Решение № 14903 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2014 г.

Решение № 14903 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дибси-НБ" ООД, гр. Стара Загора, против решение № 25/06.01.2014 г. по адм. д. № 3392/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 241302298/16.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 1061/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 26 446, 74 лв. и лихви в размер на 13 900, 33 лв., и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в размер на 1 257 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено в противоречие с на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 26 446, 74 лв. за д. п. м. 06 и м. 09.2008 г. по две фактури № 706/10.06.2008 г. и № 820/23.09.2008 г. за закупен нов лек автомобил марка "Мерцедес-Бенц МL320", като фактурите са издадени от "Балкан Стар Аутомотив " ЕООД. Първата фактура е за авансово плащане, а втората - остатъчно плащане, като и двете фактури са издадени по Договор за покупко-продажба от 23.04.2008 г. Стойността на автомобила е 132 233, 67 лв. и ДДС - 26 446, 74 лв. Съгласно декларацията на доставчика, процесният автомобил е лек автомобил с брой места 4+1. Автомобилът е регистриран в КАТ на 13.10.2008 г. като в регистрационния талон е отбелязано, че автомобилът е лек с 6+1 места за сядане. Разликата в местата за сядане е вследствие на преустройство на автомобила и монтаж на допълнителни седалки. Дори и след преустройството автомобилът е лек и независимо, че същият е заведен като ДМА в дружеството, не е предназначен за превоз на товари и няма трайно вградено допълнително оборудване за целите на извършваната от дружеството дейност. Отказът на данъчен кредит е обоснован с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно административният съд е приел, че процесният автомобил е лек. Понятието "лек автомобил" има легално определение в § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. В съответствие с доказателствата по делото, административният съд е установил, че в конкретния случай към датата на придобиване автомобилът е с 4 + 1 места, което означава, че автомобилът е лек по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и за него не е налице право на данъчен кредит. Преустройство на автомобила и монтирането на допълнителни седалки с болтови връзки е извършено без одобрение на производителя или на неговия представител в България, което налага извода, че на дружеството е продаден лек автомобил и което е било съобразено от ревизиращите органи при издаването на оспорения акт. Неправилно касаторът се позовава на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-118/11, тъй като фактите по главното производство са различни от фактите по настоящото дело. По делото липсват каквито и данни, а и липсват такива твърдения, че автомобилът се ползва за икономическата дейност на дружеството, което е законното основание за заприходяване на актив. Както запитването, така и отговорите по дело С-118/11 са свързани с твърдения и установени по делото факти относими към ползване на процесните наети автомобили за икономическата дейност на дружеството по главното производство, във връзка с отправено преюдициално запитване по което е образувано Дело C-118/11, съответно е постановено Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012 г. Страни в главното производство са "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД и Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Искане за преюдициално заключение е отправено в рамките на главното производство от Административен съд Варна - България. Предмет: "ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Членове 168 и 176 - Право на приспадане - Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки - Възникване на правото на приспадане - Договор за наем на автомобил - Договор за лизинг - Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място." Съгласно текста на т. 58 от решението по дело С-118/11 на СЕС: "Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, посочено по-горе, точка 29).". В настоящия случай, лекият автомобил е придобит през м. 09.2008 г. и в хода на административното и съдебно производство липсват каквито и е доказателства, а също и твърдения, че същият е ползван за икономическата дейност на дружеството. При липсата на такива данни за относимия към спора факт, единствено факта на завеждане на автомобила в активите на дружеството, не доказва, че същият е свързан по какъвто и да е начин с икономическата дейност на дружеството. При така установените по делото фактически обстоятелства, обжалваното решение, с което е приет РА за законосъобразен и е отхвърлено оспорването срещу него, е постановено в съответвие с приложимите правни разпоредби и като фактически и правно обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение