Решение № 21 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 365/2008 г.

Решение № 21 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 365/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 231, ал. 1 б. "г" от ГПК (отм.). Образувано е по молба на Т. "Васил Л." гр. С. за отмяна на решение № 514 от 6.06.2007 г. по гр. д. № 339/2006 г. на на Върховен касационен съд, I г.о., оставеното с него в сила решение от 18.10.2005 г. по гр.д. № 1128/2004 г. на Софийски окръжен съд, предвид противоречието им с влязло в сила решение № 1* от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1385/2001 г. на Върховен касационен съд, IV гражданско отделение, с което е потвърдено решение от 26.03.2001 г. по гр.д. № 1073/2000 г. на Софийски окръжен съд . Твърдението по молбата за отмяна е, че решенията са постановени между едни и същи страни - по спор за собственост, при идентичност на искането с правно основание чл. 108 от ЗС по двете дела. При наличие на влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, е постановено атакуваното последващо решение по същия иск, който е бил уважен. Становище по молбата за отмяна е взел пълномощникът на ищците адв. Л. Изтъква се, че правното основание на исковете не е едно и също, а молителят неправилно извежда основанието от правната квалификация, вместо от фактическата обстановка. Като взе предвид изложеното в молбата, извърши проверка по нейната допустимост и основателност, Върховният касационен съд, петчленен състав, приема от правна страна следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице - страна в съдебното производство, в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК, срещу окончателно решение на Върховен касационен съд и е процесуално допустима. Молбата е по същество неоснователна. Отмяна по реда на чл. 231, б. "г" ГПК се допуска, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание, са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. г е налице тогава, когато съществува обективен и субективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по двете производства. Допустимо е също така, без да има идентичност в предмета, да е осъществен съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто. В настоящия случай е налице единствено субективен, но не и обективен идентитет в предмета на приключилите съдебни производства. И двете решения са постановени по спор за собственост между едни и същи страни, за един и същи имот, но основанието на иска по двете дела е различно. С решението по гр.д. д. 114/1998 г. на Сливнишки районен съд, потвърдено при въззивно и касационно обжалване с решения по гр.д. № 1073/2000 г. на Софийски окръжен съд и № 1371 от 19.07.2002 г. на ВКС, искът се е основавал на положително приключила в полза на наследниците на В. Д. К. реституция по административния ред на ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При упражнен по възражения на ответника косвен съдебен контрол съдилищата са приели издадената заповед за нищожна, което е обусловило отхвърляне на претенцията по чл. 108 от ЗС на предявеното основание. Искът, по който са постановени атакуваните с молбата решения, е предявен на друго основание, а именно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ и като е приел, че реституцията на правото на собственост е настъпила по право, решаващият съд е уважил ревандикационната претенция. Ако в един процес ответникът следва да изчерпи всички свои възражения, то за ищеца не се отнася изискването да предяви всички основания, от които черпи спорното право. На едно от предявените основания, по първото водено между страните дело, искът е отхвърлен, но на друго основание, в последващ процес, искът е уважен, което не обективира противоречиво разрешение в съдебните актове и наличие на обстоятелство, обуславящо отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 231, ал. 1 б. "г" от ГПК. В молбата за отмяна се поддържат и оплаквания, предмет на инстанционна проверка - неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от ГПК (отм.). Тези оплаквания засягат допустимостта и правилността на решението по същество, те поначало не следва да бъдат обсъждани, без да е налице условието по чл. 231, ал. 1 б. "г" от ГПК. Само при наличие на основание в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл 234, ал. 4 от ГПК (отм.) Върховния касационен съд, петчленен състав, следва да изгради преценка кое е от двете противоречащи си решения е неправилно, за да го отмени на това основание. Тъй като в случая не е налице противоречие между две съдебни решения по смисъла на закона, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав,