Решение № 13558 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2016 г.

Решение № 13558 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327, във вр. с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Т. срещу решение № 30 от 15.04.2016 г., постановено по АД № 238/2015 г. на Административен съд - Ш., с което е отменена заповед № 67 от 21.07.2015 г., издадена от административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Т., на основание чл. 327 от ЗСВ. Изложени са съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 от ЗСВ. О. А. А. Добрев от гр. Т. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ш. е заповед № 67/21.07.2015 г., издадена от административния ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Т. на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на А. А. Д. - прокурор в Районна прокуратура - гр. Т., е обърнато внимание за допуснатото от него нарушение по организацията и движението на разпределените му преписки и досъдебни производства, изразило се в непроизнасяне с прокурорски акт в 30-дневен срок по изброените общо 15 бр. преписки и досъдебни производства в периода 25.11.2014 г. - 14.04.2015 г. Решението на Административен съд - Ш., с което оспорената заповед е отменена, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 327 от ЗСВ. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че допуснатите просрочия не се дължат на виновно поведение на прокурора, изразяващо се в недобра организация на работата му и нарушения по образуването и движението на посочените преписки. Административният орган е обърнал внимание за просрочия с повече от 40 дни, но при извършения анализ на преписките и досъдебните производства е установено, че продължителността на просрочията е от 10 до 15 дни след изтичане на инструктивния 30-дневен срок с изключение на преписка вх. № 47/14 г., по която просрочието е с 50 дни. Не е била извършена и правилна преценка за действителната натовареност на прокурора за процесния период. Констатирано е, че натовареността му не се различава съществено от натовареността на другите прокурори от районната прокуратура, но приложеният по делото доклад от ревизията, извършена от Окръжна прокуратура - гр. Т., сочи, че прокурор Добрев е изготвил 31 обвинителни актове при общо изготвени 81 от прокурорите в РП - Т. през 2014 г.; през деветмесечието на 2015 г. е изготвил 32 обвинителни актове от общо 63; от общо 256 споразумения 92 са на прокурор Добрев; участвал е в 182 съдебни заседания по наказателни дела при общ брой на проведени заседания с участие на прокурор 524. При правилно установяване на фактите административният орган би могъл да достигне до различни правни изводи. Допуснатите административно процесуални нарушения при установяване на релевантните факти и обстоятелства са довели и до несъответствие на оспорената заповед с целта на мярката по чл. 327 от ЗСВ, която следва да насочи вниманието на магистрата към определени пропуски с оглед недопускането им занапред, да се осигури по-висока ефективност и да се постигне превантивен ефект. Така постановеното решение е правилно. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения. Съгласно чл. 327 от ЗСВ (ДВ, бр. 33 от 2009 г.) административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. В разглеждания случай мярката е приложена за "допуснато нарушение по организацията на работата и движението" на разпределени общо 15 бр. преписки и досъдебни производства. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че нарушението се състои в непроизнасяне с прокурорски акт в 30-дневен срок, като просрочването на произнасянията е с повече от 40 дни. При преценката на фактите първоинстанционният съд е установил, че просрочванията не са с повече от 40 дни, а варират между 10 и 15 дни и само в един случай е допуснато просрочие от 50 дни. Извън просрочванията не са установени допуснати нарушения по движението на преписките, слабости или пропуски в организацията на работата на прокурора. П. Д. е изготвил повече обвинителни актове и е участвал в значително повече съдебни заседания от останалите прокурори в районната прокуратура. Посочените от касатора обстоятелства, които според неговата преценка създават неправилно впечатление за по-висока натовареност на конкретния прокурор, са извън предмета на оспорената заповед. Мярката е приложена за допуснати просрочвания, а не за твърдените в касационната жалба особености в организацията на работата на прокурора, например, като тенденция да завишава броя на внесените от него обвинителни актове и споразумения или склонността му към произволно разделяне на преписки и досъдебни производства. Посочените нарушения по движението на делата и организацията на работата са ирелевантни към наложената с оспорената заповед мярка. Ако административният ръководител е считал, че просрочването на 15-те броя преписки и досъдебни производства е причинено от необосновано изкуствено завишаване на броя на възложените дела, е следвало да установи фактическото положение и да квалифицира точно нарушенията в организацията на работата на прокурора, допускани по субективни причини. Обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена дисциплинарна мярка с неблагоприятни за магистрата правни последици. При издаването на акта за прилагане на мярката административният ръководител следва да изясни всички значими обстоятелства и да квалифицира правилно допуснатите нарушения на професионалните стандарти за организацията на работата или образуването и движението на делата. В случая извън неспазването на сроковете не са посочени проблеми в организацията на работата на прокурора, дължащи не негово виновно поведение. Некоректно изложените обстоятелства във връзка с продължителността на просрочванията и липсата на данни, че те са причинени от нарушения по образуването и движението на делата или от организацията на работата на прокурора, обосноват извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 327 от ЗСВ. Като я е отменил, Административен съд - Ш. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,