Решение № 3836 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5107/2008 г.

Решение № 3836 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5107/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Пловдив, подадена чрез процесуален представител адвокат Евелина Божикова, срещу решение № 204/5.03.2008 г. постановено по адм. дело № 2040/2007 г. на Пловдивския административен съд, IV състав, с което по жалба на "Дамянов - 63" ЕООД - Пловдив е прогласено за нищожно решение № 494, взето по протокол № 20 от 20.11.2007 г. от заседание на Общински съвет - Пловдив. Изложени са съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, като постановено по жалба срещу акт, обективиращ гражданскоправно волеизявление, а в отношение на евентуалност - неправилно, като издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на Закона за общинската собственост и Наредбата, приета от ОбС - Пловдив, на основание чл. 8, ал. 2 от същия закон. Ответната страна - "Дамянов - 63" ООД, чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по изложени съображения за допустимостта и правилността на съдебното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, поради следното: Производството по адм. дело № 2040/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд е образувано по жалба на "Дамянов - 63" ЕООД, срещу решение № 494, взето по протокол № 20/20.11.2007 г. от заседание на Общински съвет - Пловдив, с което е отменено решение № 438, прието по протокол № 18 от 4.10.2007 г. на заседание на същия орган. С последното решение, по предложение на кмета на община Пловдив, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 49, ал. 1 и чл. 40 ЗОбС е разрешена замяната на имоти - частна общинска собственост (общо четири дворни места, съставляващи ПИ №№ 110, 112, 113 и 114, включени в УПИ I - комплекс ВМИ "Илия Павлов", в кв. 2, по плана на парк "Отдих и култура - юг" в гр. Пловдив, с площи съответно от 289 кв. м, 300 кв. м и два от по 250 кв. м), срещу правото на строеж върху два апартамента в жилищен комплекс в гр. Пловдив, собственост на "Дамянов - 63" ЕООД. С обжалваното в първоинстанционното производство решение на ОбС - Пловдив, решението е отменено на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 ЗМСМА. Обосновано административният съд е приел, че жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена на основание чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и е допустима. В подкрепа на изложените от съда съображения е текстът на действащата понастоящем редакция на чл. 8 ЗОбС, чиято нова ал. 11 изрично предвижда, че подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, актовете на общинския съвет и кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост. Доколкото с процесното решение на ОбС е отменен именно такъв акт на ОбС, жалбата срещу него също е допустима, както правилно е приел и административния съд. По съществото на спора, в съдебното решение са изложени съображения относно нищожността на оспорения акт. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, като е приел, че след като по жалби срещу решение № 438/4.10.2007 г. на ОбС - Пловдив, пред Административен съд - Пловдив е имало образувани три съдебни производства, оспореното пред него решение на ОбС противоречи на императивната забрана на горепосочения текст да се приеме от друг орган за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, следователно това решение е нищожно. Наред с горното е направен извод за неприложимост на нормата на чл. 156, ал. 1 АПК, поради това, че не е посочена като правно основание за издаването на процесния акт, оттеглянето не е направено с оглед висящите съдебни производства, нито е адресирано до съда и според диспозитива на решението на ОбС, последният не "оттегля", а "отменя" своето предходно решение. Решението на съда е неправилно, като основано на погрешен извод за нищожността на оспорения акт, поради противоречието му с императивната забрана на чл. 130, ал. 2 АПК. Последната разпоредба е неприложима относно процесното решение на ОбС, тъй като с постановяването му органът нито е приел за разглеждане дело, нито се е произнесъл по оспорвания, по които такива дела са образувани пред Административен съд - Пловдив относно законосъобразността на решение № 438/4.10.2007 г. - адм. дела №№ 1722 от 2007 г., 1743/2007 г. и 1754/2007 г. Приложените по адм. дело № 2040/2007 г. служебни справки по тези три дела установяват, че към момента на изготвянето им, производствата по тях са прекратени с определения на съда и по никое от тях не е налице произнасяне със съдебно решение. По делото липсват данни определенията по адм. дела №№ 1722/2007 г. и 1743/2007 г. да са обжалвани (справките са изготвени преди проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание на 31.01.2008 г., но не съдържат отразяване на постъпили частни жалби, нито изпращане на делата по такива жалби във Върховен административен съд). Единствено прекратителното определение по адм. дело № 1754/2007 г. на Административен съд - Пловдив е обжалвано и оставено в сила с определение на Върховен административен съд № 2033/21.02.2008 г. по адм. дело № 1583/2008 г. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че трите съдебни производства, визирани в обжалваното решение, като препятстващи постановяването на решение № 494/20.11.2007 г. на ОбС - Пловдив, са прекратени съответно поради недопустимост на жалбите и оттеглянето на протеста, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив, с влезли в сила определения по тези дела, без да е налице произнасяне по съществото на спора относно законосъобразността на решение № 438/4.10.2007 г. на ОбС - Пловдив. В противоречие с правилото на чл. 143 АПК този факт не е съобразен от съда при постановяване на обжалваното решение. На първо място, доколкото обжалваемостта на актовете за разпореждане с имоти общинска собственост (представляващи по естеството си гражданскоправни волеизявления за сключване на сделки с имоти - общинска собственост), е уредено в изрична законова разпоредба, създаваща фикцията, че подлежат на контрол като индивидуални административни актове, не дава основание да се приеме, че по отношение на тях са приложими общите правила по АПК относно издаването, оттеглянето и стабилитета на тези актове. Поради това, съставът на ВАС намира, че спрямо обжалвания в първоинстанционното производство акт, обективиращ волеизявление за отказ от сключването на гражданскоправна сделка, са неприложими разпоредбите на чл. 91 и съответно чл. 156 АПК. Следователно, предвид установеното от административния съд, че е постановен от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимия материален закон, този акт като законосъобразен е следвало да бъде оставен в сила. Но дори да се приеме, че горепосочените правни норми са относими към процесния случай, то с оглед констатациите относно прекратяването на образуваните по жалбите и протеста, подадени срещу решение № 438/2007 г. на ОбС - Пловдив, съдебни производства, правилото на чл. 156, ал. 1 АПК не препятства постановяването на последващото му решение № 494/20.11.2007 г. Съдът не е съобразил и нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 АПК, създаваща възможност, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда (какъвто акт е и решение № 438/2007 г. на ОбС - Пловдив, с оглед прекратяването на производствата по жалбите и протеста срещу него и липсата на формирана сила на пресъдено нещо по спор относно неговата законосъобразност), да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, включително когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. В случая именно на това основание (при констатирано противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1 ЗОбС, според което имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин), е внесено предложение от групите общински съветници, от общо три политически партии в състава на ОбС - Пловдив, във връзка с което е прието процесното решение № 494/20.11.2007 г. С оглед датите на постановяване на отмененото решение на ОбС, прекратяването на адм. дела №№ 1722, 1743 и 1754/2007 г. на Административен съд - Пловдив и на приемане на решение № 494/2007 г. на ОбС - Пловдив, спазен е преклузивният срок за възобновяване на административно производство при условията на чл. 99, ал. 1 АПК (според чл. 102, ал. 1 АПК - едномесечен от влизане в сила на акта), който несъмнено не е изтекъл към момента на приемане на решението, оспорено в първоинстанционното производство. Горното, наред с наличието на кворум при постановяване на последното и мотиви (обективирани в подготвящия издаването му документ - предложение), налагат да се приеме, че е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - включително с оглед изяснеността на фактите в изпълнение на принципа по чл. 7 АПК, нито противоречие с приложимия материален закон. Не налага извод в обратен смисъл и представената в настоящото производство заповед № ОА-3059/22.10.2007 г. на кмета на община Пловдив, издадена преди влизане в сила на решение № 438/2007 г. на ОбС - Пловдив, а след приемането на решение № 494/2007 г. на ОбС - Пловдив - и в противоречие с изричен акт на ОбС за отмяна на неговото предходно решение. Предвид изложеното ВАС намира, че като е прогласил за нищожно решение № 494/2007 г. на ОбС - Пловдив, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При това, съобразно правомощията на касационната инстанция, изяснеността на спора от фактическа страна и констатациите относно законосъобразността на обжалвания в първоинстанционното производство акт, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано производството по адм. дело 2040/2007 г. на Административен съд - Пловдив. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, "Дамянов - 63" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ОбС - Пловдив, разноските за адвокатско възнаграждение, установени в размер на 480 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 4.02.2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,