Решение № 803 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2008 г.

Решение № 803 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувана е по касационна жалба на П. Г. К. от гр. Д. срещу решение на К. окръжен съд от 12.12.2007 г. по гр. д. № 33/2007 г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено, че на 11.11.2000 г. е възникнал пожар в стопанисваната от В. и Г. М. барака и е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. К. срещу В. и Г. М. иск за заплащане на сумата 4 807.45 лв, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, на основание чл. 50 ЗЗД. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 50 ЗЗД е процесуално недопустима по следните съображения: Предявен е от П. К. срещу В. и Г. М. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 4 807.45 лв., съставляваща стойността на претърпяните имуществени вреди, на основание чл. 50 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията на окръжните съдилища, с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5 000 лв., искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и искове по чл. 13, ал. 2 от ЗВСВЗГГФ. В настоящия случай е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди-претърпяни загуби в размер на 4 807.45 лв. на основание чл. 50 ЗЗД. Следователно цената на иска, определена по чл. 55 ГПК (отм.) е под определения в закона размер за допустимостта на касационното обжалване, по дела за парични вземания. Разглеждането на делото е двуинстанционно, поради което касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания, с цена на иска по-малка от 5000 лв. В частта с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, като постановено по непредявен иск въззивното решение е правилно. Установено е, че е предявен само иск по чл. 50 ЗЗД, не и иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Постановеното от районния съд решение по непредявен иск е процесуално недопустимо, поради което правилно е обезсилено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.