР - П. е допуснал смесване между двете хипотези, но е постановил изрично волеизявление само за отнемане на разрешенията. Това противоречие в мотиви и диспозитив на административния акт е основание за неговата отмяна, при което правилно първостепенният съд е отменил акта, с който разрешенията се отнемат, но произнасяне по искането за продължаване на действието им от страна на органа липсва. Доколкото обаче решаващият съд е постановил решение само по отношение изричния акт и понастоящем срокът на отнетите разрешения е изтекъл, за органа липсва задължение да върне оръжието, още по-малко да се произнася по искането за продължаване срока на действие на разрешителните актове, по което е формиран мълчалив отказ, който съдът не е отменил. Противно на възприетото от АС - П., диспозитивът на акта, с който се отнема оръжието не "поглъща" мълчалив отказ да се издаде облагоприятстващ акт по искането от 11.01.2017 г., по което органът е дължал самостоятелно произнасяне. Независимо от неправилното процедиране на издателя на административния акт, касае за две самостоятелни административни производства, по чието законосъобразно осъществяване съдът е следвало да се произнесе изрично. Именно поради това жалбоподателят пред АС е оспорил както решението, така и мълчаливият отказ за удовлетворяване на искането. Следва да бъде изрично отбелязано, че тълкуването на решаващия съд относно необходимостта от издаване на позитивен акт по искането, не намира опора в разпоредбите на приложимия материален закон, т. к. не отчита факта, че издаденото в полза на касатора разрешение за носене на оръжие има предписан срок на действие, с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването им са intuito persone, то очевидно правото, породено от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което само по себе си няма акцесорен характер. То съществува отделно, защото самото ново разрешение се консумира отделно и следователно производството по издаването му не е зависимо и обусловено от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалният разрешителен акт. Ето защо и в хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя, нито да установява, че необходимостта от носене на оръжие е отпаднала. Изводът следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за отнемане на издадено разрешение. В контекста на изложеното и доколкото АС - П. не е постановил изричен диспозитив по жалбата на С. С. С. срещу мълчаливия отказ на органа да се произнесе по искането за продължаване срока на разрешителните за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, а възможността за това е преклудирана - арг.: чл. 176, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 АПК, в частта, с което преписката се връща на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на С. С. С. се дължат такива в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съставляващи половината от претендирания и доказан със съответните разходооправдателни документи размер от 300 лева. Така определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с частичната основателност на касационната жалба и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което администрацията, към която се числи ответникът - ОДМВР - П., следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150 лева. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,