Решение № 2393 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2013 г.

Решение № 2393 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Емил Димитров Митев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Плевен, срещу решение № 80 от 26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 970 от 2012 г. от Административния съд - Плевен. От съдържанието на касационната жалба се извеждат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - Затворът в гр. Плевен - не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Плевенският административен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Емил Димитров Митев иск против ГДИН в размер на 130 000 лв., представляващи обезвреда за нанесена телесна повреда, разходи за лечение и преживян стрес и дискомфорт, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на действия и бездействия на административен орган и длъжностни лица при него, изразяващи се в неосигуряване на постови надзирател на 23.08.2012 г. при провеждане на футболна среща между отрядите на III и V група, когато е станал инцидент, при който жалбоподателят е пострадал, както и за неосигуряване на последващо лечение от страна на затворническата администрация, което е довело до прекъсване на изтърпяването на наложеното наказание и поемане на лечението със собствени средства, с иск за обезщетение за предизвиканите от тези действия и бездействия имуществени и неимуществени вреди в размер на 130 000 лв., представляващи обезщетение за нанесена телесна повреда, разходи за лечение и преживян стрес и дискомфорт. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.08.2012 г. по време на футболна среща между отрядите на III и V група ищецът Митев спънал и изритал играч от противниковия отбор. Започнали пререкания между л. с. Митев и част от публиката, сред които бил и л. с. Ангел Киров, при което последният нанесъл няколко удара в областта на главата на ищеца. Футболната среща била прекратена, а л. с. Митев - откаран в медицинския център в затвора. След установяване на състоянието му същият бил транспортиран до ЦСМП - гр. Плевен, за рентгенография и консултация със специалист по лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ). Специалистът по ЛЧХ от ЦСМП - гр. Плевен, обаче бил в отпуск, поради което се наложило л. с. Митев да бъде насочен към Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода в гр. София (СБАЛЛС). След консултация с ЛЧХ в СБАЛЛС - гр. София, Митев бил представен на лекарска комисия за изготвяне на протокол за прекъсване на изтърпяване на наказанието по чл. 447, т. 3 от НПК. На 27.08.2012 г. е съставен протокол № 98 с мнение за прекъсване на изтърпяването на наказанието и за едномесечно лечение в Стоматологична клиника - УМБАЛ - Плевен. По делото са представени и приети като доказателства молба от 24.08.2012 г. от л. с. Митев за прекъсване на изтърпяването на наказанието за лечение в специализирана клиника, медицинска справка, етапна епикриза, докладни записки във връзка с инцидента от инспектор пробация в затвора (видеоконтрол), постови на пост № 36 (престой на открито), командир на отделението, носило наряда, и от директора на медицинския център на Затвора - Плевен, както и обяснение от л. с. Ваньо Гочев, присъствал при инцидента. Събрани са и гласни доказателства от л. с. В. Иванов, л. с. Ю. Янков и Р. Ангелов - постови на престой на открито. Съдът е приел за безспорно установено, че л. с. Митев е получил телесна повреда - счупване на долна челюст - на 23.08.2012 г., като извършител е л. с. А. Киров; че вследствие получената травма ищецът е следвало да предприеме лечение, както и че в рамките на два месеца изтърпяването на наложеното на л. с. Митев наказание е било прекъснато. Спорно било спазени ли са медицинските стандарти, след като Митев е бил насочен за хирургично-ортопедично лечение в Специализираната стоматологична клиника в гр. Плевен и е било прекъснато изтърпяването на наложеното му наказание, респ. дали е следвало същият да продължи лечението си в специализирани лечебни заведения за лишени от свобода без прекъсване на изтърпяването на наказанието, както и какъв е размерът на вредата. Според съда не били нарушени медицинските стандарти и практики, а точно обратното - в рамките на 24 часа от настъпването на травмата на ищеца бил осигурен достъп до специалист ЛЧХ, като били извършени всички процедури по диагностицирането на травмата. Ищецът пожелал специализирано лечение и ЛКК, впоследствие ОП - Плевен, били предприели всички законоустановени мерки на осъществяване на лечението. Относно това дали последното е заплатено и каква е конкретната сума, по същество представляваща стойността на претендираната щета, доказателства не били ангажирани. Доколкото производството е исково и в тежест на жалбоподателя е било да докаже както основанието, така и размера на претенцията си, то съдът е счел същите за недоказани. По отношение на претенцията, свързана с неизпълнение на задължението на затворническата администрация да осигури надзирател на игрището, липсата на какъвто е дала възможност на друг лишен от свобода да нанесе телесната повреда, съдът е приел, че като въпрос, предоставен на преценката на началника на затвора в условията на оперативна самостоятелност, същият не намирал своите основания в ППЗИНЗС. По делото нямало данни да са били налице предпоставките за разкриване на допълнителни постове, както и да е била значително изменена оперативната обстановка, поради което съдът е приел за неоснователно становището на жалбоподателя, че е следвало да бъдат ангажирани допълнителни сили от надзорно-охранителния състав. По тези съображения съдът е стигнал до правния извод за липса на първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. Дори и да се приемело обаче, че е доказан първият елемент от фактическия състав, от който по принцип възниква правото на обезщетение, доколкото началникът на затвора е могъл да прецени, че е необходима допълнителна охрана и при наличие на свободни лица от надзорно-охранителния състав да постави още един или два поста на открито, то не била доказана причинно-следствената връзка с настъпилата вреда. По делото не се доказвало, че ако е имало още един надзирател на спортната площадка, то не би се стигнало до саморазправата. От показанията на полицай Ангелов се установявало, че при възникването на спора между л. с. Митев и л. с. Киров веднага е разпоредил да преустановят конфликта и е информирал дежурния главен надзирател. До пристигането на допълнителните служители от надзорно-охранителния състав били нанесени два удара на л. с. Митев и конфликтът бил преустановен. С оглед краткия период от време, през което е станал инцидентът, съдът е отчел, че дори и да е имало непосредствено стоящ надзирател, то не можело да се твърди със сигурност, че би могло конфликтът да бъде предотвратен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираното обезщетение за вреди е от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице действие или бездействие, както и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен и искът. Жалбоподателят твърди, че от незаконосъобразното бездействие на администрацията на Затвора в гр. Плевен, изразяващо се в неосигуряване на постови надзирател на 23.08.2012 г. при провеждане на футболна среща между отрядите на III и V група, е пострадал, от което за него са настъпили неимуществени вреди - преживян стрес и дискомфорт, а от неосигуряването на последващо лечение от страна на затворническата администрация, което е довело до прекъсване на изтърпяването на наложеното наказание и поемане на лечението със собствени средства, за него са настъпили и имуществени вреди. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на основен елемент от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Правилни са изводите на административния съд, че в хода на съдебното производство не е установено твърдяното бездействие на затворническата администрация. Съдът се е позовал на приложимите правни разпоредби от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, които предоставят на преценката на началника на затвора съобразно щатната численост на персоналния състав и оперативната обстановка, и то при условията на оперативна самостоятелност, да определи числеността на лицата, които да осъществяват надзорно-охранителна дейност. Тоест няма нормативно вменено задължение, което да определя при какви условия каква да бъде числеността на постовете, така че не може да се установи незаконосъобразно бездействие на началника на затвора, както и на подчинената му администрация. Поради това е обоснован изводът на съда за липса на първата необходима за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или на длъжностни лица при него. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, вследствие нанесената му телесна повреда ищецът може да ангажира деликтната отговорност на извършителя на деянието, но не по реда на ЗОДОВ. Не са налице и твърдените от жалбоподателя незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на затвора във връзка с предоставеното му лечение. Напротив, извършени са били всички полагащи се за осъществяване на лечението на пострадалия действия. Същият веднага е бил диагностициран, като му е осигурен достъп до специалист по лицево-челюстна хирургия и му е проведено необходимото лечение. Видно от собственоръчно написана молба от 24.08.2012 г., Митев сам е поискал да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието му за лечение в специализирана клиника. По този начин той сам е заявил желанието си да не бъде лекуван в болница за лица, лишени от свобода, а в общите лечебни заведения. По делото не са представени и доказателства, от които да се установи заплащането и в какъв размер е сумата, представляваща стойността на претендираната вреда. При тези данни съдът е стигнал до законосъобразния извод за липса на първата от визираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно наличието на незаконосъобразно действие и бездействие на административния орган и длъжностни лица при него, поради което правилно е отхвърлил предявения иск. По изложените съображения решението на Административния съд - Плевен, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,