Решение № 14633 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2020 г.

Решение № 14633 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано е по касационна жалба на И. Иванов от [населено място], чрез адв. Димитрова, против решение № 23 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Монтана, в писмено становище, чрез адв. Аврамова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против писмен отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, обективиран в решение № 7/28.09.2019 г. на гл. архитект на Община Монтана, за строеж: сграда с идентификатор 48489.180.367. 4 по кадастралната карта на гр. Монтана, м. Парта, по заявление с вх. № 94-И-762/04.09.2019 г. За да постанови решението си съдът е приел, че решението - отказ за издаване на Удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми. Прието е, че отказа е постановен по заявление вх. № 94-И-762/04.09.2019 г. на жалбоподателя за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж по отношение на един от заявените имоти - 48489.180.367. 4, находящ се в гр. Монтана, м. Парта, поземлен имот с идентификатор 48489.180.367. При безспорното установяване по делото, че строежът е извършен през 1984 г. върху земеделска земя, представляващ масивна сграда с площ от 29 кв. м., е изведен решаващият правен извод, че същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т. к. не е бил допустим нито по действащите правила и нормативи по време на изграждането му нито по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Прието е, че този строеж противоречи нормата на чл. 108, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/, както и на чл. 12, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно. Безспорно по делото е, че отказа за издаване на Удостоверение за търпимост, иницииран по заявление с вх. № 94-И-762/04.09.2019 г. на И. Иванов от [населено място] касае само сграда с идентификатор 48489.180.367. 4, изградена без строителни книжа през 1984 г., независимо, че в заявлението е вписана и друга сграда с идентификатор 48489.180.367. 3. Производството по делото по отношение на твърдяния отказ за издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 48489.180.367. 3. е прекратено с определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.11.2019 г. Предвид горното, правилно е проведен от административният съд контрол за законосъобразност на отказа, обективиран в решение № 7/28.09.2019 г. на гл. архитект на Община Монтана, само за строеж: сграда с идентификатор 48489.180.367. 4 по кадастралната карта на гр. Монтана. Съгласно периода на изграждането й тази сграда попада в приложното поле на § 16, ал. 1, първо предложение от ПР на ЗУТ, която норма изисква да са налице две предпоставки за да се признае търпимост, а именно: допустимост по действащите подробни градоустройствени планове /към момента на изграждане или към настоящия момент/ и съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа или по действащия правен режим по ЗУТ. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че процесният строеж не отговаря на нормативните изисквания както по времето на изграждането му, с оглед на допустимата квадратура за места за земеделско ползване до 20 кв. м. и изпълнение - от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал, предвидени в чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /в редакцията на ДВ, 1980 г./, така и съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ, предвиждащ в случая смяна предназначението на земеделската земя. Следователно, отказа на издаване на Удостоверение за търпимост на изградения през 1984 г. обект, находящ се в гр. Монтана, м. Парта, е правилен и законосъобразен. Неоснователен се явява доводът по касационната жалба за неправилно присъдени на ответната страна разноски за ползване на адвокат пред първоинстанционния съд, предвид наличието на юрисконсулт в общината. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. /в съответната редакция/, регламентиращ минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗУТ размерът на възнаграждението е определен правилно и законосъобразно. Също така няма забрана в АПК административен орган да не бъде защитаван от адвокат при наличие по трудов договор на юрисконсулт. В тази част решението е съобразено и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 900 лв. Възражение за прекомерност не е заявено от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение