Решение № 928 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2015 г.

Решение № 928 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт и от П. Х. П., чрез адв. Н. П., срещу Решение № 1182 от 02.07.2015 г., постановено по адм. д. № 650 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. обезщетение в размер на 2400,00 лв. за неимуществени вреди, претърпени по време на престоя му в Затвора - Б. за периода от 16.08.2012 г. до 15.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над присъденото обезщетение от 2400,00 лв. до претендираното такова в размер на 30000,00 лв. и искът за заплащане на сумата от 2923,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 02.04.2015 г. върху претендираното обезщетение в размер на 30000,00 лв. са отхвърлени като неоснователни. Наред с това ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. сумата от 115,20 лв. за разноски по делото. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол се обжалва в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. сума в размер на 2400,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за исковия период, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените в полза на П. разноски в размер на 115,20 лв. и в частта, с която съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че П. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на противоправно бездействие на служители на ГД "ИН" - С., както и наличието на причинно - следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното действие/бездействие. На следващо място, оспорва изводите на съда за допуснато от служителите на ГД "ИН" нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията) и на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Позовава се и на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и по § 6 (сега § 9) от ПЗР на Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС). Изразява несъгласието си с неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "ИН". По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част, отхвърляне на претенциите в тази част и оставяне в сила на същото в отхвърлителната иска част. Ответникът по тази касационна жалба П. я оспорва по подробни съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски в размер на 500,00 лв. по представен договор за правна защита и съдействие за изготвяне на писмен отговор и списък на разноските. В съдебното заседание ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. В касационната жалба на П. се твърди, че съдебното решение, предмет на контрол, е постановено при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Поддържа се становище за определяне на присъденото обезщетение в нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според този касационен жалбоподател, съдът не е отчел кумулативно всички установени по делото обективни условия на живот и конкретното влияние на всяко едно от тях върху психиката на ищеца. Позовава се на практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на лихва от деня на изтърпяване на наказанието, се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд (ВКС), като твърди, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с даденото там разрешение по въпроса за лихвата и тя се дължи, считано от датата на изтърпяване на наказанието - 15.04.2014 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Навежда доводи за неправилност на решението и в частта за разноските, като обръща внимание, че съдът не е коментирал искането му за присъждане на разноски за гориво. Поддържа становище, че те не са и прекомерни, каквото възражение е било направено от ГД "ИН". По изложените съображения иска отмяната на обжалваното решение и осъждане на ГД "ИН" да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за исковия период в размер на 30000,00 лв., мораторна лихва в размер на 2923,28 лв. за периода 15.04.2014 г. и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на присъдената сума, както и сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 3060,00 лв. (3000,00 лв. за адвокатско възнаграждение; 10,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за пътни разноски) и разноските за процесуалното му представителство в касационната инстанция в размер на 2000,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие за изготвяне на касационна жалба и представителство в настоящото производство и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд П. не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба ГД "ИН" не представя писмен отговор на жалбата, но я оспорва в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН" и неоснователност на тази на П. по подробно изложени в съдебното заседание съображения. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. За да ги разгледа по същество, касационната инстанция съобрази следното: Административен съд - Б. е приел за разглеждане предявен от П. срещу ГД "ИН" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000,00 лв. произтекли от бездействието на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б. за периода от 16.08.2012 г. до 15.04.2014 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за осигуряване на достатъчна жилищна площ, осветление и чист въздух, тоалетна и течаща вода в спалните помещения и добри битово-хигиенни условия, поради което за посочения период е пребивавал при недостатъчна жилищна площ, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, лоши хигиенни условия, както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 2923,28 лв., считано от 15.04.2014 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба - 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на представена по делото справка е установено от съда, че П. е постъпил в Затвора - Б. на 16.08.2012 г., като в периода от 16.08.2012 г. до 20.08.2012 г. бил настанен като новопостъпило лице в приемно отделение в килия № 306. Площта на помещението е 13,12 кв. м., с капацитет за настаняване на 10 лица и средна жилищна площ на един човек 1,31 кв. м. От 20.08.2012 г. П. бил преразпределен в 5-та група, като по негово желание бил настанен в 301 килия, където пребивавал до 02.07.2013 г. Жилищната площ на това помещение била 25,05 кв. м., като по време на престоя му там бил настанен с още 11 лица, при жилищна площ на лице 2,28 кв. м. През този период от време П. бил ангажиран в клубна дейност по четири часа на ден извън спалното помещение. От 02.07.2013 г. бил настанен в 9-та група, където бил разпределен на работа към домакинския щат на затвора на длъжност електротехник. Настанен бил в килия № 502 с площ от 23,46 кв. м., с не повече от 14 лица, при 1,68 кв. м. площ на лице. В първите две обитавани килии имало два двукрили прозореца с размери 120 см. х 60 см., а в килия № 502 имало два прозореца с четири крила с размери 120 см. х 150 см., като в това помещение нямало поставена ситна мрежа. В корпуса на затвора имало непрекъснато подаване на студена вода, а по график и на топла вода два пъти седмично от 12 ч. до 17 ч., като в обособените помещения за тоалет и къпане имало постоянно течаща вода, като налични били една мивка с 3 кранчета. В периода от 02.07.2013 г. до 16.04.2014 г., когато П. бил трудово ангажиран, имал възможност да се къпе и на работните обекти. Съобразно конструктивните особености на сградата на Затвора - Б., в спалните помещения не било предвидено и не съществували тоалетни възли и течаща вода. През деня от 08,30 ч. до 20,00 ч. всички помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. След заключване на помещенията в 20,00 ч. се ползвали индивидуално бутилки за вода, но лишените от свобода нямали достъп до санитарните възли. През нощта, при възникване на спешен здравословен проблем било възможно да се сигнализира надзорния състав. На лишените от свобода било предоставено помещение за пране на лични дрехи. Помещенията били оборудвани с железни легла на два или три етажа, както и железни шкафове за съхранение на лични вещи. Лишените от свобода сами определяли режима за поддържане хигиена в помещенията, чистотата на въздуха и разположението на леглата, като хигиената в спалните и общите помещения се поддържала от специално определени лица - хигиенисти и дежурни по хигиената в спалното помещение. Периодично се извършвала дезинсекция против насекоми и гризачи. През зимния сезон било осигурено целодневно топлоснабдяване. Осигурено било електрическо осветление до 22,00 ч. Съдът е съобразил дадените от свидетеля Г. показания досежно условията в Затвора - Б., които е намерил, че доказват твърденията на П., представляващи фактическите основания на предявения иск. Приел е също така, че казаното от свидетеля кореспондира изцяло на данните, изнесени в докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). Въз основа на това е намерил иска за доказан по основание. Приел е, че П. бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС по отношение на недостатъчната жилищна площ, липса на течаща вода и санитарно помещение в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество, непостоянно отопление през зимния сезон, недостатъчност на осветлението в помещението, ненадеждност на медицинското обслужване, които фактори изрично е отбелязал, че следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху лишения от свобода. Изложил е съображения, че отговорността на държавата следва да бъде ангажирана поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена, вкл. и с нормата на чл. 3 КЗПЧОС. Приел е, че битовите условия в Затвора - Б. могат да се определят като водещи до нечовешко и унизително отношение, поради което е направил извод, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Посочил е, че въпреки отлагателния срок по § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, задължението на затворническата администрация във връзка с осигуряването на минимална жилищна площ произтича пряко от нормата на чл. 3 от закона, поради което отлагането на изпълнението на задължението за нейното осигуряване не води до неоснователност на исковата претенция на това основание в тази нейна част. Посочил е, че в конкретния случай може да се направи извод, че битовите условия, при които е пребивавал П. в Затвора - Б., надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. За да определи размера на обезщетението, при съобразяване чл. 52 ЗЗД, съдът е посочил, че преценява обективните данни относно условията в мястото за лишаване от свобода, продължителността на периода, за който се търси обезщетението - от 16.08.2012 г. до 15.04.2014 г. (когато П. бил освободен) и обстоятелството, че през определени периоди от време на изтърпяване на наказанието ищецът е бил трудово ангажиран по четири часа на ден, когато се е намирал в друга среда, като по този начин е имал повече възможности за движение и странични занимания с клубна дейност. Определил е обезщетение в размер на 2400,00 лв., дължимо ведно със законната лихва, считано от 02.04.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, а в останалата част, до общия претендиран размер от 30000,00 лв., предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Искът за мораторна лихва в размер от 2923,28 лв., считано от 15.04.2014 г. до предявяването на иска е отхвърлил като неоснователен с позоваване на цитираното по-горе в мотивите тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. При този изход на спора е присъдил разноски на П. в размер на 115,20 лв. (за адвокатско възнаграждение и държавна такса) съразмерно на уважената част от иска, при уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Приел е, че нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвид което искането на ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е намерил за неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която съдът е приел искът за обезщетяване на претърпените от П. неимуществени вреди за доказан по основание и относно размера на присъденото обезщетение. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от П. искова претенция във връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да му осигурят достатъчна жилищна площ, осветление и чист въздух, тоалетна и течаща вода в спалните помещения и добри битово-хигиенни условия, поради което за посочения период е пребивавал при недостатъчна жилищна площ, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и лоши хигиенни условия. Предвид това и съобразяване на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, до размера на присъдената сума от 2400,00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" срещу възприетото от съда, че твърдените и приети за установени вреди, претърпени от П., са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши хигиенно - битови и санитарни условия. Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения и условията в затвора съобразно стандартите на вътрешното право, Конвенцията и КПИ. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи П. във връзка с условията там надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани. Във връзка с оплакванията на касатора ГД "ИН" по приложението на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, настоящият състав съобрази установените отлагателни срокове в съответствие с посоченото в неговата касационната жалба. Въпреки това обаче, по силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещенията, полагаемата площ от тях за всяко лице предвид техния размер, както и установените по делото условия, при които е пребивавал П., са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. П. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Б. като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на П., релевирани в неговата касационна жалба, относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът подробно се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху П., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, включително установеното от свидетеля Г. Така определено, то е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и размерът му не се явява занижен, както твърди П. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, предвид присъдения размер на обезщетение се явяват отчетени. Над присъдения размер на обезщетение претенцията за неимуществени вреди правилно е преценена от състава на АС - Б. като неоснователна, предвид което е отхвърлена за сумата над 2400,00 лв. до размера на претендираната сума от 30000,00 лв. Касационният жалбоподател П. не сочи други относими факти към преценка размера на обезщетението, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и да го превръща в източник на обогатяване. Неоправдано касационната жалба в тази част е мотивирана с цитираната практика на национални съдилища по сходни казуси. Тя не е източник на правото, касае конкретни правни спорове и не е задължителна за настоящия състав. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от присъдения с обжалваното решение размер не са установени и доказани по делото. Присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице. Във връзка с оплакванията на ГД "ИН" срещу приетото от съда по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство настоящият състав намира, че изводите на съда са в съответствие със закона. Правилно е съобразено от него, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението е неправилно в частта за лихвата и в частта, с която са определени и присъдени разноските по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Оплакванията на касационния жалбоподател П. в тази връзка са частично основателни, а на ГД "ИН" относно присъдените на П. разноски - неоснователни. Касационната жалба на П. е основателна в частта й срещу решението, в частта му относно лихвата. Искането му за присъждане на лихва от 15.04.2014 г. е основателно. В тази насока е приетото по т. 4 от цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, според която дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението следва да се определя от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия, респективно бездействия, в случая - 15.04.2014 г. В този смисъл приетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение е неправилно. Следва се присъждането на лихва върху сумата от 2400,00 лв. от посочената дата до окончателното й изплащане. Частично основателни са оплакванията на П. досежно размера на присъдените му разноски. Първоинстанционният съд е преценил платеното от П. на адв. Попов адвокатско възнаграждение за прекомерно, уважил е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразно уважената част от иска е присъдил разноски за адвокатската защита и държавна такса в размер на 115,20 лв. Според настоящия състав преценката на съда за прекомерност е неправилна. Този извод произтича от съобразяване размера на адвокатското възнаграждение, което се следва на П. съобразно уважената част от иска му за присъждане на обезщетението. Наред с това, по чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ при частично уважаване на иска на П. се следва заплащането от ГД "ИН" на цялата внесена държавна такса в размер на 10,00 лв., така както е претендирана. Искането му за присъждане на разходи за гориво обаче, е неоснователно. Според настоящия състав заплащането на разходи за гориво по повод пътуване във връзка с производството по делото е извън обхвата на отговорността за разноски по конкретното дело. Тя цели възстановяване на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Под разноски в този случай следва да се разбират парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и т. н., адвокатско възнаграждение). В обхвата на разноските се включват заплатените от страната суми във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Разходите за командировки и пътни разноски не представляват такива. Предвид изложеното претенцията на П. за заплащане от ГД "ИН" на сумата от 50,00 лв. за гориво, като разноски по делото, е неоснователна. С оглед така приетото относно дължимостта на лихвата и разноските, обжалваното решение, следва да бъде отменено в тези части, вместо което да се постанови друго в тези части, с което ГД "ИН" да бъде осъдена да заплати на П. лихва върху определения размер на обезщетението от 2400,00 лв., считано от 15.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 250,00 лв. Предвид изхода на спора в касационното производство, на П. се следва присъждането на разноски в размер на 520,00 лв. при съобразяване на представените доказателства за плащане и направеното искане. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение