Решение № 76 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 8/2015 г.

Решение № 76 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 8/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените Б. Б. Б., Г. А. Г. и А. Г. Г. за възобновяване на внохд № 109/14 г. по описа на Окръжен съд-гр. Видин. Пред ВКС молителите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на исканията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 352/13 г. Районният съд-гр. Видин, за деяние, извършено на 06.08.2012 г., осъдил тримата молители на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на по 1 г. лишаване от свобода условно за срокове от по 3 години. Г. Г. е осъден и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като по реда на чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание, най-тежкото измежду посочените, а именно 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години. Със същата присъда е ангажирана отговорността на тримата подсъдими по чл. 45 ЗЗД, като са осъдени солидарно да заплатят на В. Ц. Б. обезщетения: за имуществени вреди в размер на 384 лева и за неимуществени вреди - 6 000 лева. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК съдът отнел в полза на държавата веществени доказателства по делото, подробно описани в диспозитива на присъдата, а друга част от тях - върнал на Г. Г. С решение № 89 от 10.07.2014 г. по внохд № 109/14 г. Окръжният съд-гр. Видин потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Исканията са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Осъденият Б. претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. В искането са изложени данни само в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Исканията на осъдените Г. Г. и А. Г. са идентични по съдържание. Макар да са заявени всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, са посочени данни само в подкрепа на това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Претендира се оправдаване по обвиненията или връщане на делото за ново разглеждане. По искането на осъдения Б. Б.: Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство пренебрегват характера на последното, ясно очертан в чл. 7 НПК. Не се установяват нарушения на изискванията на чл. 170 и чл. 171, ал. 4 НПК. Показанията на пострадалия Б., депозирани на досъдебното производство, приложени надлежно по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2 НПК, както и тези, депозирани от него при съдебното разглеждане на делото убедително указват на липсата на вътрешно противоречие. Не се установяват причини за невъзприемането им и при съвместната оценка с останалите, събрани по делото доказателства. Не намира опора в данните по делото и възражението, че осъдителния съдебен акт се основава само на показанията на пострадалия. Съображенията на въззивния съд, намерили място в мотивите на решението - л. 50 и сл.., с които идентично възражение на осъдения е отхвърлено като неоснователно, се игнорират от молителя. Същите съображения се характеризират с детайлност и доказателствена обвързаност, срещу които обаче не се сочат конкретни доводи, респ. данни. Декларираното несъгласие с оценъчната дейност на съда по същество не може да предизвика служебна проверка от страна на касационната инстанция. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с травматичните увреждания, обективирани при прегледа на пострадалия. При липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, в рамките на фактите, приети за установени от ВОС, законът правилно е приложен. Наложеното на молителя наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Липсват основания за намеса в тази посока. По исканията на осъдените Г. Г. и А. Г.: Идентичността на съдържащите се в тях съображения, обуславя съвместното им разглеждане. Нещо повече в искането на осъдения Г. Г. не е оспорено осъждането му за престъпление по чл. 339 НК, което стеснява съответно пределите на настоящата проверка. Възраженията за недоказаност на обвинението и неправилна оценка на показанията на пострадалия Б. са неоснователни и няма как да получат отговор, различен от дадения по-горе. Като е установил, че в рамките на фактическите положения, приети за установени, се съдържат признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл. 129, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на двамата молители. Наложените им наказания са справедливи тъй като са съответни на всички обстоятелства по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не се установяват причини за намаляването им. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение