Решение № 7356 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2018 г.

Решение № 7356 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Ловеч (РЗОК - Ловеч), чрез пълномощник, срещу решение № 82/26.05.2018 г., постановено по адм. дело № 441/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена заповед за налагане на санкция № РД-01-687/20.11.2017 г. на директора на РЗОК-Ловеч. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК: необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2016 г. (НРД за ДД за 2016 г.). Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадена заповед за налагане на санкция. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – "Д-р Райновска - Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика по дентална медицина" ЕООД, представлявано от д-р Н. Р., чрез процесуален представител - адв. П. от АК – Ловеч, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е заповед № РД-01-687 от 20.11.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Ловеч, с която на "Д-р Райновска - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика по дентална медицина", на основание чл. 146, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2016 година във вр. с § 7 от ДР на НДР за ДД за 2017 г. /по т. 1. 1-т. 1. 26/ и по реда на чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 2600 лева. Нарушението, обективирано в оспорената заповед, се изразява в неспазване от лекаря по дентална медицина на изискването при първо посещение на ЗОЛ за съответната календарна година да извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус /код 101/, който да бъде отразен в отчетния в РЗОК - гр. Ловеч амбулаторен лист, на същото ЗОЛ за съответния месец, в посочените 26 амбулаторни листи. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че в проведеното административно производство не са събрани доказателства относно неспазване от оспорващата на изискването при първо посещение на ЗОЛ за съответната календарна година да извърши обстоен преглед със снемане на зъбен статус, при което фактическата обстановка е останала неизяснена. Решаващият съд извежда, че преценката на административния орган е направена без да са изследвани всички, релевантни за случая обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е установена поредността на посещението на ЗОЛ, а изводите за цялата календарна година са направени при проверка с обхват на дейността за един месец – декември 2016 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед се явява издадена при липса на материалноправни предпоставки, поради неангажиране на доказателства досежно посочените нарушения, обуславящи неосъществяване на хипотезата по чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за ДД за 2016 г. Решаващият съд извежда, че с процесната заповед необосновано са наложени 26 санкции по 100 (сто) лева всяка, като административният орган не излага мотиви, обуславящи размера на наложените санкции над минимума, предвиден в чл. 146, ал. 1 от НРД за ДД 2016 г. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решението на Административен съд – Ловеч е постановено след извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебния контрол по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) е опровергана материалната доказателствена сила на констатациите на проверяващия контрольор в съставения протокол № РД – 01-687/01.11.2017 г., въз основа на който е издадена и оспорената заповед за налагане на санкция. На ответницата по касация е наложена финансова неустойка за констатирано нарушение на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от Национален рамков договор за дентални дейности за 2016 г., и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ИД, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно общия характер на формулировка на вмененото във вина на лекаря по дентална медицина нарушение, което препятства правото му на защита и организирането й в пълен обем, с оглед ангажиране на относими към предмета на спора доказателства. Производството, в което се налага санкция се урежда от специалните норми на чл. 74 - чл. 76 ЗЗО, като е задължително фактическото и юридическо формулиране на нарушението, за да се обезпечи възможност на привлеченото към отговорност лице да проведе ефективна и адекватна защита срещу действията на органа на всеки етап от процедурата. При липса на такава възможност за адресата на акта той не разполага с пълния обем процесуални и материални гаранции за защита. Първоинстанционният съд обосновано приема, че в конкретния случай административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е събрал необходимите доказателства, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е изяснено обстоятелството дали действително ЗОЛ са направили първо посещение за съответната календарна година при стоматолога, за да бъде съотнесено и задължението за извършване на обстоен преглед със снемане на зъбен статус по дадените амбулаторни листи, съгласно нормата на чл. 88, ал. 1 от НРД за ДД за 2016 г. Не е установена и хипотезата по чл. 88, ал. 2 от НРД за ДД 2016 г., според която общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина – специалист, задължително попълват за всяко ЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ – НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и/или оказаната медицинска помощ, с оглед предвидена алтернативност, обективирана в съюзите "и"/"или" на разпоредбата. С процесната заповед необосновано са наложени 26 санкции по 100 (сто) лева всяка, като административният орган не излага мотиви, обуславящи определения размер над минимума, предвиден в чл. 146, ал. 1 от НРД за ДД 2016 г. Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 от НРД за ДД за 2016 г., когато изпълнител на дентална помощ наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Когато санкционната норма предвижда диапазон на размера на наказанието и административният орган налага наказание "финансова неустойка" в размер по-голям от минималния, то той задължително трябва да изложи мотиви защо приема, че подобна санкция съответства на тежестта на всяко едно нарушение или критерий въз основа на който отчита тежестта на група от нарушения. Мотиви в този смисъл в заповедта, както и в предхождащите я документи, съдържащи се в административната преписка липсват. Липсата на мотиви относно размера на наложените санкции е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, което рефлектира пряко върху правото на защита на изпълнителя на дентална помощ. Освен това то лишава съда от възможността да извърши преценка на законосъобразността на санкциите досежно техния размер. Развитите в касационната жалба доводи, обуславящи размера на наложените санкции, не могат да заместят липсата на мотиви в оспорената заповед. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: решение № 8330/20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 6785/2017 г. по описа на ВАС, VI о., решение № 394/10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7853/2018 г. по описа на ВАС, VI о., решение № 4098/20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9516/2018 г. по описа на ВАС, VI о. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, от бюджета на Районна здравноосигурителна каса – Ловеч следва да бъдат изплатени на "Д-р Райновска - Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика по дентална медицина" ЕООД, представлявано от д-р Н. Р. съдебни разноски в размер на 410 лева (четиристотин и десет) – възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,