Решение № 10408 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2010 г.

Решение № 10408 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1445 от 8.07.2010 г. по адм. дело № 3023/2008 г. по описа на Административния съд - гр. Варна - първо отделение, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - община Попово моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1445 от 08.07.2010 г. по адм. дело № 3023/2008 г., Административния съд - гр. Варна - първо отделение, Х състав е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2500053 от 11.05.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 471-А от 13.07.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е било разгледано при условията на чл. 226 от АПК след постановяване на решение № 12220 от 13.11.2008 г. по адм. дело № 5846/2008 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. С това решение е било отменено решение № 290 от 4.03.2008 г. по адм. дело № 1503/2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, поради което оплакванията на касатора за нарушение на чл. 224 АПК са неоснователни. Предмет на съдебен контрол при повторното разглеждане на делото е бил ревизионен акт № 2500053 от 11.05.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Търговище. Този ревизионен акт е бил издаден след като за същия период и за същото задължение от органите на РУ "Социално осигуряване" е бил издаден ревизионен акт за начет № 675/2004 г., потвърден с разпореждане № 675 от 3.11.2004 г. на началник отдел "ОВКО" и решение № 43-40 от 22.12.2004 г. на директора на ТП на НОИ. Актовете на органите по социално осигуряване са били отменени с решение № 51 от 18.07.2005 г. по адм. дело № 11/2005 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, оставено в сила с решение № 2082 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 8810/2005 г. по описа на Върховния административен съд. При повторното разглеждане на делото правилно първоинстанционният съд се е съобразил с тази фактическа обстановка, за да изясни условията, при които е издаден процесния ревизионен акт. А тези условия се свеждат до изменение на вече определени задължения за задължителни осигурителни вноски. Следователно относно тази повторна ревизия е приложима нормата на чл. 134, ал. 1 ДОПК. Съгласно този текст, орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2 ДОПК, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание, териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Правилно съдът е приел, че в случая, в нарушение на чл. 134, ал. 1 ДОПК заповед за възлагане на ревизия № 698 от 1.11.2006 г. е издадена от началника на сектор "Ревизии и проверки" при Териториална дирекция на НАП - гр. Търговище, т. е. ревизията е възложена от некомпетентен орган, което опорочава издадения ревизионен акт. Видно от заповед № 17 от 13.01.2006 г. на директора на ТД на НАП - гр. Търговище, Геновева Койчева Атанасова - началник на сектор "Ревизии и проверки" при Териториална дирекция на НАП - гр. Търговище е упълномощена да издава само актове за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 112 ДОПК е била издадена заповед за възлагане на ревизия № 698 от 1.11.2006 г. Цитираното нарушение не е било отстранено и с последвалите цитираната заповед заповеди № 740 от 30.11.2006 г., № 39 от 01.02.2007 г. и № 53 от 23.02.2007 г. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания ревизионен акт е правилен и не противоречи на закона. Неоснователно е възражението на касатора, че в решение № 12220 от 13.11.2008 г. по адм. дело № 5846/2008 г., Върховният административен съд - шесто отделение е приел за установено, че процесния ревизионен акт не е нищожен. В мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд само е казано, че са налице факти със самостоятелно правно значение, които е трябвало да бъдат изследвани в съдебното производство, преценявайки унищожаемостта на оспорения административен акт. Следователно в цитираното решение Върховния административен съд не е дал окончателна оценка на ревизионния акт, която да е задължителна за първоинстанционния съд. Фактите със самостоятелно правно значение са били детайлно изследвани в мотивите към процесното решение, поради което оплакванията на касатора, които противоречат на този извод, не намират опора в обжалвания съдебен акт. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, направеното изрично искане и списъка на разноските по чл. 80 ГПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 10 090 лв., представляваща адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските само по искане на насрещната страна. Такова искане в случая не е налице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,