Решение № 8092 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2012 г.

Решение № 8092 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 316 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2810/11 г. Административен съд-Варна, първо отделение, пети състав, е отменил ревизионен акт № 1005664 от 18.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Добрич, потвърден отчасти с решение № 407/15.07.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта с която на "Титан 59" - ЕООД, представляван от Иван Генов Нарлев, са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 12/2008 г. в размер на 23 209,92 лв. и лихви за забава в размер на 5 890,02 лв. и за д. п. м. 12/2009 г. в размер на 58 341,56 лв. главница и лихви за забава в размер на 7 580,42 лв., като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Титан 59" - ЕООД разноски по делото в размер на 2 850 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова с което да реши спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Титан 59"-ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 1005664 от 18.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Добрич, потвърден отчасти с решение № 407/15.07.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта с която на "Титан 59" - ЕООД, представляван от Иван Генов Нарлев, са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 12/2008 г. в размер на 23 209,92 лв. и лихви за забава в размер на 5 890,02 лв. и за д. п. м. 12/2009 г. в размер на 58 341,56 лв. главница и лихви за забава в размер на 7 580,42 лв., или общо главница от 82 715,96 лв. и лихви в размер на 13 621,74 лв. На стр. 2 и 3 от решението административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите и основанията на органа по приходите за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и данъчните задължения по ЗДДС. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от пороци, водещи до нищожност. Съдът е приел, че основните спорни въпроси се свеждат до три - 1. дали за процесните данъчни периоди е налице несъответствие между стойността на имуществото на фирмата, съответно превишаващи размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездното финансиране, получени от нея и налице ли е обстоятелството, че направените разходи на фирмата и от свързаните с нея лица по § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства; 2. за данъчни периоди 12/08 и 12/09 г. съществуват ли в счетоводството продадени стоки, които не са изписани, за които не са отчетени приходи от продажби и водената от търговеца счетоводна отчетност по смисъла на чл. 123 от ЗДДС достатъчна ли е за установяване на задълженията му по ЗДДС и 3. налице ли е допусната от търговеца фундаментална грешка за процесните периоди, в какво се състои тя, влияе е ли за данъчните периоди, за които се отнася и в частност за двата данъчни периода. За изясняването на тези въпроси от съда е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза, като отговорите на експерта са възпроизведени в мотивите на решението. На база на тях е направен извод, че за органа по приходите не е било налице основание да приеме, че в счетоводството на дружеството са налице неистински документи или такива с невярно съдържание, нито да започне ревизия поради наличие на нередовна счетоводна отчетност, поради което жалбата се явява основателна и издаденият ревизионен акт следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на Д "ОУИ" - Варна се правят оплаквания за за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Макар петитумът на жалбата да се изразява в искане за решаване на спора по същество от касационната инстанция, основната част от оплакванията на касатора се свеждат до това, че решението на административния съд на практика е без мотивно, тъй като спорът е решен единствено и само въз основа на заключението на експерта, без да бъдат обсъдени изобщо основанията на органа по приходите за определяне на задължения на ревизираното лице по ЗДДС при условията на чл. 122 от ДОПК. Направеното оплакване е основателно. На практика административният съд е решил спора по същество единствено и само въз основа на заключението на експерта, без да бъдат обсъдени, дори и в минимална степен, основанията на приходната администрация за определяне на задължения за ДДС. Структурата на решението на кратко се изразява във възпроизвеждане на кратко на фактическата обстановка по ревизионния акт, възпроизвеждане на текстовете на чл. 122 и сл. от ДОПК, формулиране като основни спорни въпроси исканията на пълномощника на жалбоподателя /сега ответник по касация/ относно задача на вещото лице, преписване на крайните отговори на експерта и изграждане на извод, че ревизионния акт е незаконосъобразен. В мотивите на съдебния акт няма каквото и да е произнасяне относно основанията на органа по приходите да проведе ревизията по особения ред, независимо, че същите са пространни и добре формулирани. Няма обсъждане и на правните разпоредби от относимите към спора Закон за счетоводството и съответните счетоводни стандарти, както и на обясненията на ревизираното лице по какви причини се е стигнало до грешно водено на счетоводство. Не са направени коментари и на някои изводи на самото вещо лице, което е потвърдило констатациите на данъчния орган, че за процесните периоди стоките не се водят количествено, а само стойностно, няма заведена аналитичност по групи, изписването на продадените стоки става еднократно в края на отчетната година. Допуснато е нарушение на едно от основните изисквания към съдебното решение - в него да са изложени мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда - чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Допуснато е нарушение и на нормата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съгласно която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая спора е решен единствено и само въз основа на заключението на експерта, без да се обсъжда установената фактическа обстановка по време на ревизията и правните основания за провеждането й по реда на чл. 122 от ДОПК. Допуснатите нарушения са съществени и обуславят необходимостта от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане при спазване на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК следва да бъдат обсъдени всички относимо към спора доказателства и доводите на страните, като бъде съобразена и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за доказателствената сила на констатациите на ревизионния акт, разпределяща и доказателствената тежест в процеса. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските по водене на делото, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,