Решение № 687 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2008 г.

Решение № 687 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Я. окръжен съд от 26.06.2008 г. по гр. д. № 225/2008, с което е отменено решението на Я. районен съд от 26.03.2008 г. по гр. д. № 825/2007, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността в производството по възстановяване на земеделски земи правото на собственост да се доказва с писмени доказателства, които не удостоверяват придобиването на това право. По поставения въпрос едни съдилища приемат, че документите, които не удостоверяват съответното придобивно основание доказват правото на възстановяване само в административното производство, а други съдилища - че те доказват това право и в исковия процес. Правилно е второто разрешение. Когато правото на собственост е предмет на установяване в исково производство, в тежест на претендиращия такова право е да докаже по несъмнен начин своето придобивно основание, т. е. всички елементи на правопораждащия фактически състав. Когато обаче предмет на делото е правото на възстановяване на земеделска земя, законодателят установява в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ особени правила (аналогични на тези по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ) за облекчено доказване, които важат не само в производството по възстановяване пред административния орган по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но и в съдебните производства по 11, ал. 2 и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Възможността за облекчено доказване на правото на възстановяване е установена не според естеството на производството, в което се провежда доказването, а според предмета на делото. Когато предмет на делото е не правото на собственост върху земеделска земя (като съществуващо материално субективно право в настоящия момент), а правото на възстановяването й (като материално субективно право, което е съществувало преди обобществяването), то се доказва облекчено - с всички документи по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, без значение дали производството е административно и се развива пред административен орган или пред съда, или производството е исково. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претендираното право на собственост не се установява от представеното удостоверение, издадено от кмета на [община] въз основа на данъчния регистър, тъй като за разлика от административното производство, в исковия процес правото на собственост се доказва с документи и свидетели, които удостоверяват съответния придобивен способ. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че представеното удостоверение не доказва претендираното от ищеца право на възстановяване, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че наследодателят на ищците е притежавал нива от 34 дка в местността "Домуз дере" в землището на [населено място], както това е отразено в данъчния регистър от 1936 г. Тогава землището на съседното [населено място] не е включвало тази местност. При влизането си в ТКЗС "Р.", [населено място] наследодателят на ищците е внесъл заедно с други имоти и нива от 34 дка в местността "Я. път", както това е отразено в книгата за внесената земя в стопанството. Тази земеделска земя е възстановена. Пътят [населено място] - Я. пресича местността "Домуз дере" в землището на Я., но по делото не са събрани доказателства при образуването на ТКЗС "Р.", [населено място] през 50-те години на ХХ век в стопанството му да са включвани и земеделски земи в землището на Я. нито землището на селото да е включвало и земи, които по-рано - през 1936 г. са били в землището на Я. Видно от изложеното нивата от 34 дка в местността "Домуз дере" в землището на [населено място], която наследодателят на ищците е притежавал през 1936 г. е различна от внесената по-късно - при образуването на ТКЗС "Р." нива от 34 дка в местността "Я. път", поради което правото на възстановяване на първата нива следва да бъде признато. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение