Решение № 9735 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 217/2018 г.

Решение № 9735 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 217/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Иванов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Петров срещу решение № 391 от 02 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 562 от 2017 г., по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 369 з-946 от 13 юли 2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Враца за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. Със същото решение е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Враца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а за настоящата съдебна инстанция – разходите за държавна такса. Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. С обжалваното решение Административен съд Враца отхвърля жалбата на младши инспектор В. Иванов – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към Районно управление – АЕЦ –Козлодуй срещу заповед № 369 з-946 от 13 юли 2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли жалбата съдът е развил подробни съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено приетия по делото доказателствен материал и въз основа на него правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните. В случая безспорно е установено на 10 март 2017 г., около 08. 00 часа от площадката на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД до гр. Враца е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ООД – Враца младши инспектор В. Иванов – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към Районно управление – АЕЦ – Козлодуй, без предварително закупен талон за пътуване. Правилно съдът е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед правилото на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неоснователи са възраженията в касационната жалба за изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като на дисциплинарно наказващия орган нарушението и самоличността на нарушителя са станали известни след 05 май 2017 г. Същото оплакване е наведено и пред първостепенния съд, който подробно го е обсъдил и е достигнал до правилни изводи. С оглед нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В следващата разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, последната изготвена справка с рег. № 5735 р-3448 от 15 юни 2017 г. е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 15 юни 2017 г., на която дата на справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган – директор на Областна дирекция на МВР – Враца и с оглед разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, както инстанцията по същество е приела, оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриването на нарушението, като същевременно към датата й на издаването й – 13 юли 2017 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението, поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. По отношение на оплакването, наведено в касационната жалба за неспазване на процедурата, регламентирана в Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информацията за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи /Инструкция № 8121з-470/2015 г. /, обн. в ДВ, бр. 34 от 12 май 2015 г. и незапознаването срещу подпис от страна на В. Иванов със заповед № 5735 з-21 от 10 март 2017 г. на началника на РУ АЕЦ Козлодуй, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Инструкция № 8121з-470/2015 г. /Инструкцията/ регламентира правилата за установяване на дисциплинарните нарушение и налагането на дисциплинарни наказания в МВР. При противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително и относно въведените с Инструкцията формални изисквания по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се приложи регламентираната в по – високия по степен нормативен акт процедура. При това нарушение от категорията на съществените е налице само при установяване на неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон – ЗМВР, каквото в случая не е налице. В този смисъл са и решение № 3467 от 11 март 2019 г., по адм. дело № 449 от 2018 год., решение № 3463 от 11 март 2019 год., по адм. дело № 448 от 2018 год., и двете по описа на Върховния административен съд. Данните за извършеното дисциплинарно нарушение са за такова по чл. 200 от ЗМВР, поради което не е било необходимо издаването на заповед за започване на дисциплинарно производство. Заповед № 5735 з-21 от 10 март 2017 г. на началника на РУ – АЕЦ Козлодуй е за извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, а не е такава по чл. 207 от ЗМВР. Заповедта е издадена във връзка с докладна записка рег. № 5735 р-1242 от 10 март 2017 г. от старши инспектор Ризов - началник на група ОП до началника на РУ – АЕЦ-Козлодуй до началника на РУ-АЕЦ-Козлодуй. По делото са събрани доказателства, че в хода на образуваната със Заповед № 5735 з-21 от 10 март 2017 г. проверка са изискани сведения от полицейските служители, включително и от касатора. От депозираното по делото (л. 106 от първоинстанционното производство) се установява, че В. Иванов е запознат със заповедта на началника на РУ-АЕЦ-Козлодуй, а също и с нейното изменение, както и за изясняването на какви обстоятелства се изискват сведенията. Също така касационният жалбоподател се е запознал със справка рег. № 5735 р-3448 от 15 юни 2017 г. (л. 14 от делото на Административен съд Враца), с която е приключила проверката, започнала със заповед № 5735 з-21 от 10 март 2017 г. на началника на РУ – АЕЦ Козлодуй. Следователно доводите, изложени в касационната жалба за извършено нарушение правото на защита на Иванов са неоснователни и изводите на първостепенния съд, че същият е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Обосновано съдът е приел, че касаторът е имал задължение за предварително закупуване на талон за пътуване за ползване на ведомствен транспорт, с оглед заповед № АД-767/23 март 2005 г. на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй, като същият регулярно пътува със служебния автотранспорт. Не се опровергават и твърденията на касатора, че пътуването без талон е административно нарушение и има за последица административно наказание, както и че извършеното от него нарушение е маловажно и малозначително. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Правилно административният съд е приел, че извършеното нарушение на т. 19 от Етичния кодекс е основание за дисциплинарната отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Държавният служител следва да пази доброто име на институцията, която представлява, но от данните по делото безспорно не се установява лицето да е запазило доброто име на институцията. Извършеното нарушение е станало достояние трети лица, които също са ползвали ведомствения транспорт на АЕЦ Козлодуй. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав на пето отделение счита, че не са налице наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено и при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,