Решение № 15606 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2017 г.

Решение № 15606 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. М. от град С., подадена чрез процесуалния й представител адв. А. И., срещу решение № 414 от 17 май 2017 г., постановено по адм. дело № 451/2016 г. по описа на Административен съд С.- област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 401/28 март 2016 г. на кмета на община Своге. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Своге, чрез пълномощника си юрк. И. З. в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Н. И. М., представляван също от адв. А. И. поддържа касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.- област е образувано по жалба на Т. А. М. срещу заповед № 401/28 март 2016 г. на кмета на община Своге, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда - тоалетна", находящ се в УПИ V - 68, кв. 4 по плана на село Б., общ. Своге, Софийска област. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно- техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че постройката е изградена в имота на жалбоподателката на вътрешната му регулационна граница със съседния УПИ VI - 69 и представлява дървена конструкция с пълнеж между колоните от тухли - итонг с дебелина 10 см., а покривната конструкция е дървена, едноскатна с покритие от керемиди. Застроената площ на пристройката е около 7 кв. м., като за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж, за което не се спори между страните. Установено е също така, че към момента на проверката строежът е напълно завършен и се ползва по предназначение. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид данните относно времето на извършване на строителството, в констативният акт и в заповедта за премахването му е посочено, че същият според данни на самата жалбоподателката е изпълнен през периода 2013- 2014 г., при което предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа са неприложими. Обосновано и изчерпателно е обсъдено от съда, че при всички хипотези, дори и да се приеме, че на мястото на новоизградения строеж е съществувала стара постройка, то последният не е търпим и подлежи на премахване, тъй като не е бил допустим нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито по сега действащия закон, нито по градоустройствения план. В този смисъл е и основното оплакване в касационната жалба, на което първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано, а изводите му се споделят от настоящия касационен състав. Следва да се добави, че неприложими за строежа се явяват и предпоставките на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, отново с оглед годината на изграждането му и липсата на данни, строежът да е бил заявен пред одобряващите органи. Неоснователно е и възражението на касатора относно вида на извършеното строителство, както и твърдението, че в случая се касае за текущ ремонт. По делото е допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза, от заключението на която, а и от останалите доказателства по делото по несъмнен начин са установява, че изградената пристройка правилно е приета както от административния орган, така и от съда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираното основание за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,