Решение № 16549 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12257/2012 г.

ВАСVII отделение27.12.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Интерсел България" ЕООД срещу решение № 256 от 14.09.2012 г. на министъра на околната среда и водите, в частта, с която е възобновено административното производство по издаването на решение по уведомление за инвестиционно предложение с вх. № 26.00-3887 от 13.07.2011 г. на РИОСВ Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Интерсел България" ЕООД срещу решение № 256 от 14.09.2012 г. на министъра на околната среда и водите, в частта, с която е отменено решение № ВН-18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ - Варна и преписката е изпратена на РИОСВ Варна. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в прекратителната част - с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.

Мотиви

Решение № 16549 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12257/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Интерсел България" ЕООД срещу решение № 256 от 14.09.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 99, т. 2, във връзка с чл. 103, ал. 2 АПК е отменено решение № ВН-18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ - Варна за съгласуване на инвестиционно предложение за "Създаване и отглеждане на овощни насаждения от праскова, кайсия, ябълка и череша" в поземлени имоти № № 07257.241.242, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 496,417 дка и 07257.46.599, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 960, 260 дка, находящи се в землището на с. Българево, община Каварна, област Добрич и е възобновено административното производство по издаването на решение по уведомление за инвестиционно предложение с вх. № 26.00-3887 от 13.07.2011 г. на РИОСВ Варна. Подробни съображения се излагат в жалбата. Счита се, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 АПК, новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били могли да бъдат известни на страната в административното производство. Ответната страна представя писмени бележки. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е възобновено по искане на РИОСВ Варна за отмяна на издадения административен акт на основание чл. 99, т. 2 АПК, подадено на основание чл. 100 АПК, в срока по чл. 102, ал. 2 АПК. Искането за възобновяване на производството по издаване на административния акт е мотивирано с откриване на нови обстоятелства, които не са били известни при издаването му, резултати от извършена проверка на място на 28.08.2012 г. по повод писмо на ЕК от 21.06.2012 г. и предоставен от МОСВ картен материал за разпространение на местообитание 62СО* "Понто - Сарматски степи" в границите на защитена зона BG 0000573 "Комплекс Калиакра". Констатациите от извършена проверка в имотите предмет на инвестиционното предложение са обективирани в констативен протокол № 001864/28.08.2012 г., съставен от служителите на РИОСВ - Варна, като при проверката е установено, че имотите не се обработват, не са засадени с овощни култури и са обрасли с характерна за района степна растителност. Прието е, че това обстоятелство, което ги определя като местообитание 62СО*, налага коренна промяна на анализа и съответно в заключенията на извършената от компетентния орган преценка в хода на процедура по оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/. Посочено е, че едно от най- важните местообитания в границите на защитената зона BG 0000574 "Комплекс Калиакра" е приоритетно местообитание 62СО* "Понто - Сарматски степи", който тип местообитание е добавен в Приложение I към Директива 92/43/ ЕИО за местообитанията през 2007 г. с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Чрез финансиране на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013" от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на република България, МОСВ е възложител на проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природните местообитания и видове - фаза I". В рамките на проекта е извършено проучване на разпространението на местообитание 62СО* "Понто - Сарматски степи" и оценка на природозащитното му състояние. Въз основа на проучването е изготвен картен материал с информация за местоположението на местообитание 62СО*, който е изпратен на РИОСВ - Варна, заедно със становище на ЕК от 21.06.2012 г. което представлява ново писмено доказателство от съществено значение за издаване на оспорения акт. Прието е, че предвид стартиралите наказателни процедури срещу Република България /процедура по нарушение № 2008/4260 по описа на ЕК, свързана с одобряването на проекта в границите на двете зони/, ако компетентният орган е разполагал с информация, че имотите предмет на инвестиционното предложение представляват това природно местообитание, е следвало да проведе задълбочена оценка /в рамките на доклад/ за степента на въздействие на инвестиционното предложение и очакваното кумулативно такова върху предмета и целите на опазване на защитените зони и компетентният орган следва да получи данни за вземане на мотивирано решение, което е възможно само в условията на провеждане на оценка на степента на въздействие, в рамките на която да се анализират всички аспекти на очакваните въздействия, включително кумулативните такива. Жалбоподателят сочи, че с протокол от 30.01.2008 г. одобрен от началника на ОСЗГ е констатирано, че недвижимите имоти се обработват и начина на трайно ползване е променен от "пасище" на "нива", както и че от 2010 г. недвижимите имоти не се обработват поради невъзможността да сключи договор за аренда със земеделски производител, поради което счита, че обстоятелствата по извършената проверка на 28.08.2012 г. не се различават от обстоятелствата в периода на провеждане на процедурата по съгласуване 13.07.2011 г. - 2.09.2011 г. Възразява се, че като ново обстоятелство/ нови писмени доказателства са посочени новосъздадени документи: мотивирано становище на европейската комисия от 21.06.2012 г., картен материал и протокол от 28.08.2012 г. на РИОСВ Варна и че посочените документи не попадат в приложното поле на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като доказателствата или обстоятелствата е следвало да са съществували по време на административното производство, да са от съществено значение, но да не са били известни на страните въпреки проявената грижа по събиране на доказателства, а направените анализи след мотивирано становище на ЕК от 21.06.2012 г. и проверката от 28.08.2012 г. не са нови доказателства или нови писмени обстоятелства от съществено значение по смисъла на чл. 99, т. 1 АПК. Установява се, че посочените доказателства, са създадени след провеждането на процедурата по съгласуване, но с тях се доказва ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, което не е могло да бъде известно при издаване на акта. Обстоятелството, че имотите не се обработват, не са засадени с овощни култури и са обрасли с характерна за района степна растителност, е съществувало към момента на провеждане на процедурата по съгласуване през 2011 г. и новите доказателства са представени с оглед установяване на това обстоятелство. Изготвеният картен материал е свързан с информация за местоположението на местообитанието в защитената зона. Неоснователни са доводите, че съгласно чл. 97, ал. 1 АПК, министърът на МОСВ е следвало да се произнесе в двуседмичен срок от предложението за възобновяване на административното производство, което е от 30.08.2012 г., т. е. до 13.09.2012 г. Срокът за произнасяне по искането за отмяна на акта не е преклузивен, а инструктивен и след просрочването му не се преклудира правото на горестоящият административен орган да се произнесе с мотивирано решение в рамките на предоставената му от закона компетентност. Видно от протокола, при проверката е установено, че описаните имот не се обработват, не са засадени с овощни култури и са обрасли с характерна за района степна растителност. Това обстоятелство не кореспондира с представения от възложителя в хода на производството по издаване на решение № ВН-18-ОС/2011 г. протокол от 30.01.2008 г., видно от който комисия, назначена със заповед на началника на Общинска служба по земеделие и гори Каварна е установила, че имотите предмет на инвестиционното предложение се обработват и е предложила да се смени начина на трайно ползване от "пасище мера" на "нива". Директорът на РИОСВ Варна е постановил решение № ВН-18-ОС/2011 г. на база уведомлението на възложителя и приложените към него скици от 11.07.2011 г. на СГКК Добрич, въз основа на които е извършена преценката, че не е необходимо извършване на процедури по реда на Наредбата за ОС за инвестиционното предложение с предмет поземлените имоти, тъй като същите се обработват и са с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". Фактът, че на територията на имотите съществува характерна за района степна растителност и същата не би могла да се възстанови за периода от време 2008 г. - 2012 г., ако земята е била обработена е ново обстоятелство, което не е взето предвид от компетентния орган при постановяване на решение № ВН-18-ОС/2011 г., поради това, че преценката е била направена на база представените от възложителя скици от 11.07.2011 г. на СГКК Добрич, представляващи официални документи. Обстоятелството че имотите не се обработват, с оглед представените доказателства при провеждането на процедурата по съгласуване, не е могло да бъде известно на административния орган. В случая по-горестоящият административен орган с възобновяването на производството по издаване на административния акт е отменил решението по РИОСВ Варна по чл. 18 от Наредбата за ОС за съгласуване на инвестиционно предложение, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони и е изпратил преписката на компетентния орган за издаване на решение по чл. 20 от същата наредба за издаване на решение да се извърши оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, което следва от мотивите за издаване на акта. В едната си част оспореният акт съдържа изявление за възобновяване на административното производство, което не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което в тази част производството по жалбата се явява недопустимо. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

2