Решение № 2314 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2010 г.

Решение № 2314 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Детелина Иванова Пехливанова- Василева като ЕТ "Д-р Детелина Пехливанова", гр. Ямбол, против решение № 138 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 111 по описа за 2010 г. на Ямболския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-05-245/15.03.2010 г. на Директора на РЗОК - Ямбол. Като пороци на съдебното решение се сочат нарушение на материалния закон, на съдопроизводствени и административно-производствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Ямбол, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е писмена покана изх. № 29-05-245/15.03.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Ямбол, с която ЕТ "Д-р Детелина Пехливанова", с. Победа, с. Калчево, общ. Тунджа - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор № РД-29-206/17.02.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 842.24 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за медико-диагностични дейности (МДД) бланка МЗ-НЗОК № 4 за първото тримесечие на 2009 г. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Ямболският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административно-производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК, задължаващо съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Необсъдените от първоинстанционния съд оплаквания на жалбоподателката относно причините, по които е допуснала превишение на регулативните стандарти, са ирелевантни за изхода на спора. Неотносими са и изложените доводи във връзка с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, 5-чл. с-в (ДВ, бр. 101 от 2006 г.). Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства. Определените на изпълнителя на ПИМП регулативни стандарти не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производствата по оспорване на писмените покани, издадени след осъществен контрол за спазването им по реда чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. във вр. с чл. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на административнопроцесуалните норми на чл. 234, ал. 1 - 4 от НРД 2006 г. Финансовата проверка на лечебното заведение е била назначена със заповед № РД 09-845/17.11.2009 г. на Директора на РЗОК - Ямбол. За резултатите от проверката е съставен финансов протокол № 673 от 20.11.2009 г. и протокол № 674 от 20.11.2009 г. за неоснователно получени суми. Подаденото възражение до директора на РЗОК по реда на чл. 234, ал. 1, изр. 2 от НРД 2006 г. не е подлежало на разглеждане от арбитражната комисия. Оспорената заповед е издадена от Директора на РЗОК - Ямбол, който е компетентният административен орган по чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. Задължението за заплащане на сумата 842.24 лв. е мотивирано с превишените медико-диагностични дейности, назначени с бл. МЗ-НЗОК № 4 за I-во тримесечие на 2009 г. Изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства за МДД по регулативните стандарти. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,