Решение № 17246 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2013 г.

Решение № 17246 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сарс груп - 99" ООД, представено от управителя Салих Емеджен, срещу решение № 567/14.03.2013 г. по адм. дело № 2542 по описа за 2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161200601/25.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно допълнително е начислен ДДС в общ размер на 28 704,48 лв. и определените закъснителни лихви в размер на 3 529,84 лв.; установените задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер от 6 418,44 лв. и и лихвите за забава върху него в размер на 710,51 лв. Конкретни са оплакванията на касатора единствено срещу частта от съдебния акт решаваща спора относно установените задължения за ДДС в резултат на отказа на приходната администрация да зачете извършени в д. п. м. 02.2010 г. като ВОД с нулева ставка по ЗДДС. Твърди, че с международни товарителници е доказал транспортирането на стоките до гръцкото дружество получател, а регистрацията по ДДС на получателя е установил с АПВ, издаден на трето за производството лице. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Сарс груп - 99" ООД задължения за ДДС в общ размер на 15 867.60 лева за декларирани, но неосъществени ВОД през месец февруари 2011 г. В този данъчен период дружеството е декларирало извършени вътреобщностни доставки за Гърция, с получател "POLEN S. A.", Комотини, с VIN № EL094545208, за което са издадени три броя invoice/фактури, съответно с № 48 от 10.02.2011 г. с данъчна основа от 9 842,38 евро, с левова равностойност от 19 569,58 лв.; № 49 от 10.02.2011 г. с данъчна основа от 14 939,86 евро и левова равностойност 29 704,93 лв. и № 50 от 10.02.2011 г. с данъчна основа 15 118,43 евро с левова равностойност от 30 063,45 лв. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка заради липсата на доказателство за транспортирането на стоката и липсата на качеството регистрирано за целите на ДДС лице у получателя на доставките. Изключена е доказателствената стойност на представените три броя международни товарителници. Превозвач на стоките е "Гикас Транс" ООД, като по обясненията на пълномощника на дружеството Георги Йовчев през месец 02.2011 г. не е издавана и осчетоводявана фактура за извършени транспортни услуги за превоз на стоки, собственост на "Сарс Груп" ЕООД и получател "POLEN S. A. ", Гърция; през месец 04.2011 г. е издадена фактура с № 485 от 08.04.2011 г. на стойност 7 400,00 евра с платец "POLEN S. A. "; към фактурата са приложени 110 бр. ЧМР, в които като стоки са посочени тоалетна хартия, сапун, прах за пране, памперси и други стоки за битова употреба; няма приложени пътни листи; според "собственика" на "Гикас Транс" ЕООД Гикас Хиладакис не са извършвани такива транспортни услуги, а документите са фалшиви. При извършена проверка във VIES- системата (лист 387а) е установено, че към 05.03.2012 г. регистрираният с VIN № EL094545208 търговец "XALVAДOПOIIA PODOПHУ ANЩNYMOУ ETAIPEIA IIПOЛEN АЕ" ("POLEN S. A. ") е с прекратена регистрация по ДДС, считано от 31.12.2003 г. Изводът на органите по приходите е, че стоките са реализирани на територията на страната; доставката им е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. ал. 1 и 2, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, се дължи начисляване на ДДС. Доначислен е ДДС в размер 12 836.88 лева на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в данъчен период м. 12.2010 г. заради ненадлежно бракуване на стоки на стойност 64 184.39 лева, за чието придобиване е ползван данъчен кредит без да са налице ограниченията за корекцията по чл. 80 от ЗДДС. Със стойността на непризнатите разходи за брак в размер на 64 184.39 лева в данъчен период 2010 г. е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и е определен корпоративен данък в размер 6 418.44 лева и мораторна лихва в размер 638.14 лева. При проверката за законосъобразност на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК АС Пловдив е стигнал до изводи за наличие на компетентност у издалия акта орган по приходите, съответствието на акта с изискванията за форма, спазването на процесуалните правила при издаването му и съответствието му с материалния закон. Според първостепенния съд не са доказани предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС на декларираните от жалбоподателя ВОД, доколкото е установено, че получател по доставките не е данъчно задължено лице. По установяванията на съда, следващи тези на приходната администрация, през м. 12.2010 г. в счетоводството на жалбоподателя, по сметка "609-други разходи" са осчетоводени разходи за брак, изготвен е протокол на стоки с изтекъл давностен срок от 30.11.2010 г., но не е установено основанието за бракуването при липсата на доказателства за годността на съответните стоки и за извършването на брак в обичайните размери. В решението е отговорено на довода за съществуване на изключващото основанията за корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС обстоятелство по чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС с обобщение за липса на информационна следа за изтичане на 5-годишен срок от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, както и за предаването им за отпадъци и унищожаването им /с позоваване на РИОСВ Пловдив/. Съдът е възприел изцяло и дължимостта на допълнителен корпоративен данък за 2010 г. след корекцията на счетоводния резултат с непризнатите разходи за брак. След корекцията резултата за периода а данъчна печалба 67 218.86 лева; дължимият корпоративен данък 6 721.89 лева; внесеният 303.45 лева; за довнасяне 6 148.44 лева с лихва за забава 710.51 лева. Решението е правилно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. В случая особеното качество на получателя по доставката е отречено и установяването за това е извършено със средствата на административното сътрудничество по реда на Регламент /ЕО/ 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност. Във формуляра "липсващ търговец", изготвен от гръцката данъчна администрация, се сочи че гръцката компания е прекратила икономическата си дейност от 2003 г. и е дерегистрирана от VIES на 31.12.2003 г. Без да извършва независима икономическа дейност получателят по доставката не свои качеството ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО. Неотносимо е позоваването от касатора на акт на приходната администрация, постановен в друго административно производство и по отношение на трето лице, в чийто мотиви е прието, че "POLEN S. A.", Гърция е с валиден VIN. Вън от горното, не се установява правото на разпореждане със стоката да е преминало върху "POLEN S. A.", Гърция. Представените като доказателства за транспорта до Гърция три броя международни товарителници са оспорени от органите по приходите в извънсъдебната фаза на производството и е извършена проверка на автентичността им чрез изискване на обяснения от пълномощник на превозвача. Обясненията на Йовчев изключват извършването на превоза в д. п. м. 02.2011 г. По тази причина не се ползват с по-голямо убеждаващо въздействие повторно представените в касационното производство товарителници. Недопустимо доказателствено средство за получаването на стоките по процесните доставки е декларацията на управителя на "POLEN S. A. ", Гърция, представена с касационната жалба. Съдържанието на декларацията я определя като обективирано в писмена форма изявление на свидетел, което е в противоречие с принципите на чл. 11 от ГПК. Твърде общо заявеното недоволство на касатора срещу другите части на съдебния акт ограничава инстанционния контрол в обхвата по чл. 218, ал. 2 от АПК. Липсват основания за нищожност или недопустимост на решението на административния съд. Решаването на споровете относно допълнително начисления на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и определянето на задължение за корпоративен данък е съобразено с материалния закон. С чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е уредена хипотеза на корекция на данъчен кредит, чието съдържание е задължението на ДЗЛ да начисли ДДС върху унищожени, липсващи или бракувани стоки или такива с променено предназначение, за което вече не е налице право на приспадане, ако за придобиването на тези стоки е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Корекцията се извършва по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС. Не се спори, че данъчният субект е извършил бракуване на стоки. При твърдение за осъществяване на изключващите задължението за корекция юридически факти по чл. 80, ал. 1 или 2 от ЗДДС, доказателствената тежест за установяването му е за ДЗЛ /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. Както правилно сочи АС Пловдив главно пълно доказване на такива факти не е извършено поради неяснотата относно момента на упражняване на правото на данъчен кредит /от значение в хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС/, нормите на технологичен брак и срока на годност на стоките /за предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. т. 4 и 5 от ЗДДС/. Порок в мотивите на първостепенния съд без значение за разпоредения с него краен правен резултат е неправилното обосноваване на размера на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Декларирания от данъчния субект счетоводен финансов резултат е печалба при приходи в размер на 161 627.78 лева и разходи 158 593.31 лева. При преобразяванията по ЗКПО не е настъпила промяна и данъчния финансов резултат съвпада със счетоводния. При формиране на данъчна постоянна разлика, като тази по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, преобразуването е по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО чрез увеличаване с тази разлика на счетоводния финансов резултат /а не чрез редукция на счетоводните разходи, както е процедирал съда/. Така отново ДФР е печалба в размер 67 218.86 лева, но изчислен по подхода на ЗКПО. Като носител на доказателствената тежест касаторът не е установил изключващите формирането на данъчната постоянна разлика обстоятелства по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО. Пропускът на данъчния субект на формира данъчна постоянна разлика и да коригира с нея СФР е изправен от приходната администрация с РА. Забавата в начисляването и внасянето на данъка е юридически факт пораждащ акцесорното задължение за лихва. Отсъствието на инвокираните от касатора основания за неправилност, както и на пороци на съдебния акт, за които касационната инстанция следи служебно по чл. 218, ал. 2 от АПК, мотивират оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение