Решение № 7660 от 11.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев срещу решение 942/13.07.2022 г., постановено по адм. д. 1505/2021 г. по описа на Административен съд - Варна (АС-Варна) и по частна жалба, подадена от Н. Неделчев срещу определение 2406/16.08.2022г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно, защото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба се иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Не претендира разноски. Ответната страна Комисия за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност, ако са поискани разноски над нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба, подадена от Н. Неделчев се атакува определение, постановено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което е отхвърлена молба на Комисията за защита на лични данни за допълване на решение 942/13.07.2022г., по адм. д. 1505/21 по описа на АС-Варна в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанцоинният съд неправилно е приел за допустима подадената от КЗЛД молба и е следвало да я остави без разглеждане. Счита, че постановеното определение се явява неблагоприятен за него акт. Иска да се обяви нищожност на обжалваното определение или алтернативно да бъде отменено като недопустимо и незаконосъобразно. Ответната страна Комисия за защита на личните данни не изразява изрично становище по частната жалба. Ответникът министърът на вътрешните работи твърди, че частната жалба е недопустима. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Не дава заключение по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустимa, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 942/13.07.2022 г., постановено по адм.д. 1505/2021 г. по описа на АС- Варна е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев против Решение ППН-01-303/2020 г., издадено от 01.07.2021 г. от Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение негова жалба ППН-01-303/30.04.2020 г. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване по реда на АПК акт. Основното касационно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се неизясняване на спора от фактическа страна е основателно. В обжалваното съдебно решение изцяло липсват фактически установявания относно фактите от значение за приложението на материалния закон, регулиращ спорното правоотношение. Изключително лаконично административният съд правилно е обосновал правен извод, че оспореното пред него решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, без да са допуснати нарушения във формата и административнопроизводствените правила, но по отношение на правилността на приложението на материалния закон от Комисията липсва реално обсъждане и преценка. Решаващият съд е приел, че относмите към предмета на делото факти са подробно, описани в Решение ППН-01 -303/2020/01.07.2021 г. и не е необходимо да бъдат повтаряни в решението, защото в хода на съдебното производство не са установени нови факти, различни от тези установени от КЗЛД. В противоречие с процесуалните правила АС-Варна се е позовал единствено на фактическата обстановка, описана в оспореното пред него решение, без да извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства доказателствата по делото. В съдебната фаза на производството Н. Неделчев е поискал събиране и на допълнителни на допустими доказателства (свидетелски показания) чрез разпит на конкретни лица като свидетели за точно посочени факти, за които твърди, че имат значение за установяване основателността на оплакванията му за изтичане на негови лични данни от Пожарната. Тези доказателствени искания са отхвърлени с определение от открито съдебно заседание от 11.01.2023 г. АС-Варна, защото съдът е приел, че не са необходими за установяване на релевантни за спора факти. При липса на собствени фактически установявания в обжалваното съдебно решение и възприемането без никакво обсъждане и анализ на фактическата обстановка, приета от КЗЛД, недопускането на ангажирани в срок доказателства в подкрепа на жалбата се явява произволно и немотивирано. Не е ясно решаващият съд по какви причини е приел, че свидетелските показания не са необходими, защото са по повод неотносими към спора факти или защото с тях се иска установяване на факти, за които са събрани достатъчно други доказателства. В този смисъл несъбирането на допустими доказателства, за които е направен своевременно конкретно искане, също представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Липсата на собствени фактически установявания е съпроводена с лаконично изложение на правните съображения на съда в подкрепа на извода за законосъобразност на акта на Комисията за защита на личните данни, които касационната инстанция няма възможност да провери по аргумент от чл. 220 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът трябва да направи съответните правни изводи, които също да обоснове в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-Варна процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК и чл. 172а, ал. 2 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността им, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК). По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане трябва да бъдат обсъдени всички доводи на страните и събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, както и да се проведе пълноценен процес по събиране на доказателства в съдебната фаза на производството чрез надлежно произнасяне по всички доказателствени искания след обсъждане на значението им за установяване на твърдените факти, респективно значението на фактите за приложението на материалния закон. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба на Н. Неделчев срещу определение 2406 от 16.08.2022г. постановено по административно дело 1505/2022г. на АС- Варна за недопустима. С обжалваното определение по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е отхвърлена молба, подадена от Комисията за защита на лични данни, за допълване на решение 942/13.07.2022г. по адм. д. 1505/21 по описа на АС- Варна. Съдът е приел, че в решението е разгледано искането на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което не са налице основания за допълване чрез присъждане на разноски в тежест на Н. Неделчев. Анализът на така описаната фактическа обстановка обосновава извод, че настоящото производство, в частта, образувана по частна жалбата на Н. Неделчев против определение 2406 от 16.08.2022г. постановено по административно дело 1505/2022г. на АС- Варна е недопустимо, защото частния жалбоподател няма право да обжалва благоприятния за него съдебен акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложима на основание чл. 236 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая атакуваното от Н. Неделчев определение не се явява неблагоприятен за лицето съдебен акт, защото е отхвърлена молба на другата страна по спора, в която по същество се иска той да бъде осъден за разноски. В този смисъл обжалваното определението се явява неблагоприятен съдебен акт за Комисията, а не за частния жалбоподател и подадената само от него частна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в частта, образувана по нея да се прекрати. С оглед изхода и характера на спора разноски не следва да бъдат определяни. Претендираните разноски по повод касационната жалба трябва да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, а в производството по частната жалба, с която е иницииран спор относно разноските, принципно не се дължат разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд