Решение № 7862 от 14.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Джордан Кирил Жарданов , представлява от К. Жарданов, чрез адв. И. Димитров, съдебен адрес: гр. Варна, [улица], против Решение 120/01.02.2023 г., постановено по административно дело 2622/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт /РА/ Р - 03000319006681-091-001/12.07.2021 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 219/07.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/ - Варна, с който са определени задължения за периодите 01.01.2013 г.-31.12.2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и Годишен авансов данък на ЕТ по с. з. и по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2013 г.-м.12.2016 г. в общ размер на 40 924,00 лв. главница и 24089,69 лв. лихви за забава., както и задължения за ДДС по ЗДДС за периодите м.03.2014 г., м.06.2014 г., м.06.2015 г., м. 04.2016 г. и м.06.2016 г. в размер на 2180 лв. главница и 1 339,50 лв. лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че решението е частично недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Сочи се, че РА е бил обжалван по административен ред само в частта му относно задълженията по чл.17 от ЗДДФЛ на К. Жарданов. Ревизионният акт в частта му, която касае установени задължения на ЕТ Джордан- Кирил Жарданов за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, за периода 2013-2016 г. , в размер общо на 4344,99 лв. главница , както и за такива по ЗДДС в общ размер на 2180 лв. главница и лихви от 1339,50 лв. за данъчни периоди м.03.2014 г., м.06.2014 г., м.06.2015 г., м. 04.2016 г. и м.06.2016 г., не е бил обжалван, поради което в тази част е влязъл в сила и съдът не дължи произнасяне. Касаторът счита, че в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на необжалвани задължения за данъци, установени с процесния РА, решението е недопустимо. Счита, че наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК не е подкрепено със събраните по делото доказателства поради което неправилен е изводът на съда за наличието на относителна симулация на договора за заем, сключен между касатора и С. Ертекин. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от 02.06.2023 г. от адв. Димитров - процесуален представител на Жарданов, с която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя списък на разноски и прави възражение за прекомерност на юриск. възнаграждение. Моли съда да уважи касационната жалба и да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови решение, с което да отмени РА в обжалваната му част. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна е оспорил касационната жалба с подробни доводи в постъпила по делото на 02.06.2023 г. писмена молба- становище от процесуален представител главен юриск. Марчева. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на АС-Варна като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения РА на касатора е определен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2013 г. -2016 г. в общ размер на 38 744,00 лв. и лихви 22 750, 19 лв., задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчните периоди 2013 г.-2016 г. в общ размер на 4 344,99 лв. и лихви 0,00 лв. и задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на 2 180,00 лв. главница и лихви от 1339,50 лв. за данъчни периоди м.03.2014 г., м.06.2014 г., м.06.2015 г., м. 04.2016 г. и м.06.2016 г. По време на ревизията приходният орган е установил, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за процесния период, тоест налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК. Прието е, че и в съдебното производство жалбоподателят не е установил до безспорен начин получени под формата на заем от С. Еркетин . суми в общ размер на 200 000 евро. В тази връзка са обсъдени представените писмени доказателства и свидетелски показания, като са изложени мотиви защо съдът не кредитира същите. АС-Варна се е позовал на верността на фактическите констатации на ревизионният акт, приключващ ревизия, проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания се припокриват с доводите, поддържани от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Правилно е прието в съдебното решение, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал, на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото му състояние. Обосновано съдът е приел, че договорът за заем представлява частен свидетелстващ документ, като липсват убедителни доказателства за действителното получаване на сумите. Правилно първоинстанционният съд е посочил разминаванията между посочените от свидетеля Ертекин и обстоятелства относно времето на предоставяне на сумата, както и основанието и заем или прикрита сделка за извършени ремонтни дейности. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетеля Ертекин, като са изложени подробни мотиви защо не кредитира същите. Изводите на съда са логически обосновани на останалите факти по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В случая първоинстанционният съд е изпълнил нормата на чл. 172 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, която определя, че показанията на свидетелите се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото. Настоящият състав преценява оплакванията в касационната жалба за неоснователни, тъй като макар от ангажираните по делото доказателства да се установява, че заемодателят Ертекин е разполагал с посочените суми, за които са представени 18 броя разписки, то плащанията по тях да направени на друго основание, а не на твърдяното - договор за заем. Налице е разминаване по отношение на общия размер на предоставената от Ертекин сума в заем. От една страна в представения по делото договор за заем е посочена сумата 200000 евро, а в обясненията си пред данъчната администрация на Република Турция същият е заявил, че общият размер на отпуснатия заем е 224 965 евро. Има разминаване по отношение на погасената сума в хода на съдебното производство като свидетел Ертекин посочва, че Жарданов му е върнал 100 000 евро, а пред турските данъчна администрация - 50 000 евро. От друга страна- в чл.8, т.1 от представения по делото Договор за паричен заем от 03.01.2012 г. е предвидено, че заемателят е длъжен да върне полученото по договора по реда и съгласно уговорените в договора срокове, но такива предвидени срокове няма. В чл.9.1 от договора за паричен заем е предвидено, че задълженията на заемателя Ертекин се обезпечават чрез Запис на заповед, но такава не е представена, и не се твърди са има изготвена. По отношение на довода за недопустимост на съдебното решение, тъй като административният съд се е произнесъл по отношение на задължения, установени с РА, които не са обжалвани, касационната инстанция намира същия за неоснователен. Вярно е, че в жалбата си до АС - Варна Жарданов е посочил, че обжалва РА в частта му относно задълженията по ЗДДФЛ на К. Жарданов -38 744 лв. и лихва за просрочие- 22 750,19 лв., но в пледоарията си в хода на устните състезания адв. Димитров изрично е поискал от съда да отмени РА, поради което касационният съд приема, че така направеното искане следва да се тълкува като такова за цялостна отмяна на РА. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОДОП" - гр. Варна касационната инстанция следва да присъди на основание чл.161,ал.1, изр.3-то, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 569,54 лв. за производството пред ВАС, който размер е под минималния такъв, предвиден в чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ,бр.88/04.11.2022 г./. Възражението за прекомерност на юриск. възнаграждение е неоснователно. По делото е постъпила писмена молба- становище на 02.06.2023 г. от процесуален представител на ответника по касация, с характер на писмена защита. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение