Решение № 48 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1158/2014 г.

Решение № 48 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1158/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена на 05.03.2014 г. молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение № II-56-12 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 15540/2012 г. на Софийски районен съд, 56 състав, с което е уважен предявеният срещу молителя иск на [фирма] с правно основание чл. 213 КЗ. Твърдението в молбата за отмяна е, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила за връчване на съобщения и призовки, [фирма] е бил лишен от възможност да участва в производството по гр. д. № 15540/2012 г. на СРС и постановеното решение подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК. За образуваното дело и постановеното решение молителят узнал на 06.12.2013 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. Независимо, че съобщенията и призовките по делото били изпращани на вписания в ТР адрес на дружеството /София, район Т., [улица], [жилищен адрес]/, нито една от тях не била получена от негов представител, какъвто се е намирал на адреса по време на процеса. Табела с фирменото наименование не била поставена на входната врата и на пощенската кутия /надписите посочвали имената на живущи М. С. и И. И./, но дружеството получавало всякакви адресирани пратки, в подкрепа на което представя писмени доказателства за доставки от куриерски фирми. Поддържа, че вследствие на погрешно отразена в съобщенията и призовките информация на призовкаря, съдът приложил презумпцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, която обаче може да бъде ползвана само когато търговецът е напуснал адреса си, без да изпълни задължението за вписване на това обстоятелство в ТР, и че преди употребата на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК съдът е следвало да изпълни процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК; в случай, че такова уведомление е било залепено, то дружество несъмнено би узнало да воденото дело. Поради неспазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК и неправилно приложение на презумпцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът лишил молителя от участие в производството по делото. Позовава се на възприетото разрешение в практиката на ВКС с решението по т. д. № 262/2010 г. и Решение по т. д. № 530/2012 г. - двете на II т. о. В срока по чл. 306, ал. 3, изр. второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма], който по подробни съображения оспорва основателността й и поддържа искане за оставянето й без уважение с присъждане на разноските за настоящото производство. В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Изслушани са и свидетелски показания. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 06.08.2013 г. като необжалвано. При липса на други данни опровергаващи твърдението на молителя за датата на узнаване на решението, следва да се приеме, че молбата за отмяна е депозирана в рамките на тримесечния преклузивен срок. Молителят е имал качеството на ответник в производството пред Софийски районен съд. Няма спор, че всички книжа по делото са изпращани на обявения в ТР адрес на управление на дружеството. Преписът от исковата молба и доказателствата не е връчен, като на 08.05.2012 г. длъжностното лице на съда е отразило във върнатото по делото съобщение, че от две години на посочения адрес няма фирма [фирма], като сведението е дадено от лицата М. С. и И. И., обитаващи апартамента, в който е регистрирано управлението дружеството. Призовката за насроченото съдебно заседание е върната с отбелязване на 08.09.2012 г., че на посочения адрес живеят М. С. и И. И.; няма фирма [фирма], която информация също изхожда от самите живущи в апартамента. Съобщението за постановеното по делото решение е върнато на 05.08.2013 г., с отбелязване, че по сведение на същите лица, такава фирма на адреса няма, напуснала го е; на него живеят М. С. и И. И. По отношение на призоваването на ответника, включително и относно връчването на постановеното по делото решение, е приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. При тези безспорни данни относно начина на призоваване на молителя, съставът на ВКС приема молбата за отмяна за неоснователна, тъй като не е налице нарушаване на правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК при призоваването на [фирма]. По несъмнен начин е удостоверено чрез направените от връчителя-служител на съда констатации в разписките към призовките и съобщенията, че по време на висящия процес /март 2012-лятото на 2013 г./ призоваваното дружество не е пребивавало на вписания в ТР адрес, а там са живели физическите лица М. С. /И./ и съпругът й И. И. Този факт бе подкрепен категорично и от показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели-И. Д. И. и С. А. С. Свидетелят С. - собственик на ап. 11 установи, че до 2008 г. жилището е било отдавано под наем, а от 2008 г. и понастоящем в него живее семейството на дъщерята му М. С. /И./ и съпругът й И. Д. И. - също изслушан като свидетел. Длъжностното лице-връчител подкрепи с показанията си дадените от живущите и отразените сведения при връчването на книжата. Така установените факти не се опровергават от приложените писмени доказателства, че търговецът е получавал други пощенски пратки в същия период на това седалище. Ако е достоверно твърдението на молителя, че там е имало служител, който да приеме съдебните книжа, то този факт би бил удостоверен от лицата, открити на адреса и посочени от служителя. Молителят не твърди, че физическите лица, дали информацията във върнатите разписки са били недобросъвестни и некоректни. Обстоятелството, че връчителят е получил информацията по домофона, а не при директен разговор не опровергава достоверността на сведенията. Фактът, че молителят е напуснал вписания в търговския регистър адрес на управление е удостоверен от служителя на съда въз основа на събраните от него сведения от обитателите на имота. [фирма] не е оборило материалната доказателствена сила на призовката като официален свидетелстващ документ. При трикратно дадена идентична информация, че дружеството не е на адреса /вписания в ТР/, че там пребивават единствено физическите лица, а търговецът го е напуснал, не е имало никакво основание /съответно и задължение на съда/ за приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, която е относима за случаите, когато търговецът не може да бъде открит поради липса на достъп или поради несъгласие на служител да приеме съобщението. Разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4 ГПК уреждат различни хипотези и ако би била налице последователност в приложението им, то тя щеше да бъде изрично уредена в закона. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение, когато търговецът е напуснал адреса си без да изпълни задължението си за вписването на новия /Определение № 185/2011 на I т. о./. Практиката на ВКС по молба за отмяна по чл. 303 ГПК, на която молителят се позовава няма задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК, а и в решението по т. д. № 530/2012 г. е мотивирано, че само в хипотезата /каквато настоящата не е/, в която на вписания адрес на управление на търговеца има канцелария, но връчителят не намира достъп до нея, нито лице, което е съгласно да получи съобщението, преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът следва да изпълни процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя оставянето без уважение на молбата за отмяна. С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата сумата 260 лв. разноски /180 лв. адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014 г. и 80 лв. внесен депозит за свидетели/, за които е представен списък по чл. 80 ГПК. Предвид на изложените съображения, ВКС - Търговска колегия, състав на Първо то.