Решение № 14132 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2014 г.

Решение № 14132 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 239, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по искане от "Топлофикация - Бургас" ЕАД, гр. Бургас, представлявано заедно от Въльо Димов Дучев и Христин Илиев Илиев, за отмяна на част от влязлото в сила решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 4962/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която е отменено решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Бургаския административен съд и е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Бургас" ЕАД против Ревизионен акт /РА/ № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството - жалбоподател по фактурите, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД /"ИМЕИ" ЕООД/. В искането се обосновава основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, предвид откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Излага, че прекият доставчик "ИМЕИ" ЕООД е включил доставките в дневниците за продажби и справките - декларации, начислил е данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, противно на възприетото в атакуваното съдебно решение. По-късно представянето на доказателствата било свързано с преустановяване на дейността на дружеството и промяна на неговия управител. Представят се доказателства 80 броя по опис, с които се твърди, че се доказва реалността на спорните доставки, както и доказателства за причината за по-късното представяне на доказателствата. Смята, че сега представените доказателства са от съществено значение за решаване на спора и те не са му били известни. Иска, да се отмени частично решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 4962/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в посочената част и се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Йотова в писмени бележки оспорва искането като неоснователно и излага подробни доводи за липса на отменително основание посочено от искателя. Моли, искането да бъде отхвърлено. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно. С решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 4962/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Бургаския административен съд и е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Бургас" ЕАД против Ревизионен акт /РА/ № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419/19.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП и са присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 750 лева. С РА, на ревизирания субект са определени задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период февруари 2007 г. - главница 106860 лева и лихва 61242,03 лева; март 2007 г. - главница 110060 лева и лихва 61787,70 лева; април 2007 г. - главница 39870 лева и лихва 21926,49 лева; септември 2007 г. - главница 58310 лева и лихва 28595,70 лева; октомври 2007 г. - главница 69560 лева и лихва 33259,25 лева; ноември 2007 г. - главница 110190 лева и лихва 51362,86 лева; декември 2007 г. - главница 198770 лева и лихва 90149,31 лева; януари 2008 г. - главница 119540 лева и лихва 52701,29 лева и февруари 2008 г. - главница 98510 лева и лихва 42256,39 лева. За посочените периоди органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, както следва: № 41/23.02.2007 г.; № 47/26.02.2007 г.; № 90/29.03.2007 г.; № 91/30.03.2007 г.; № 105/21.04.2007 г.; № 298/18.09.2007 г.; № 334/15.10.2007 г.; № 422/19.11.2007 г.; № 441/29.11.2007 г.; № 503/28.12.2007 г.; № 504/28.12.2007 г.; № 512/14.02.2008 г. както и по фактури, издадени от "Свебо С Трейдинг" ЕООД, както следва: фактура № 154/24.01.2008 г. и фактура № 160/29.01.2008 г. Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки по посочените фактури. С искането за отмяна, е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, както и са приложени писмени доказателства, приети от съда. От искателя се твърди, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото и са относими към доказване реалността на доставката. Представените нови доказателства от искателя са получени от него по повод предприети действия към доставчиците и които не са му били известни в хода на производствата пред АС и ВАС. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая предмет на спора в съдебното производство е бил Ревизионен акт № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419/19.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, като за посочените периоди органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" и по фактури, издадени от "Свебо С Трейдинг" ЕООД. С решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас е отменен Ревизионен акт № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, като съдът е приел, че процесните фактури удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респ. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ и осчетоводени на база същия, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът се е позовал на допуснатите, приети и неоспорени от страните съдебно - счетоводни експертизи, както и на писмените доказателства по делото. Решението на АС - Бургас е обжалвано пред Върховния административен съд. С процесното решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 4962/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Бургаския административен съд и е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Бургас" ЕАД, против Ревизионен акт /РА/ № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419/19.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № 16251100078/20.07.2011 г. Тричленният съдебен състав е приел, че необосновано административния съд се е позовал на техническата експертиза, за да приеме, че фактурираните доставки на машини са извършени от издателите на спорните фактури. Въз основа на изложените констатации и изводи тричленният състав е отменил решението на АС и е отхвърлил жалбата на "Топлофикация - Бургас" ЕАД срещу ревизионния акт. Настоящият съдебен състав за да се произнесе по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК приема, че следва да се анализират представените от искателя писмени доказателства, предоставени от доставчиците, относими към доказване реалността на доставките, както и доколко обуславят нови факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Представените писмени доказателства се отнасят до конкретното ревизионно производство и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които водят до променя на изводите на решаващия съд (касационна инстанция) относно липсата на реалност на доставените машини, за които са издавани фактури от посочените доставчици. Същите не са били на разположение на ревизираното лице и при решаването на спора по същество пред касационната инстанция не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. С представените доказателства се установяват нови обстоятелства, които са от съществено значение по спора относно осчетоводяването на доставките и тяхната реалност, не са били включени във фактическия материал по делото, но са от съществено значение за доказване реалността на доставките. Съществено е да се отбележи, че тези писмени доказателства да не са били известни на "Топлофикация - Бургас" ЕАД, на ревизионния орган при извършените насрещни проверки на дружеството - доставчик и неговия подизпълнител, както и не са били съобразени от вещото лице по приетата ССЕ пред първата инстанция. Предвид на гореизложеното в случая са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които обуславят отмяна на съдебния акт, поради което направеното искане за отмяна се явява основателно и следва да бъде уважено, като бъде отменено решение № 16258 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 4962/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която е отменено решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Бургаския административен съд и е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Бургас" ЕАД против Ревизионен акт /РА/ № 1101112/27.09.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. Бургас, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството - жалбоподател по фактурите, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД /"ИМЕИ" ЕООД/, както и в частта, с която е осъдено "Топлофикация - Бургас" ЕАД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 750 лв., представляващо разноски по делото. В съответствие с чл. 244, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, тричленен състав, по реда на касационното производство при съобразяване на новите писмени доказателства в съответствие с чл. 219, ал. 1 от АПК, както и извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, свързани с доказване реалността на доставките от посоченият по-горе доставчик и неговия подизпълнител, както и съобразяване на новите доказателства по отношение извършеното осчетоводяване при доставчика и доказана материална обезпеченост. Пред настоящето производство е направена претенция за заплащане на разноските на молителя, представен е списък, предвид на който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лв. Настоящата инстанция намира претендираните разноски за завишени, предвид и на обстоятелството, че делото ще се разглежда отново във Върховен административен съд. Разноските, които следва да се присъдят е необходимо да се редуцират до 5000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав