Решение № 3740 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2018 г.

Решение № 3740 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област Търговище, срещу решение № 76/23.07.2018 г. по адм. дело № 40/2018 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменена негова заповед № 11/02.03.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от АС или алтернативно - отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - М. А., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на М. А. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител ( ЗДСл.) на длъжността главен експерт "Транспорт, екология и регионално развитие" в дирекция АКРРДС на Областна администрация - област Търговище, поради съкращаване на длъжността, считано от 19.03.2018 г. АС е приел, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна, тъй като новосъздадената длъжност - а според АС това е старши експерт "Транспорт, екология и регионално развитие" е с идентични функции, задължения и почти същите изисквания за заемането й, като тази на А., поради което длъжността не е съкратена. Основателно е оплакването на касатора за липса на мотиви по основните изтъкнати от него доводи, а именно, че след премахване на длъжността на А. като позиция в длъжностното разписание е създадена нова длъжност - старши експерт "Административен контрол " с коренно различни функции, задължения и изисквания за заемането. Не са обсъдени доказателствата в тази насока - новото длъжностно и поименно разписание, в което има длъжност старши експерт "Административен контрол " и липсва твърдяната от съда новосъздадена длъжност старши експерт "Транспорт, екология и регионално развитие", както и представената длъжностната характеристика за старши експерт "Административен контрол". Липсват мотиви и защо не се кредитира заключението на вещото лице, според което всички задължения и функции на длъжността на жалбоподателя са разпределени между останалите служители. Следва да се отбележи, че за да формира правните си изводи съдът е обсъдил предходна длъжностна характеристика на самия А., връчена му на 25.05.2015 г. ( л. 132 - 133), когато е заемал длъжността старши експерт "Транспорт, екология и регионално развитие", считано от 25.05.2015 г., видно от заповедта на л. 130 и тази длъжностна характеристика няма отношения към промените в длъжностното и поименното разписание от 2018 г., цитирани в оспорената заповед. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК и следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да бъдат обсъдени горепосочените доказателства и наведените от страните доводи. По претендираните в настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора пред него на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение