Решение № 2984 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2011 г.

Решение № 2984 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Амазасп Алексанян, гражданин на Армения, срещу решение № 515 от 06.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС), с което е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Развива доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, разглежда делото след отменително решение на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8924/2011 г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. От данните по делото се установява, че Амазасп Алексанян е роден на 25.05.1993 г. в гр. Ечмиянцин, Армения, гражданин на Армения, арменец по народност, вероизповедание - християнин, неженен. В хода на съдебното производство жалбоподателят е навършил пълнолетие, поради което при новото разглеждане на спора не се налага да се спазват указанията на касационната инстанция. Преди настоящото производство чужденецът и неговата майка Луся Алексанян са подавали няколко молби за закрила и са провеждани административни производства по реда на Закона за бежанците (отм.) и Закона за убежището и бежанците. Настоящото производство е образувано по шеста поред молба с рег. № 3292/01.09.2009 г., която е последваща по смисъла на § I, т. 6 от ДР на ЗУБ. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 02.02.2010 г. и на 03.06.2010 г., на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. Въз основа на фактите от изложената от Амазасп Алексанян бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 328/04.02.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, е изготвено становище от експерт в РПЦ - с. Баня с рег. № УП 335/08.06.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Амазасп Алексанян статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е законосъобразно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващия не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От заявеното от чужденеца по време на интервюто следва извода, че спрямо него няма реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за убежището и бежанците. В интервюто чужденецът не се позовава на други причини от хуманитарен характер. В молбата си чужденецът не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, а посочените едва в това производство са преклудирани от предходното. Кандидатът заявява, че през 1995 г., когато е напуснал Армения е бил много малък, а според майка му те са напуснали страната по произход, защото обстановката била неспокойна заради военните действия. Съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че молбата на оспорващия за предоставяне на статут е явно неоснователна и като такава законосъобразно е била отхвърлена, предвид наличието на двете изброени предпоставки при условията на кумулативност: чужденецът е подал последваща молба и не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. От приложената справка по делото на Дирекция "МД" при ДАБ става ясно, че след президентските избори през февруари 2008 г. страната продължава политическия курс към изграждане на парламентарна демокрация от западен тип и присъединяването й към европейските структури. Правителството обявява за своя главна цел ускоряване на демократичните реформи, гарантиране на вътрешнополитическата сигурност и стабилност на страната, усъвършенстване на механизмите за защита на правата н човека, съществено повишаване на качеството на живот на арменските граждани. През последните години е постигната значителна икономическа стабилизация, ниска инфлация и траен ръст на БВП. Няма данни за груби нарушения на човешките права. Конституцията и законите гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие през закона, независимо от раса, пол, език, вероизповедание, политически или други възгледи, социален произход, имотно или друго състояние. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Поради това не е налице основание за предоставяне на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 отЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и предвид положението в Армения, същото не попада в това определение. Понастоящем в Армения властта се упражнява от правителство, избрано на всеобщи избори през 2007 г. Конституцията и законите на страната гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. След като няма наведени нови обстоятелства в посочения по-горе смисъл жалбата и в тази част е неоснователна. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК