Решение № 2997 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2019 г.

Решение № 2997 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. Д. срещу Решение № 351/24.09.2019 г. постановено по адм. д. № 222/2019 г. по описа на Административен съд-Д.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че фактическото спиране на строително-монтажните дейности на процесния строеж не изключва възможността компетентния орган при констатиране на предпоставки за това да спре строежа. Иска се отмяна на съдебното решение след което съдът да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта на Кмета на О. Д.. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Д. е отменил по жалба на "Агрив-В" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д. Заповед № 216/5.03.2019 г. на Кмета на О. Д., с която на осн. чл. 224 а ал. 1 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 и чл. 223, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 7 и т. 10 ЗУТ е разпоредено спиране на строеж "Ф. за производство на мливо", намираща се в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. П. дол, общ. Добричка с възложител "Агрив-В"ЕООД и е забранен достъпа до същия до отстраняване на причините довели до спирането. Със същата заповед е указано на възложителя да отстрани причините, довели до спиране на строителството, а именно –да се осигури строител, регистриран по чл. 3, ал. от Закона за камарата на строителите за първа група по чл. 5, ал. 1 от ПРВВЦПРС, като отношенията между възложителя и строителя се уредят с договор: да представи на писмени предписания на проектантите по съответните части или изработка на инвестиционен проект-допълнение към вече одобрения инвестиционен проект за извършените съществени отклонения, съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 7 ЗУТ: да се осигури авторски надзор-по договор за упражняване на такъв: да се представят актове и протоколи по реда на Наредба № 3/2003 г. които да удостоверят съответствието на осъщественото строителство със съществените изисквания на чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, като са и определени сроковете в които следва да се изпълнят дадените указания. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел че макар същия да е издаден от компетентния орган, при спазване на процедурата по чл. 224 а ал. 2 ЗУТ, то липсва материално правната предпоставка на чл. 224 а ал. 1 ЗУТ тъй като към момента на съставяне на Констативния протокол и издаване на заповедта строително-монтажни дейности не се извършват. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция не споделя правния извод на административния съд за липса на предмет на оспорената заповед на кмета на О. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 224 а ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Следователно спирането изпълнението на строеж е допустимо спрямо незавършен строеж. Видно от доказателствата по делото обектът описан в оспорената заповед съставляващ "Ф. за производство на мливо" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, с възложител ответника "Агрива-В"ЕООД и към момента не е завършен. Видно от отразеното в констативен акт № 2/12.02.2019 г. необорен от страните и заключението на вещото лице завършена е производствената част от сградата, а административната част е на етап довършване. Действително към датите на извършените проверки от длъжностните лица при О. Д. -8.01.2019 г. и 30.01.2019 г. строително-монтажни дейности не се извършват, но това не е в резултат на завършване на строежа, а поради възникнали спорове между възложителя и строителя. При това положение не би могло да се приеме че строежът не е в процес на изпълнение. Мярката по чл. 224 а ал. 1 ЗУТ освен преустановителен, има и превантивен характер. Следователно дори и към момента на проверката да не са извършвани непосредствено строително-монтажни работи, заповедта не е лишена от предмет, тъй като нейната цел е да осуети въобще строителната дейност, макар и временно. Спирането на строителството има за предмет да отстрани евентуални пречки за извършването му и да дисциплинира участниците в него да го извършват в съответствие с изискванията на закона. При това положение изключването възможността да се нареди спиране на строежа поради моментна липса на строително-монтажни действия е в противоречие с целта на закона. Настоящата инстанция счита, че е налице и визираното в оспорената заповед основание за издаването й по чл. 224 а ал. 1 във вр. с чл. 224 ал. 1, т. 2 ЗУТ-строежът се извършва при съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 7 ЗУТ. Видно от констатациите в акта от 12.02.2019 г. необорени от дружеството, както и от заключението по допуснатата техническа експертиза, неоспорена от страните, налице са промени както в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, така и промени в местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения-крайната северна ос-навес е затворена и приобщена към обема на производственото помещение: извън обема на сградата е изградена"зърноприемна и елеваторна шахта", главното ел. табло е изместено от ос № 6-запад в междуосието на оси № 7 и № 8: дизелагрегата от последната ос-навес е изместен в южна посока: транспортната рампа преодоляваща разликата в нивата от 1. 2 м. в производственото помещение не е изпълнена, а на нейно място е монтирана врата: пълностенното 2 Т сечение на ригела/гредата премостваща 18 м. / е подменено с ферма: вида и разположението на технологичното оборудване на съответства на проектното. В. л. сочи че описаните отклонения съставляват съществени такива и за тях е необходима нова проектна документация подлежаща на ново одобряване. В този смисъл е и задължението на възложителя по чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Налице е и основанието на чл. 224, ал. 1, т. 8 ЗУТ-липса на авторски надзор на обекта, за който отговорност носи възложителя. Доколкото административния орган твърди отрицателен факт, в тежест на жалбоподателя е да установи спазването на соченото законово изискване. По делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока. Представения от дружеството-възложител договор касае осъществяването на строителен надзор на обекта. Гореизложените нарушения по чл. 224, ал. 1, т. 2 и т. 8 ЗУТ, макари да не се установиха такива по т. 3 от същата разпоредба са предпоставката породила правомощията на административния орган по чл. 224 а ал. 1 ЗУТ да разпореди спирането на строежа. При това положение преценката на първостепенния съд за незаконосъобразност на заповедта на Кмета на О. Д. се явява неправилна, направена в нарушение на закона, поради което и обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново с което жалбата на "Агрив-В" ЕООД гр. Д. се отхвърли. При този изход на делото и своевременно направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора направените от него разноски пред първата и пред касационната инстанция в общ размер на 670 лв. от които 600 лв. разноски за един адвокат и 70 лв. д. т. По делото не са направени възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение