Решение № 12424 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2009 г.

Решение № 12424 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адвокат Любомир Иванов Новиков от Софийската адвокатска колегия, против т. 9.3 и т. 11 от Правила за вътрешния ред, пропусквателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилища, прокуратури и следствени служби (Правила (та), определени със Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС-04-689/16.07.2008 г. Жалбата се явява процесуално допустима по съображения, които ще се изложат по-долу. С Раздел II от Правилата се урежда организацията на пропусквателния режим в съдебните сгради и обекти. Съгласно оспорената т. 9.3 от тях, удостоверяването на самоличността на адвокатите, следва да става със заверена за годината адвокатска карта по образец. С т. 11 от тях се разпорежда, че "всички лица, преминаващи през входовете за граждани, се проверяват за притежание на предмети, материали или вещества, които могат да се използват за извършване на противозаконни действия или терористични актове". Недоволен от посочените точки на Правилата, адв. Новиков ги оспорва. Счита, че наименованието "правила" е в противоречие с нормата на чл. 7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като тяхното издаване не е предвидено със закон. Освен това, посоченото в Правилата основание за издаването им - чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник (УП) на Министерство на правосъдието (МП), не дава право на министъра да издава правила за поведение, засягащи лица извън неговата юрисдикция. Развива и доводи за незаконосъобразност и противоречие с нормативни актове от по-висока степен на всяка от оспорените от него точки. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: С МЗ № ЛС-04-689/16.07.2008 г. министърът на правосъдието, на основание чл. 36, ал. 2 от УП на МП и Предложение рег. № 4501/09.07.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" (ГДО) при МП, е определил Правилата. Оспорените от адм. Новиков части от тях са с посочено по-горе съдържание. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС счита, че жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Охраната, в най-широк смисъл на това понятие, на органите на съдебната власт, съдебните сгради и обекти, съгласно чл. 391 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е възложена на МП чрез ГДО. Подчинеността на ГДО на министъра сочи на налични задължения вкл. и от негова страна, във връзка с осъществяването й. Съгласно чл. 36, ал. 12 от УП на МП, приет с решение на Министерския съвет на Република България (РБ), министърът на правосъдието "определя със заповед правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите по ал. 11". Т. е. същият има нормативно установено, по силата на ЗСВ и УП на МП задължение, да издаде акт със съдържание като оспорения. ВАС, изследвайки характера на оспорените Правила счита, че в случая не се касае за подзаконов нормативен акт, а за вътрешнослужебен такъв. Същият разпорежда правила за поведение и вменява задължения на подчинени на министъра служители на МП - тези от системата на ГДО. Въведените с тях правила за поведение задължават единствено служителите на ГДО. Гражданите и другите посочени в Правилата лица, които преценят, че ще бъдат засегнати неправомерно от оспорените разпоредби, могат да съобразят поведението си и да избегнат засягането. Ако те не посещават съдебни сгради и/или обекти, няма да бъдат принуждавани от съдебните служители на ГДО да представят багажа си за проверка и да се легитимират по указания начин. Следва да се посочи обаче, че този акт косвено засяга права и интереси и на лица, неподчинени на министъра - граждани, представители на държавната администрация, магистрати, служители в Съдебната система, адвокати и журналисти, на които се налага да посетят съдебните сгради и обекти. По тази причина - засягането на права и интереси на трети лица и на основание Решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ, определените от министъра Правила подлежат на съдебен контрол, а жалбата против тях е процесуално допустима. Доводът за противоречие на оспорените части от Правилата с разпоредбата на чл. 7 от ЗНА е неоснователен. Както се посочи, оспореният акт не притежава признаците на подзаконов нормативен акт. Като вътрешноведомствен такъв, министърът е в правото си да го наименова по своя преценка, без да е задължен да спазва съответните разпоредби и наименования съгласно ЗНА, отнасящи се за нормативните актове. Цитираният в жалбата чл. 7 от ЗНА е описателна норма, която дава легалните определения на подзаконовите нормативни актове "правилник", "наредба" и "инструкция". Той не е императивна норма, налагаща определено поведение, която да не е съобразена от министъра на правосъдието в определените от него Правила. Излага се довод, че практическото изпълнение на т. 11 от Правилата - "проверката на багажа" в съдебни сгради, които не са снабдени със скенер, се извършва чрез "претърсване"-то му. Това действие представлявало "претърсване на лице - обиск", което в противоречие с чл. 164 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), се извършва не от органите на предварителното производство, а от вътрешноведомствен орган. Действието се извършвало по унизителен за гражданите начин, като се рови в багажа им, което противоречи на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Обискът се извършвал и в "драстично" противоречие с чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), забраняващ същия, освен при условията и реда, определени със закон. Той е неоснователен. На първо място следва да се припомни целта, с която се извършва това действие: да не се допуснат в съдебните сгради и обекти лица, притежаващи Д... предмети, материали или вещества, които могат да се използват за извършване на противозаконни действия или терористични актове". Очевидно е, че недопускайки внасянето на такива в сградите, служителите на ГДО ще изключат възможността, в съдебната сграда да се извършат "противозаконни действия или терористични актове". Т. е. цели се запазването на здравето и живота на неограничен брой други посетители на сградата, както и обществените интереси. Очевидно, в случая интересът на отделната личност, дори наложената проверка на личния й багаж да доведе до неудобство за самата нея, следва да отстъпи на заден план при защитата на значително по-важни и значими права и интереси на други граждани и длъжностни лица. Това изключение и възможност за ограничаване на правата на отделната личност при защита на по-висши интереси, съответства на общите принципи на правото и е изрично предвидена в множество актове на международното и вътрешно право. В тази насока са разпоредбите на чл. 2, т. 2, чл. 5, т. 1, чл. 9, т. 2, чл. 10, т. 2, чл. 11, т. 2 и чл. 18 от КЗПЧОС, както и чл. 17, ал. 5, чл. 30, ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 33, ал. 2, чл. 34, ал. 2, чл. 35, ал. 1, чл. 37, ал. 2, чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 44, ал. 2 от КРБ и още много други в различни нормативни актове, които касаят права на личността. По начало разпоредбата на чл. 164 от НПК касае извършването на обиск на лице, което действие не зависи от неговата воля. В случая, както се посочи, това може да бъде избегнато от самото лице. Освен това, се преглежда единствено багажа с определена цел, без да се извършва личен обиск. Твърди се също, че изискването на т. 9.3 от Правилата, за установяване самоличността на адвокатите чрез представяне на заверена за годината адвокатска карта по образец, противоречало на чл. 134, ал. 1, изр. 1 от КРБ и чл. 2, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Контролът върху адвокатските карти и изобщо върху упражняването на адвокатската професия било извън правомощията на министъра на правосъдието, поради което той нямал право да делегира подобни права на подчинените му звена "охрана". Доводът също е неоснователен. За гражданите на РБ, които упражняват адвокатска професия съществуват два начина да се легитимират при проверка на влизане в съдебна сграда: като граждани, по общия ред на т. 9.5 от Правилата с валиден документ за самоличност или като адвокати, по облекчения ред на т. 9.3 - със заверена за годината адвокатска карта. Това легитимиране, необходимо за постигане на целите, посочени по-горе, по никакъв начин не засяга правата на адвокатурата като цяло и на отделния адвокат, прогласени в чл. 134, ал. 1, изр. 1 от КРБ и/или чл. 2, ал. 1, изр. 2 от ЗА. "независимостта, свободата, изключителността, самоуправлението и самоиздръжката" на адвокатурата не са и не могат да бъдат засегнати от изискването адвокатът да представя за легитимирането си заверена за съответната година адвокатска карта. Обратно, когато по негова преценка той иска да се легитимира като такъв, адвокатът е длъжен да го направи именно по този начин, съобразно чл. 31 от ЗА. По изложените съображения настоящият състав на ВАС счита, че жалбата се явява неоснователна. Като такава тя следва да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение