Решение № 4767 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция ОДОП-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение 1688 от 17.10.2023 г., постановено по адм. д. 826/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 77/10.05.2023 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Контест ООД са установени задължения за данък добавена стойност в размер на 39 407,94 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 893,92 лв. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил изводите си за осъществени ВОД без да извърши анализ на съдържанието на представените международни товарителници и декларации. Неправилно съдът приел, че същите доказват ВОД след като не съдържат съществени реквизити и са с противоречиво съдържание относно получател, регистрационни номера на превозно средство, както и с оглед липсата на доказателства за пригодността на транспортните средства и водачите им за извършване на транспорта. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу РА. С допълнителна молба от юрс. Калева се поддържа жалбата и се претендират разноски за юрисконсулт за двете инстанции, както и сумата т 330,41 лв. Ответникът - Контест ООД, чрез адв. Велчева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 4 800 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество за основателна. С решението си, АС Пловдив е отменил РА, с който на "Контест" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 39 407,94 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 893,92 лв. Начисленият ДДС произтича от непризнаване на вътреобщностни доставки по фактура 1547/27.04.2022 г., издадени от "Контест" ООД, като доставчик на шоколади и шоколадови изделия с получател "Navigator Sp. ZO. SP. K." Полша, и по фактура 1527/11.04.2022г. , издадени от "Контест" ООД, като доставчик на шоколадови изделия с получател "P. A. DI. SRLS" Италия. За да отмени РА, съдът е приел, че по отношение на процесните доставки оспорващото дружество е доказало реално осъществени ВОД, респективно са налице основание за облагане на същите с ДДС с нулева ставка. За доказване транспортирането на стоките предмет на доставка по фактура 1547/27.04.2022 г. до контрагент в Полша, съдът приел, че са представени: международна товарителница, инвойс 1547/27.04.2022 г., пакетажен лист за бруто тегло, ведно с амбалажа и два броя стокови разписки, потвърдителна декларация от "Navigator Sp. ZO. SP. K. " Полша, на полски и на български език, "Записи за пробег на автомобили с ДДС" (Ewidencja przebiegu pojazdu VAT) /л. 68, т. 1), непреведен, както и писмо от полския контрагент, изпратено по електронен път, също непреведено, но съдържащо: разпечатка на маршрута на автомобила със съответната пътна карта, снимки на превозното средство с посочен регистрационен номер, съответстващ на този в ЧМР от 27.04.2022 г., както и снимки на запечатания камион и стоката в него. Съдът приел, че потвърждението за получаване и ЧМР съдържат всички необходими реквизити и доказват транспортирането и получаването на стоките до вписания във фактурата получател. За доказване транспортирането на стоките предмет на доставка по фактура 1527/11.04.2022г. с получател "P. A. DI. SRLS" Италия, съдът приел, че са представени: международна товарителница, съдържаща всички необходими реквизити, включително в клетка 22 е положен печат и подпис на изпращача "Контест" ООД, Пловдив, в клетка 23 е положен подпис и печат на превозвача "СК-транс" ЕООД, [населено място], в кл. 24 "Стоката получена" е положен печат на Unitrans S. R. L., Casaluce, вкл., и телефон номер и параф. В хода на съдебното производство била опровергана констатацията на органите по приходите, че товарния автоомбил с посочени в товарителницата номера не е напускал територията на страната, тъй като от справка на ГД Гранична полиция към МВР се установило, че цитирания в товарителницата товарен автомобил Волво с рег. ДК [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер], е излязъл и е влязъл по шосе през ГКПП Кулата, съответно на 12.04.2022 г. и 19.04.2022 г. Обоснован е извод, че ВОД по фактура 1527 от 11.04.2022 г. е осъществена и стоката е предадена в разпореждане на италианският съконтрагент. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение н закона и необосновано. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя, поради което съгласно чл.45, т.2, б. а от ППЗДДС документи за изпращането или транспортирането на стоките могат да бъдат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение задължително се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По отношение на ВОД по фактура 1547/27.04.2022 г. с получател "Navigator Sp. ZO. SP. K." Полша, неправилно съдът приел, че стоките са предадени на получателя или превозвача от доставчика, след като разписките за предаване на стоки не са подписани от получател. Представеното ЧМР към фактурата във втория му екземпляр съдържа подпис и печат на получателя, както и посочване на неговия административен адрес, но не съдържа данни за мястото и датата на получаване. В кл.3 разтоварен пункт е посочен административния адрес на получателя. Освен това, основателно е твърдението на касатора, че е налице противоречие между вписаните регистрационни номера на транспортното средство в клетка 23 - KN 0279 6 и в клетка 16 - KN 0279 G от транспортния документ. От друга страна, органите по приходите са установил, чрез справка на ОД на МВР Хасково и данни на АПИ, че за автомобил с посочените номера няма данни да е преминавал през ГКПП за периода м.04.2022г. С оглед непълнотата на реквизитите на представеното ЧМР, неправилно съдът приема за доказано изпращане или транспортиране на стоките до територията на друга държава членка. Неправилно съдът кредитира и представената декларация за получаване, без да съобрази, че същата не съдържа изискуемите по чл.45, т.2, б. а от ППЗДДС задължителни реквизити - вид и марка на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По отношение на ВОД по фактура 1527/11.04.2022г. с получател "P. A. DI. SRLS" Италия неправилно съдът приел, че стоките са предадени на получателя или превозвача от доставчика, след като разписките за предаване на стоки не са подписани от получател. Няма спор, че за доказване транспортирането на стоките РЛ е представило международна товарителница, но в кл.24 от същата, като получател е положен подписа и печата на Unitrans SRL, което е различно дружество от получателя по ВОД - "P. A. DI. SRLS" Италия, с оглед което неправилно съдът приема, че с представената международна товарителница се доказва изпращане и транспортиране на стоки до получател "P. A. DI. SRLS" Италия. Настоящата инстанция съобрази тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, че правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая, доставчика не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представените международни товарителници и потвърждение за получаване от първия получател "Navigator Sp. ZO. SP. K." Полша, не съдържат съществени реквизити и съдържат противоречиви данни, въз основа на които не може да се приеме за безспорно установено изпращане или транспортиране на стоки до територията на друга държава членка. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че решението като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Контест" срещу Ревизионен акт Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 77/10.35.2023 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част, като се присъдят такива на ответника по касация. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото, касационната жалба е подадена от директор на дирекция ОДОП Пловдив, а процесуален представител на касатора не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирана само писмена защита от юрисконсулт Калева от три изречения, с едното от които претендира разноски за двете инстанции в размер по наредбата и такива в размер на 330,41 лв., като не е ясно на какво основание се претендира последната сума. Наред с това, спорът не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 330 лв. за настоящата инстанция. За първоинстанционното производство разноски не се дължат, тъй като не е направено своевременно искане за присъждане на такива към датата на приключване на производството пред съответната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение