Решение № 1108 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2009 г.

Решение № 1108 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Триадица", от Теодор Спиридонов Моров, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Маринов и от Елисавета Димитрова Морова, от гр. София, субективно съединени в една, против Решение от 01.06.2009 г. постановено по адм. дело № 351/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III - "Д" състав, с което е отменена Заповед № РД-09-2-15/29.01.2004 г. на кмета на район "Триадица" при СО, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - физически лица, чрез пълномощникът им - адв. Ангелова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава също заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира субективно съединените касационни жалби, за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, Софийски градски съд е отменил Заповед № РД-09-2-15/29.01.2004 г. на кмета на район "Триадица" при СО, като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на основание чл. 41, ал. 3 от ЗАП /отм./. С тази Заповед е одобрено попълването на на кадастралната основа на имот пл. № 903 от к. л. 495 и 515, в кв. 151-Д по плана на м. "Жилищна група Мотописта - II част", на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ. За да отмени заповедта съдът е приел, че попълването е извършено на неприложимо материалноправно основание - чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че не са били налице условията за това, тъй като имота е съществувал в действащия кадастрален план, с пл. № 903, кв. 151-Д на гр. София, кв. "Жилищна група Мотописта - II част", видно от индивидуализацията му в решението по гр. дело № 5110/1996 г. на Софийски районен съд, на който се позовават ответниците Морови. Към тези съображения за незаконосъобразност на заповедта, е добавено наличието на спор за материално право между страните относно част от имот пл. № 903, както и допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с оформянето на акта за непълноти и грешки от 23.12.2003 г., в който не са вписани имената на заинтересованите страни-жалбоподатели, съответно липсват подписите им върху него, в нарушение на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно приложимия материален закон и несъответствието на заповедта с него. В случая с оспорената заповед е извършено допълване на действащия кадастрален план на м. "Жилищна група Мотописта -II част", кв. 151-Д, гр. София, с имот пл. № 903, на името на ответниците Теодор и Елисавета Морови / бивш имот пл. № 20/, в нарушение на § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ /отм. ДВ, бр. 36/30.04.2004 г., но в сила към датата на издаване на заповедта/, във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 1 и чл. 86а от ППЗТСУ /отм./. Визираните разпоредби предвиждат административното производство по допълване на кадастралния план с имот, правото на собственост което е възстановено по реда на реституционните закони, както е в случая с имота на ответниците Морови, да започне по молба на собственика до кмета на съответната община, преминава през процедура по съставяне на констативен акт за непълноти и грешки, съдържащ текстова и графична част, като първата се подписва от съставителя, молителите и пряко заинтересованите собственици. Попълването на кадастъра, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./ е възможно при липса на спор за материално право. Ако такъв съществува, попълването е невъзможно и акт по чл. 86, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ не се съставя, тъй като този спор следва да се разреши предварително по общия исков ред. Съобразно изложеното, за конкретния случай, решаващият съд правилно е констатирал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, които правят заповедта незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вместо на основание § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ (отм.), във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). По делото е установено и това не се оспорва от страните и пред настоящата инстанция, че между тях е налице спор за материално право относно част от площта на допълнения имот пл. № 903, който спор е абсолютна пречка за допълването и за съставянето на акт за непълноти и грешки. Данните сочат, че последният е съставен в нарушение на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), в отсъствие на заинтересованите собственици на съседния имот пл. № 21, които са и жалбоподатели пред първата инстанция, както и без да бъде подписан от тях. Ето защо, като е отменил заповедта, съдът е постановил законосъобразно и правилно решение. Неоснователно касаторите поддържат, че липсва нарушение на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) при съставяне на акта за непълноти, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). За приложимостта на последната разпоредба липсват каквито и да са данни, а освен това доводът се прави за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо. Неоснователни са и останалите оплаквания за неправилност на решението, тъй като се опровергават от изложеното по-горе и от мотивите на обжалваното решение, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е нужно да се повтарят. Като краен резултат се налага извода за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение