Решение № 730 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2017 г.

Решение № 730 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Сандански, представляван от юрк. И. Попчева, против решение № 316/7.03.2017 г. по адм. дело № 722/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е обявена за нищожна негова заповед № АПИОЧР-152/11.11.2016 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответната страна - "С. Н." ООД, представлявано от управителя И. Пасков, с писмен отговор оспорва основателността на касационните възражения. Претендират се разноски пред касационната инстанция, без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, в ход на делото по същество дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III-то отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното: По възражението за недопустимост на обжалваното решение: Според касатора не е би допустим съдебният контрол върху оспорената заповед, тъй като тя е издадена на осн. чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, а съобразно ал. 3-та от същия член, издадените на посоченото основание заповеди не подлежат на съдебен контрол. Съдът преценява възражението като неоснователно. Нормата на чл. 44, ал. 3 ЗМСМА е специална. Тя предоставя правомощието на началниците на съответните структури на МВР да обжалват заповедите, които ги засягат пред областния управител. Именно защото е специална, тази разпоредба не може да се тълкува разширително и да се приеме, че във всички случаи (независимо от адресатите й и засегнатите лица) оспорването на заповедите по чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА спира до областния управител. След като заповедите на кмета на общината, издадени на осн. чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА не са изрично изключени от съдебен контрол от законодателя, то те по аргумент от чл. 45, ал. 1 и ал. 11 ЗМСМА вр. с чл. 147, ал. 1 АПК биха могли да бъдат оспорени в това число и пред съда от лицата, чиито правни сфери са засегнати от въпросните заповеди. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, административният съд в производство по чл. 179 и сл. от АПК е обявил нищожността на заповед № АПИОЧР-152/11.11.2016 г. на кмета на община Сандански. Съдът е квалифицирал процесната заповед като общ административен акт, тъй като с нея на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 31, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите (Наредбата) и чл. 73 от АПК, на първо място е забранено движението, паркирането или домуването на пътни превозни средства върху общинска собственост с обхват района на ул. "Македония" и пл. "България" в гр. С., на второ - посочено е, че забраната не се отнася за пътни превозни средства, които зареждат магазинната мрежа, заведения за обществено хранене, обслужващи банките и финансовите институции за времето от 06.00 ч. до 10.00 ч., както и за живущите в ЦГЧ, притежаващи пропуски и за пътните превозни средства със специален режим на движение и на трето - с издаването й се отменят всички предходни разрешения. За да стигне до извод, че оспорваната заповед е нищожна, съдът е приел, че кметът на общината няма правомощия да въвежда забрани за движение, паркиране или домуване на пътни превозни средства върху имоти публична общинска собственост, респ. улиците и площадите на територията на общината. Посочил е, че като общи нормите на чл. 44, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗМСМА не регламентират правомощие като обсъжданото, както и че такова не произтича от чл. 31, ал. 1 от Наредбата, касаеща забрана за унищожаване на общинска собственост. Съдът е посочил, че забраняването на движение, паркиране или домуване на пътни превозни средства върху общинска собственост е форма на управление на общинската собственост, поради което на основание чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от ЗОС е приел, че компетентният орган в този случай е общинският съвет. Съдът се е позовал и на разпоредбите на чл. 23 и чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП и чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, като норми, които сочат общинския съвет като компетентен орган. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението като краен резултат. Съдът е формирал изводи, които не съответстват на крайният му решаващ такъв, че с оспорената заповед се е целяло управление на общинска собственост, което не е от компетентността на кмета на общината. Необосновано, съдът свързва оспорената заповед с управлението на имоти - общинска собственост и оттам формира неправилния извод за нищожност на заповедта. Видно от мотивите на заповедта, които макар и кратки, ясно сочат, че целта на предприетата забрана е за преустановяване на нарушения, свързани с обществения ред и унищожаването на общинска собственост. Като правно основание за издаването й в нея наред с останалите е посочен и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. Наредбата е публикувана на интернет страницата на О. С. в раздел - Общински съвет. Член 31, ал. 1 от нея гласи: Забранява се унищожаването на общинска собственост като: тротоари, зелени площи, площади, декоративни пешеходни плочници и др. чрез движение, паркиране, домуване или по друг начин от пътни превозни средства, поставяне на сергии или други тежки предмети. При нарушение се налага глоба от 50 до 200 лв. и възстановяване на щетите за сметка на нарушителите. При повторно нарушение - глоба от 200 до 500 лв. От мотивите на заповедта следва, че тя е издадена от кмета на община Сандански в качеството му на орган, отговарящ за опазването на обществения ред на съответната територия. По силата на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА кметът разполага с това правомощие. Опазването на общинската собственост е елемент от опазването на обществения ред на територията на една община. В този смисъл, изводът на съда, че заповедта е издадена от некомпетентен орган е неправилен. Съдът не е изложил мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед, което обосновава връщане на делото след отмяната на обжалваното решение, на друг съдебен състав, който следва да прецени, какви са допустимите мерки, които кметът може да предприеме в очертаната в мотивите на заповедта ситуация и предприетите със заповедта попадат ли измежду тях. Спазен ли е предписания от закон ред и предпоставки за отмяната на всички предходни разрешения. По тези съображения, следва да се отмени изцяло решението на административния съд, а вместо това делото се върне за ново произнасяне на друг съдебен състав от същия административен съд. Воден от горното и на осн. чл. 222 АПК, Върховният административен съд