Решение № 13402 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2019 г.

Решение № 13402 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Давидова, [населено място ], подадена чрез адв. Колев, против решение № 65 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 685/2018 г. по описа на Административен съд – Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Давидова срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г., издаден от орган по приходите в Община Враца, потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца. Касаторът поддържа доводи, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи аргументи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. В тази връзка по отношение на недвижимия имот по декларация вх. № 238381-238381/31.03.1998 г. за имот с партиден № 540328186/2002, се позовава на сключен договор за наем от 01.03.2009 г. и сключеният въз основа на него договор от 13.05.2009 г., от които се установявало, че за имотите е договорено с "Брамас-96" АД събирането, транспортирането и обезвреждането на страничните продукти, свързани с производството на "Чикас" ООД. В касационната жалба се преповтарят изложените възражения пред първоинстанционния съд досежно липсата на мотиви относно начина на изчисляване на ТБО, неиндивидуализиране на обекта – земя и сгради, за който се претендира дължимост на таксата, респ. съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непосочване на дължимия размер за периода по години. Претендира разноски. Ответникът – директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора е Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г., издаден от орган по приходите в Община Враца, потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, с който са установени следните задължения: Данък върху недвижим имот, находящ се в гр. Враца и деклариран с декларация вх. № 238381/31.03.1998 г. за периода 2014 - 2017 г.; Такса битови отпадъци за същия недвижим имот за периода 2014 - 2017 г. и данък върху лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] за 2017 година. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е преценил като неоснователни възраженията за немотивираност на издадения акт, респ. за допуснати съществени процесуални нарушения и неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират задължения за данък и ТБО. Счел е, че от представените и приети по делото доказателства се установява, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота се предоставят от общината, включително и за процесния имот като е разграничил въпросът по предоставяне на услугите от въпросът по тяхното реално ползване от задълженото лице. Мотивирал се е че, че има доказателства за наличие на функциониращо депо на територията на Общината – местност "Шумака", землище на гр. Враца, което се установява от сключения през 2014 г. безсрочен договор между Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Враца и "Екопроект" ООД, гр. Враца през 2014 г. с предмет - извършване на всички дейности в регионално депо за неопасни отпадъци /РДН0/, свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се намира имотът на Давидова. Посочил е още в решението си, че въпросът дали имотът генерира отпадъци е без релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. Административният съд е формирал извод, че размерът на ДНИ, размерът на ТБО и размерът на данък МПС са законосъобразно определени. По отношение на договора за наем, въз основа на който се твърди недължимост на ТБО за процесния период, съдът е изложил съображения, че договорът е ирелевантен към предмета на делото, тъй като предметът му е различен, а дори и да има сходен предмет, то след като законодателят не предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че П. Давидова е собственик за процесния период 2014-2017 г. на 1/2 идеални части на имот, находящ се в гр. Враца, деклариран с декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия имот сгради. Другата 1/2 идеални части е собственост на нейния съпруг. Спорът е дали собственикът на имота е задължен да заплаща данък и такса битови отпадъци, след като е предоставил имота за ползване на друго лице, при наличието на надлежно сключен договор за наем, има ли допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУЗД, дали подадените декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване са взети предвид при определяне размера на задълженията, респективно, погасени ли са задълженията по давност. Първоинстанционният съд е установил, че за декларирания имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., на ул. "Илинден", представляващ стар месокомбинат, са подадени молби-декларации от 2015 г. и 2016 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти. Към молбите са приложени договор за наем от 01.03.2009 г., скица на имота, удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от животински произход, от които е видно, че процесният имот се ползва като предприятие за добив и обработка на птиче месо от "Чикас" ООД. За доказване на спорните обстоятелства ответникът е депозирал заповеди на кмета на община Враца за 2014, г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., с които са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване а именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване. С решение № 4 от протокол № 22.12.2015 г. на Общински съвет Враца са определени годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци и поддържане чистотата на територията за обществено ползване за населените места в Община Враца, с интензивност по райони съгласно издадената заповед № 1630/27.10.2015 г. на кмета на Общината за 2016 г. и годишният размер на ставките и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2016 г. Приложени са свидетелство за регистрация част I на МПС и декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ, извлечение от фирмено досие на БКС-Враца, заличен търговец, считано от 31.05.2018 г., справка за данъчната оценка за всеки един обект и за всеки един от собствениците на недвижимия имот, предмет на оспорения акт. Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства относно реалното ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и на твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, съобразно допустимостта и относимостта им. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на предвиденото в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че горепосочените действия, свързани със събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци са осъществени от страна на община Враца, поради което доводите на касатора за отмяна на съдебното решение не следва да бъдат споделяни. Данък недвижими имоти и такса битови отпадъци (за услугите - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистота на териториите за обществено ползване) за идеалните части от недвижимите имоти, както и данък за ППС – лек автомобил са определени законосъобразно от административния орган, съобразно доказателствата по делото. Съсобствените недвижими имоти на Давидова – земя и сгради (производствени обекти) се намират в строителни граници на гр. Враца и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с данък недвижими имоти. За тях касаторът дължи и ТБО по чл. 62 ЗМДТ, тъй като в хода на проведения съдебен контрол категорично е доказано, че за тези услуги общинския съвет е определил размера на таксата и имотите попадат в района на предоставяне на услугите през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 година. В случая не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на ТБО и за трите услуги, предоставяни през 2014 г. и 2015 г., респ. за 2016 г. и 2017 г., определената ТБО е съобразена с молбите-декларации за освобождаване от такса, макар че договорът за съхранението, събирането, транспортирането и термичното обезвреждане на странични животински продукти не касае битовите отпадъци от производствените обекти и не следва да изключва заплащането на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. При това положение неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган не е зачел подадените от оспорващата декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти - видно от доказателствата по делото, размерът на дължимата ТБО за 2016 г. и 2017 г. е определен само по отношение на услугите по поддържане на чистота на обществените територии. Както правилно е посочил първоинстанционният съд обстоятелството, че ДНИ и ТБО не са посочени поотделно за всеки имот в случая не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и няма за последица отмяна на акта, както и на съдебното решение, защото същите са определени за недвижимите имоти по декларираните от съсобственика на касатора данни и последният може да защити правата си в пълен обем. Законосъобразно е определен и данъкът за ППС – лек автомобил, марка Фолксваген, съобразно идеалната част на собственост на касатора и в съответствие с мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство при липсата на основания за освобождаване от данък по чл. 58 ЗМДТ. В тази част съдът е изложил подробни съображения, които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК /в сила от 1.01.2019 г./ препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема. Предвид тези съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и не е засегнато от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,