Решение № 6357 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2010 г.

Решение № 6357 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на сдружения с нестопанска цел "Защита здравето и живота на населението и околната среда", гр. София, "Клуб за защита на интересите на населението", гр. София и Генади Генадиев Григоров от гр. София, против решение № 700 от 31.03.2010 г., постановено по адм. д. № 7780/2008 г. по описа на Административен съд гр. София. Касаторите навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. София не е изразил становище по касационните жалби. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Възражението на Столична община за недопустимост на жалбите на сдруженията с нестопанска цел, са неоснователни. Действително същите са регистрирани за осъществяване на дейност в частна полза, но видно от удостоверението за актуално състояние на "Клуб за защита на интересите на населението" е, че същото е със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Овча купел, ул. "Момина сълза" № 4 с предмет на дейност, включващ и опазване на околната среда. Касаторът, сдружение с нестопанска цел "Защита здравето и живота на населението и околната среда", е със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Суходол, ул. "Траян Танев" № 32, а предмета му на дейност включва и опазване на околната среда. С писмо от 22.07.2008 г. директорът на РИОСВ гр. София, на основание чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, е определил засегнатите райони и кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и приложенията към него, а именно Столична община, район Овча купел и кметство Суходол. Следователно, в случая членовете на сдружението са пряко засегнати от инвестиционното предложение, поради което за тях е бил налице правен интерес да оспорват административния акт и респективно да обжалват постановеното по делото решение. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбите на Генади Генадиев Георгиев и на "Клуб за защита на интересите на населението" против решение № 12-7/27.11.2008 г. на директора на РИОСВ гр. София, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение - "Използване на I-ви етап от депото за неопасни отпадъци в кв. Суходол за депониране на битови отпадъци". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че депото попада във II-ра санитарно охранителна зона, като е счел този факт за ирелевантен по отношение на законосъобразността на оспорения административен акт. Посочено е, че с отмяната на Закона за народното здраве и актовете по прилагането му е отпаднало и действието на заповед № 120/12.01.1997 г. на министъра на здравеопазването, с която са утвърдени зони за хидрогеоложка и санитарна охрана и охранителен режим на находищата на минерална вода в т.ч. и в района на гр. Банкя, кв. Горна баня и кв. Княжево - София. Съдът се е позовал на § 144а от Преходните разпоредби на Закона за водите и е направил извод за неприложимост на санитарно охранителните зони освен най-вътрешния пояс. Посочил е, че след като теренът, върху който ще се реализира инвестиционното предложение е отреден за сметище с ОУП и доколкото този план е графична част от Закона за устройството и застрояването на Столична община, то предходни или последващи актове от по-ниска степен за определяне на санитарно-охранителни зони не могат да му противоречат. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводите на съда за неприложимост на заповед № 120/12.01.1997 г. са незаконосъобразни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В производството по извършване на ОВОС на инвестиционното предложение и в оспореният индивидуален административен акт, директорът на РИОСВ е приел цитираната заповед за приложима, обсъдил е същата и е одобрил инвестиционното намерение като е приел, че теренът попада в зона III. Това е така, защото към момента на постановяване на решението по ОВОС § 144а от Преходните разпоредби на закона за водите не е съществувал. Независимо, че на нормата е придадено обратно действие, то същата е обнародвана в ДВ, бр. 95 от 2009 г. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо позоваването на съда на § 144а е незаконосъобразно. Неправилно е и позоваването на чл. 13, ал. 1 от ЗНЗ, тъй като заповед № 120/12.01.1997 г. не е нормативен акт, а още по малко е акт по прилагане на закон. Правно ирелевантен за законосъобразността на оспорения административен акт е фактът, че теренът, върху който ще се реализира инвестиционното предложение, е отреден за сметище. Целта на извършването на ОВОС е да определи значимостта на вредните въздействия на инвестиционното предложение върху всички компоненти на околната среда и човека, а докладът за ОВОС задължително следва да съдържа алтернативи за осъществяване на инвестиционното предложение. Ето защо определянето на терена за сметище е неотносимо към законосъобразността на извършената ОВОС. Жалбоподателите са твърдели незаконосъобразност на административния акт поради неспазване на санитарно-охранителните зони. Последните осигуряват физическа охрана на водоизточника и/или съоръжението; защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците; гарантиране на проектното количество и качеството на водите и запазване на водоизточника в състояние, позволяващо ползването му за питейни цели от бъдещите поколения (чл. 3 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди). В тази връзка по делото не е установено определени ли са санитарно охранителни зони по реда на посочената наредба от компетентните за това органи (чл. 37 ). Позовавайки се на заповед № 120/12.01.1997 г. жалбоподателите по същество оспорват доклада за ОВОС в частта му за подземните води, като считат, че инвестиционното предложение ще окаже значително отрицателно въздействие върху находищата с термални води в районите на гр. Банкя, кв. Горна баня и кв. Княжево - София. В тази насока по делото не са събрани доказателства. В обжалваното решение единствено е изследван въпроса в коя санитарно-охранителна зона попада теренът, върху който ще се реализира инвестиционното предложение, но не и основния такъв, въведен от жалбоподателите, а именно ще окаже ли въздействие и в каква степен инвестиционното предложение върху подземните води. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Не е обсъдена липсата на долен изолационен екран на депото, не са обсъдени фактите, че трите находища на минерална вода по своя геоложки строеж и хидрогеоложки характеристики представляват защитени водни обекти (писмо от 4.11.2008 г. на МОСВ), както и въздействието на инвестиционното предложения върху тях. Съдът не е проверил служебно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, така както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК. Не е обсъдена законосъобразността на извършеното съгласуване на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитената зона. Липса коментар за спазване на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, предвид факта, че теренът върху който ще се реализира инвестиционното предложение попада в защитена зона "Витоша", код BG 0000113. Не е обсъдено съответствието на акта с материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали инвестиционното предложение ще окаже въздействие върху находищата на минерална вода в районите на гр. Банкя, кв. Горна баня и кв. Княжево - София и до колко значително ще е това въздействие, като за установяване на тези обстоятелства съдът следва да назначи експертиза. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,