Решение № 607 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1771/2012 г.

Решение № 607 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1771/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязлото в законна сила определение от 15 ноември 2011 г. на Районен съд - гр. Козлодуй, постановено по нохд № 41/2011 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и ангажиране на наказателната отговорност на И. Г. И. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. В искането е заявено допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при отразяване в съдебния протокол на съдържанието на постигнатото споразумение, а именно - на датата на инкриминираното деяние. Твърди се, че нарушението е съществено и възпрепятства надлежното определяне на общо наказание на осъдения за това и други престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди, както и приспадане на времето, през което е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" или е изтърпявал наказания по другите дела, т. е. искането е в полза на осъдения И.. Релевираните обстоятелства ангажират отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С искането се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото и отправено до съда искане. Осъденият И. Г. И. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призован. Представлява се от защитника си - адв. Д. Н. от АК - [населено място], който възразява направеното искане и моли за оставянето му без уважение. Навежда довод и за изтекъл преклузивен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение съдът е одобрил постигнатото в хода на съдебното производство, по реда на чл. 384 от НПК, споразумение за решаване на делото, между представителя на обвинителната власт - районен прокурор К. и защитника на подсъдимия И. Г. И. - адв. Д. Н. от АК - [населено място], с което е ангажирана наказателната отговорност на И. Г. И. за умишлено извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, а именно, че за времето от 22 ч. на 17.11.2011 г. до 07 ч. на 18.11.2011 г., в [населено място], В. област, при условията на опасен рецидив, при предварителен сговор с К. В., С. М. и Николай Р., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и с помощта на техническо средство и използване на МПС, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2090. 94 лева, от владението на В. В. Л., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, за което престъпление, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения И. е определено общо наказание от тринадесет месеца лишаване от свобода за престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по четири нох дела, определен е първоначален режим на изтърпяването му, приспаднато е предварителното му задържане и изтърпяната част от наказанията по тези дела. Постигнато е споразумение и относно веществените доказателства, съгл. чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК. Присъдени са направените по делото разноски, като съответната част е възложена в тежест на осъдения И. Определението за одобряване на споразумението не подлежи на редовен инстанционен контрол и е влязло в законна сила в деня на постановяването му - 15.11.2011 г. ВКС намира искането на главния прокурор за възобновяване на делото за допустимо, а направеното от защитата на осъдения И. възражение за недопустимост поради изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК - за неоснователно, при следните съображения: Несъмнено, искането е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК. Вярно е, че е депозирано във ВКС след изтичане на шест месеца от датата на постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска - на 17.09.2012 г. Упражняването на правомощието на главния прокурор да прави искане за възобновяване на наказателното дело обаче е обвързано с шестмесечен срок само когато е във вреда на осъдения, не и когато е в негова полза. Това следва от разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК, регламентираща хипотезите, при които искане за възобновяване може да бъде направено само в посочения срок - при постановена оправдателна присъда, на определение или разпореждане за прекратяване, за увеличаване на наказанието или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, т. е. законът е ограничил със срок възможността да бъде утежнено наказателно-правното положение на осъдения. Текстът няма предвид прекратяване на производството по делото при условията на чл. 24, ал. 3 от НПК, защото с одобреното споразумение за решаване на делото се постига ангажиране на отговорността му. В конкретния случай, искането за възобновяване на делото не утежнява положението на осъдения. Надлежното посочване на датата на деянието не е само неотменима част от параметрите на осъждането и условие за правилността на съдебния акт и неговата стабилност, но е от значение и при формиране на съвкупности от престъпления, зачитане на задържане или изтърпяна част от други наказания и пр., а това несъмнено е от полза за осъдения. Разгледано по същество, искането е основателно. От проведеното по делото разследване безспорно е установено, че инкриминираната дата на деянието, за което И. е предаден на съд, е 17-18.11.2009 г., а не 2011 г., както е отразено в постигнатото споразумение. С тази дата на извършване на деянието - 17-18.11.2009 г., е изготвен и внесеният в съда обвинителен акт. Неправилното отразяване на годината на деянието в съдържанието на окончателното споразумение, подписано от прокурора, защитника и осъдения И. в качеството му на обвиняем, вписано така в съдебния протокол (на л. 193 от съдебното дело) и одобрено от съда, представлява нарушение на процесуалните правила, което опорочава съдебния акт за одобряването му по начин, предпоставящ неговата отмяна. Поради това, атакуваното определение за одобряване на споразумението и прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено по реда на възобновяване на наказателните дела и делото върнато на съда за новото му разглеждане от друг състав по отношение на осъдения И. При новото разглеждане на делото, освен надлежно отразяване на параметрите на инкриминираното деяние, следва да се съобрази евентуално и променената редакция на нормата на чл. 381, ал. 8 от НПК (ДВ, бр. 93/25.11.2011 г.). Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение