Решение № 10364 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2017 г.

Решение № 10364 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. С., чрез пълномощника й адв. А. Л., срещу решение № 103 от 22 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 106/2016 г. по описа на Административен съд Т., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № З-01-495/19 юли 2016 г. на кмета на община Т. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Т., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Кметът на община Т. е оспорил с частна жалба определение № 21 от 07 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 106/2016 г. по описа на Административен съд Т., с което е изменено решение № 103 от 22 декември 2016 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за юрисконсултско възнаграждение над сумата 200 лева. В срока по чл. 232 от АПК от К. С. С., чрез пълномощника й адв. А. Л., е постъпил писмено отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Т. е образувано по жалба на К. С. С. срещу заповед № З-01-495/19 юли 2016 г. на кмета на община Т., с която на основание чл. 224а, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 3, предл. второ и т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е спряно изпълнението на строеж: "Плътна ограда с максимална височина 2.20 м към УПИ V-623", находящ се в УПИ IV-179, кв. 25, с. М., община Т. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че К. С. е собственик на УПИ IV-179, кв. 25, с. М., община Т., който е разположен по-високо от съседния му УПИ V-623, като денивелацията между двата имота е от 1 м в началото до улицата и достига до 1,43 м след 25-тия метър. Тази денивелация предполага, че изграждането на ограда между двата имота следва да бъде по правилата на чл. 48, ал. 5 от ЗУТ. Тази разпоредба предвижда, че е допустимо оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен, а при денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Установено е също така, че строителството на плътната ограда към УПИ V-623 е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж № РС-01-76/02 юни 2015 г., издадено от н-к отдел СА при община Т. В разрешението за строеж е посочено, че то се издава въз основа на следните документи: договор за доброволна делба вписан под № 61, том I, вх. № 165 от 1993 г.; виза върху скица № СК-ТСУ-480 от 07 май 2015 г. от община Т.; конструктивно становище с указания за изпълнение от инж. М. Б., съгласувано на 01 юни 2015 г. от гл. експерт при община Т. В конструктивното становище и чертежите към него изрично е предвидено, че височината на оградата - 2,2 м, се отчита спрямо котата на имота на Станева, който е по-високия прилежащ терен. При тези данни изводът на административния съд, че оградата се изгражда в несъответствие с издаденото разрешение за строежа й, е неправилен. Именно с разрешението за строеж е предвидено плътната част от оградата да се отчита спрямо котата на по-високия терен, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от ЗУТ. Тази незаконосъобразност на влязлото в сила разрешение за строеж не може да бъде коригирана посредством издадената заповед. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ изискване за законосъобразност на разрешението за строеж е съответствието му с правилата и нормативите за устройство на територията. Поради това с влизането на разрешението за строеж в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156, ал. 5 от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредни способи. Поради това, макар и издадено в нарушение на законова разпоредба, разрешението за строеж, като влязъл в сила и стабилен административен акт, следва да бъде зачитано. По делото не са представени доказателства, установяващи че строителството на оградата се извършва в нарушение на строителното разрешение. В тази връзка не следва да бъде възприето становището на вещото лице относно разрешеното строителство. Обстоятелството, че посоченото в разрешението за строеж, че се разрешава строителство на обект: плътна ограда с максимална Н=220м към УПИ V-623, не може да се приеме като указание относно това от котата на кой терен ще се изчислява височината на оградата, а е указание за местоположението й - към УПИ V-623. Този извод се налага и предвид това, че в разрешението липсва посочено друго относно разположението на разрешения строеж. Изложеното налага извода, че извършваното от Станева строителство е в съответствие с издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. По отношение на посоченото в заповедта на кмета на общината друго нарушение при строителството на оградата - извършвано без да е съставен протокол за строителна линия и ниво, първоинстанционният съд обосновано е приел, че такъв протокол е съставен. Това прави оспорената заповед незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 156, ал. 5, чл. 224, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗУТ. С оглед горното подадената от К. С. жалба е била основателна. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед на кмета на община Т. ще следва да бъде отменена. При този изход на спора ще следва да бъде отменено и обжалваното от кмета на община Т. определение № 21 от 07 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 106/2016 г. по описа на Административен съд Т. Това определение няма самостоятелен характер, тъй като с него е изменено касираното решение в частта му за разноските. Поради това отмяната на основания съдебен акт - решението, води до отмяна и на изменящото го решение. При този изход на делото и предвид направеното искане, на касаторката ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 1635 лева, от които 1500 лева адвокатски хонорари пред двете съдебно инстанции, 120 лева възнаграждение за вещо лице и 15 лева държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,