Решение № 3098 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 618/2020 г.

Решение № 3098 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 618/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Петров, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 49/29.10.2019 г. по адм. дело № 273/2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу заповед № РД 10 - 935/7.03.2019 г. на министъра на образованието и науката. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение на Петров от длъжност главен счетоводител в отдел "Административно - правно, финансово - стопанско и информационно обслужване" в Регионално управление на образованието - Русе, Министерство на образованието и науката на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнение на длъжността " неприемливо изпълнение". АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - процесуалните правила, в съответствие с материално - правните норми и целта на закона. Решението е неправилно. Небоосновани са изводите на съда, че са били налице и двете кумулативно необходими предпоставки на чл. 16, т. 5 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), за да бъде материалноправно законосъобразна оценката "неприемливо изпълнение", получена от касатора за оценявания период 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Настоящият съдебен състав констатира, че не е налице изискването на буква "а" от цитирания текст, а именно служителят да не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове. По делото е установено, че целите от индивидуалния работен план са 7, като в годишния формуляр за оценка е посочено, че цели № 3, 4 и 6 са постигнати. От изложените мотиви по цел № 2 и № 5, за които фигурира извод, че не са постигнати, е видно, че същите са постигнати като обем и качество, но с няколкодневно закъснение за всеки от отчетите и ведомостите спрямо заложеното в индивидуалния работен план. При това положение цели 2 и 5 също следва да се считат за постигнати, макар и със незначително закъснение, поради което преобладаващият брой цели - пет на брой, са постигнати. Материалноправната незаконосъобразност на така поставената годишна оценка "неприемливо изпълнение" води и до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради получена възможно най - ниска годишна оценка на изпълнение на длъжността, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Като е приел обратното АС е постановил неправилно решение - небосновано и материално правно незаконосъобразно, което следва да се отмени и оспорената заповед да бъде отменена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 1470 лева ( заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция - 800 лева, заплатена държавна такса за касационната жалба - 70 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за касационаната инстанция - 600 лева), платими от Министерство на образованието и науката. ВАС намира за неоснователно направеното пред първата съдебна инстанция възражение за прекомерност на заплатеното от Петров адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касация разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение