Решение № 14228 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2015 г.

Решение № 14228 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. В. срещу решение № 1719/23.07.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 3925/2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1801000821 от 12.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за нереалност на доставките от "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД, тъй като и двете дружества сочели като доставчик на стоките румънските дружества IGALS IMPEХ S. R. L. и DELI UTIL EXPORT S. R. L. без да ангажират доказателства за производителите или страната на произход на стоките при липса на данни в представените СМR-та за конкретно място, дата на разтоварване и лице, което е получило стоките. Поддържа, че ревизираното дружество "Викас-груп" ЕООД е получило стоките от производителя "Промет стийл" АД (правоприемник на "Промет интер трейд" ЕООД) без фактура и без пряка връзка със сочените доставчици "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД или предходните румънски доставчици, а като участник във верига с цел избягване заплащането на ДДС при наличие на данъчна измама. При анализ на доказателствата поддържа извод, че процесните стоки са натоварени при "Промет стийл" АД, превозени са до Румъния, където са престояли твърде кратко време, за да бъдат разтоварени или натоварени, след което са се върнали от Румъния към България и са измерени при жалбоподателя "Викас-груп" ООД. Касаторът оспорва изводите на съда за осъществени ВОД на арматурно желязо към девет броя получатели в Р. Р. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът "Викас-груп" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Г. С. Р." № 133, ет. ..., оспорва касационната жалба чрез адв. Д. Б. и адв. Г. Г. Излага съображения за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, за които са налице съответни доказателства, плащане и последваща реализация. Оспорва доводите на приходните органи за наличие на данъчна измама. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е постановено след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от ВАС с решение № 14777/09.12.2014 г. по адм. д. № 1742/2014 г. на I-во отделение, в което са дадени задължителни съгласно чл. 224 АПК указания по приложението на закона във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства и обсъждането им в тяхната съвкупност - складови разписки, международни товарителници, пътни листа на транспортните фирми с данни за натоварване, маршрут и разтоварване на стоките, допускане на техническа експертиза за проверка на данните от тахо-шайбите. Указанията касаят приложението на разпоредбите на чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 193 ГПК. С оспорения РА на "Викас-груп" ЕООД за данъчни периоди 01.10.2008 г. - 28.02.2009 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 179 160.50 лв. главница и лихви за забава в размер на 25 620.72 лв., както следва: от непризнат данъчен кредит (ДК) в размер на 79 880.14 лв. по фактури, издадени от "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД, както и от доначислен ДДС в размер на 99 280.35 лв. за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) към NISTOFOREST S. R. L., CASTAL S. R. L., PETROTUB STEEL S. R. L., UDREA S. R. L., CENTER CONSTRUCT SOCIETY S. R. L., INITIATIVA S. R. L., EURO STRASS S. R. L., DONASID REMAT S. R. L., DIPALMA ELECRONICS S. R. L. и ENBUSINESS 2003 S. R. L. Основен предмет на дейност на дружеството през ревизираните периоди е търговия на едро със строителни материали - арматурно желязо и тухли. Дейността се осъществява от складови площи в гр. Р., където лицето заприхождава закупените стоки, в основната си част от търговци в България, които впоследствие реализира предимно на търговци в Румъния. Предмет на фактурите, издадени от "М. И. М" ЕООД през м. 01 и м. 02.2009 г. е арматурна стомана с различна дебелина на сечение. Ревизираното лице (РЛ) е представило копия от изисканите фактури с приложени към тях контролни талони (кантарни бележки) за измерени тегла от "Пристанищен комплекс - Р." ЕАД, Пристанище "Изток", складови разписки за заскладяване на претеглените стоки, банкови документи за плащания, разпечатки на счетоводни сметки. Контролните талони съдържат данни за дата и час на направените замервания, регистрационен номер и водач на претегления автомобил, общо описание на товара, измерените тегла. В стоковите разписки са описани количествата и вида на заскладените стоки, датите на приемане в склада, рег. номер на МПС, с което са доставени стоките. Идентични документи е представил доставчикът "М. И. М" ЕООД. Приходните органи са намерили, че РЛ и доставчикът не представят данни относно произхода/производителя на фактурираните стоки, както и документи за разходи на получателя за транспортиране на фактурираните стоки. Доставчикът е представил данни за закупуване на стоките през м. 01.2009 г. от IGALS IMPEХ S. R. L., Румъния и през м. 02.2009 г. от DELI UTIL EXPORT S. R. L., Румъния. Поддържал е, че стоките са натоварени в Румъния и разтоварени на място, посочено от "Викас-груп" ЕООД. Превозвачите са лица от България "Б. Ф." ЕООД и "Пирамид" ЕООД, а разходите за превоза са за сметка на румънските търговци. Приходните органи са съобразили, че в представените международни товарителници (СМR) като място на товарене е посочено Румъния, без конкретизиране на адрес, терминал, склад. Взели са предвид, че доставчикът не представя приемо-предавателни протоколи (ППП) и кантарни бележки за претегляне на стоките в Румъния. Установено е, че за същите данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 01 и м. 02.2009 г. "М. И. М" ЕООД е декларирал множество (десетки) ВОД към IGALS IMPEХ S. R. L. и DELI UTIL EXPORT S. R. L. на стойности, близки до стойностите на документираните ВОП. Направен е извод, че обороти на стоки се движат единствено между контрагентите "М. И. М" ЕООД, IGALS IMPEХ S. R. L. и DELI UTIL EXPORT S. R. L. Резултатът от СД по ЗДДС за периода м. 01.2009 г. за прекия доставчик е ДДС за внасяне в размер на 1 487 449.39 лв., а за м. 02.2009 г. - 62 629.68 лв., които не са внесени. Дружеството е дерегистрирано служебно на основание чл. 176 ЗДДС, считано от 13.07.2009 г. Доставчикът "Дели трейд" ЕООД е регистриран по ДОПК и ЗДДС през м. 12.2008 г. и служебно дерегистриран на основание чл. 176 ЗДДС, считано от 08.07.2009 г. Дружеството претендира да е доставило през м. 02.2009 г. арматурна стомана с различно сечение. За периода 02.12.2008 г. - 18.02.2009 г. лицето Б. С. Д., ЕГН ********** е било назначено на длъжност "кранист" при "М. И. М" ЕООД, а от 17.02.2009 г. на същата длъжност при "Дели трейд" ЕООД. По отношение на доставчика "Дели трейд" ЕООД са направени идентични установявания като при "М. И. М" ЕООД: липсват данни за произхода на стоките, придобити от DELI UTIL EXPORT S. R. L., Румъния, стоките са натоварени в Румъния и разтоварени на място, посочено от "Викас-груп" ЕООД. Превозвачите са лица от България "Б. Ф." ЕООД и "Пирамид" ЕООД, а разходите за превоза са за сметка на румънските търговци. Приходните органи са съобразили, че в представените международни товарителници (СМR) като място на товарене е посочено само Румъния, без конкретизиране на адрес, терминал, склад. "Дели трейд" ЕООД също не представя ППП и кантарни бележки за претегляне на стоката в Румъния. Установено е, че за същия период м. 02.2009 г. доставчикът декларира продажби към друг търговец в България ("Викас" ЕООД - свързано лице с РЛ) на идентични стоки. Доставчикът декларирал ВОД-е към същите румънски дружества на стойности, близки до ВОП, т. е. обороти на стоки се движели единствено между контрагентите "Дели трейд" ЕООД, IGALS IMPEХ S. R. L. и DELI UTIL EXPORT S. R. L. За ревизираните данъчни периоди доставчиците "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД приспадат данъчен кредит за доставки на услуги от търговци в България - "Смиляна метал" ЕООД и "Ивелмар" ЕООД, чиито собственици и управители са идентични с тези на доставчиците или на превозвача "Б. Ф." ЕООД. Приобщени са доказателства от извършена ревизия на "Викас" ЕООД относно превозвачите "Б. Ф." ЕООД и "Пирамид" ЕООД. Относно "Б. Ф." ЕООД са представени издадени на английски език фактури за превоз от IGALS IMPEХ S. R. L. и DELI UTIL EXPORT S. R. L., трудови договори за длъжност "шофьор на тежкотоварни автомобили" и договори от м. 01.2009 г. за наем на 7 броя тежкотоварни автомобили, лиценз за международен автомобилен превоз, пътни листа, тахо-шайби, международни товарителници. Приходните органи са приели, че не се представят документи, от които да бъдат идентифицирани производителите, респ. страните на произход на транспортираните стоки, сертификати за качество, доказателства за плащане, складови и кантарни документи за натоварване и разтоварване на стоките. Напълно идентични са констатациите по отношение на "Пирамид" ЕООД. В обобщение е посочено, че никое от лицата, включително ревизираното лице, не представят документи, от които да бъдат идентифицирани производителите, респ. страните на произход на транспортираните стоки. От приложените от "Б. Ф." ЕООД тахо-шайби е установено, че камионите са пътували натоварени от България към Румъния непосредствено преди отчетените превози от Румъния към България, като времевите интервали за престой в Румъния са необичайно кратки - от 50 минути до час и половина, в които е невъзможно да се извърши натоварване и разтоварване. Приходните органи са съобразили, че се представят идентични документи за закупуване на идентични стоки от "Викас" ЕООД, както и несъответствието, че стоките се доставят директно на "Викас-груп" ЕООД, а международните товарителници са подписани от доставчиците "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД като в много от тях за място на разтоварване е посочен гр. В.. В обобщение е посочено, че сделките са привидни/симулативни и заобикалят ЗДДС. Предприети са действия по административно сътрудничество за обмен на информация с данъчните власти на Румъния. По отношение на IGALS IMPEХ S. R. L. е отговорено, че собственик на дружеството е българската гражданка С. Й.. За първото тримесечие на 2009 г. румънското дружество декларира ВОП от България на стойност 3 290 457 лв., без данни за декларирани ВОД-е към България. Лицето не е открито на декларирания адрес в гр. Г., ул. "Пуисор", бл. ..., вх. ..., ап. .... От името на дружеството има подадени СД по ЗДДС, но няма внесени суми в бюджета. При извършените проверки данъчните органи не са намерили законен представител на дружеството на декларирания адрес. П. отношение на DELI UTIL EXPORT S. R. L. констатацията е за "липсващ търговец". Управителят на дружеството е българска гражданка - Д. Ж., която не се открива от румънската данъчна администрация. От изискана информация от ОД на МВР гр. Р. е установено, че за българските гражданки С. А. Й. и Д. И. Ж. няма данни за задгранични пътувания за ревизираните периоди. Формиран е извод, че съвкупната преценка на всички изследвани факти навежда на извод, че IGALS IMPEХ S. R. L., DELI UTIL EXPORT S. R. L., "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД са проводници във верига, по която е създадено впечатление, че се извършва покупко-продажба на стоки, част от които е реализирана при "Викас-груп" ЕООД, за което е упражнено право на приспадане на данъчен кредит (ДК), поискан за възстановяване, след което се документира ВОД на същите стоки към Румъния. Преките доставчици нямали възможност за фактическо реализиране на фактурираните стокови потоци и не превеждали дължимото ДДС в бюджета. При липса на доказателства за произхода на стоките, за транспорт, за кадрова и техническа възможност за изпълнение на доставките, приходните органи са формирали извод за наличие на схема за избягване на начисляването, респ. фактическото плащане на ДДС. Във връзка с добросъвестността и знанието на "Викас-груп" ЕООД за участието му в тази схема, в РА за изложени следните мотиви: Съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите на пазара се пускат в обръщение и търгуват само продукти, които отговарят на нормативните изисквания и един от елементите на регулация е задължението на лицата за осигуряване на проследимост на тези продукти, в т. ч. да могат да идентифицират производителя и да установят връзка с него във всеки момент. Във връзка с тези изисквания за проследимост на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № 57185/19.10.2009 г., включително изследвало ли е търговския риск, по какъв начин са избрани доставчиците, правени ли са проучвания за стопанската им надеждност и търговски опит. Ревизираното дружество представило документи, че стоките са производство на "Промет стийл" АД, България и малка част от H. H. S. A., Гърция. РЛ е дало обяснение, че не е извършвало икономическо и финансово обследване на дружествата предвид икономическите условия на пазара. Ревизиращите органи от своя страна са съобразили, че РЛ е могло без да влага усилия, надхвърлящи грижата на добрия търговец, да се снабди с информация от Търговския регистър с данни, че доставчиците са новоучредени предприятия, без търговски опит и многократно препродавани на цената на уставния им капитал. При съвкупната преценка на всички горепосочени обстоятелства в РА е формиран краен извод за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС като условие по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за признаване на право на приспадане на ДК, респ. такова е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 49 480.16 лв. за "М. И.-М" ЕООД и в размер на 30 399.98 лв. за "Дели трейд" ЕООД. II. По отношение начислен ДДС за ВОД към румънски дружества: В хода на ревизията е съпоставена информацията, дадена от РЛ с данните по обмена с румънската данъчна администрация, при което са констатирани съществени разлики за много от румънските търговци в смисъл, че посочените получатели на стоки по ВОД не са декларирали ВОП в размерите, посочени от "Викас-груп" ЕООД. По отношение на редица от получателите доставки са правени в рамките на един данъчен период на значителни стойности и количества стоки: към DONASID REMAT S. R. L. са експедирани стоки по 19 броя фактури през м. 10.2008 г. на обща стойност 46 115.75 лв., към INITIATIVA S. R. L. са експедирани стоки по 18 броя фактури през м. 01.2009 г. на обща стойност 147 258.08 лв. Приходните органи са съобразили, че представените документи не съдържат данни присъствали ли са представители на получателите, с кого и как са договорени условията на доставките. Посочено е, че по всички тях са договорени условия EXW Р. - място Р., където продавачът поема задължение да постави стоката на разположение на купувача, който понася разноските и рисковете по превоза на стоката. В приложените СМR не били посочени местата, на които са приети стоките, на кои лица и в какво качество са положените подписи, с което да се потвърди, че транспортираните стоки са предадени именно на посочените в тях получатели. Липсата на реквизити в СМR е мотивирала ревизиращите органи да приемат, че липсва превоз. Констатирано е, че транспортните средства с румънска регистрация многократно са посочени в представените от свързаното лице "Викас" ЕООД транспортни документи във връзка с отчетени от последното дружество ВОД-е към Румъния. Изискана е информация от Управление "Пътни такси и разрешителни" (УПТР) относно дата и час на преминаване през ГКПП на посочените МПС, от ОД на МВР гр. Р. относно влизания/излизания на физически лица - водачи на автомобили. Инициирани са молби за съдействие по чл. 5 от Регламент (ЕО) 1798/2003 с данъчните власти на Р. Р.. Установено е, че NISTOFOREST S. R. L., RO 6365499, няма реална икономическа дейност на декларираното седалище, не може да бъде открит представител, обявен е за "липсващ търговец". Търговецът не е подавал VIES декларации, поради което румънските власти не могат да потвърдят получаването на стоките и плащането. От румънска страна е предоставена информация относно две от транспортните фирми, посочени в товарителниците по ВОД към NISTOFOREST S. R. L., като нито една от тях не е потвърдила да е имала бизнес отношения с румънското дружество или с "Викас" ЕООД. Румънските власти са потвърдили определянето на получателя UDREA S. R. L. като липсващ търговец. Търговецът не е декларирал ВОП от българския получател. Превозвач е бил дружеството получател UDREA S. R. L. с камион, за който по данни от УПТР и МВР няма регистрирани влизания и излизания от страната и не са заплащани пътни такси. Формиран е извод за липса на годни доказателства, че стоките по претендирания ВОД фактически са превозени до Румъния и реално са получени от румънското дружество. Поради невъзможност да бъдат намерени румънските дружества в откритите процедури за обмен на информация и поради непредставяне от РЛ на доказателства за превоз и за получаване на стоките от румънските дружества не са признати извършени ВОД-е още и към следните дружествата: CASTAL S. R. L., PETROTUB STEEL S. R. L., CENTER CONSTRUCT SOCIETY S. R. L., INITIATIVA S. R. L., EURO STRASS S. R. L., DONASID REMAT S. R. L., DIPALMA ELECRONICSS. R. L. и ENBUSINESS 2003 S. R. L. В обобщение ревизиращите органи са приели, че получената информация в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1798/2003 е с характер на официални документи, които в конкретните случаи удостоверяват липсата на извършени ВОД-е, респ. като основание за извод, че със стоките са извършени облагаеми доставки на територията на страната по смисъла на чл. 6 ЗДДС, върху които е доначислен ДДС. III. За да отмени РА относно отказано право на приспадане на ДК по доставките от "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД Административен съд гр. В. с напълно идентични мотиви като при първоначалното разглеждане на делото по адм. д. № 1905/2013 г. е кредитирал приета ССЕ, която установявала коректното заприхождаване на амратурната стомана в счетоводството на жалбоподателя, наличието на плащане, данни за последваща реализация на закупените стоки и отчитането на приходи от нея. Съдът се е доверил на установеното от вещото лице съответствие между датите, вида и количествата метали, придобити от страна на "Викас груп" ЕООД с датите, вида и количествата метали, отразени в представените към фактурите стокови разписки и контролни талони за измерени тегла (кантарни бележки), издадени от "Пристанищен комплекс - Р." ЕАД, без които доставки не можело да се осъществят последващи такива от ревизираното дружество. Изложени са мотиви, че произходът на стоката не е предвиден като предпоставка за признаване правото на ДК, нито установява, че въпросната стока не съществува. Като единствено меродавно действие на доставчика, от което зависи приспадането на ДК, съдът е възприел издаването на данъчен документ със законоустановено съдържание, което в случая било изпълнено, а получателят по доставката нямал задължение да знае по какъв начин доставчикът се е снабдил със стоката или какви документи са съставили предходните доставчици. Съдът е намерил пълно съответствие между данните, отразени в стоковите разписки, кантарните бележки, международните товарителници, пътните листа и тахо-шайби. Кредитирани са показанията на свидетелката М. Н. Д. - мениджър продажби във "Викас" ООД (свързано дружество), която установявала приемането на стоките от "Метал импорт-М" ЕООД и "Дели трейд" ЕООД. Относно добросъвестността на получателя решаващият съд е изложил мотиви, че същият е предприел действия по претегляне на стоките, за което се е снабдил със съответните документи, удостоверяващи надлежното им предаване, а произходът на стоките се установявал от етикетите. По отношение извършеното начисляване на ДДС във връзка с непризнати ВОД-е към 9 броя румънски получатели първостепенният съд е приел, че са представени изискуемите документи по чл. 45 ППЗДДС (ЧМР за осъществен превоз на стоките за сметка на румънските получатели), както и данни за плащания по фактурите в брой, в евро - ПКО и банкови извлечения. Възприел е като неотносимо ненамирането на получателите в хода на осъществените административни проверки по линия на международното сътрудничество поради липсата на нормативни изисквания в тази насока. По идентичен начин е възприел за неотносимо посочването на конкретно място и адрес, където стоката е потребена. Предприетите действия за прекратяване на регистрация на румънските получатели били след датата на издаване на спорните фактури. В клетка 23 на ЧМР се съдържал печат и подпис на превозвача, поради което и с оглед представените потвърждения, съдът е намерил, че са налице годни доказателства за транспортиране на стоката. Товарителниците, които съдържат подпис за получател, съставлявали потвърждение за получаването на стоката. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената по делото в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложеното в касационната жалба, че в решението липсва подробно обсъждане на всички несъответствия между събраните доказателства, което е дало основание на органа по приходите да приеме, че липсват реални доставки, не може да бъде споделено. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е обсъдил съществените и относимите към спора факти и обстоятелства, а не просто е преразказал доказателствата, каквито са доводите в касационната жалба. Никъде в мотивите на съдебния акт решаващият съд не е допуснал отстъпление от принципа, че само наличието на реална доставка на стока или услуга може да бъде водещото условие за възникване на право на данъчен кредит. В този смисъл оплакванията на касатора, че решението на Административен съд В. е в отклонение на тълкуването на закона, дадено в отделни решения на СЕС, се явяват неоснователни. Относно реалността на доставките на арматурно желязо съдът е анализирал подробно в мотивите на решението разпоредбите на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, както и чл. 70, ал. 5 от същия закон и правилно е приел, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит на РЛ по фактурите, издадени от "Дели трейд" ЕООД и "Метал импорт М" ЕООД. Този извод е обоснован предвид наличието на фактури, стокови разписки, кантарни бележки, издадени от "Пристанищен комплекс - Р." ЕАД, удостоверяващи предаването на стоките и прехвърляне право на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя. В кантарните бележки са отразени данните за регистрационен номер на претегления автомобил, име и фамилия на водача на превозното средство, общо описание на товара и стойности на измерените тегла, дата и час на направените замервания, номер и дата на документа, както и подпис на лицето, извършило претеглянето, които са достатъчни за индивидуализация на предадените стоки. Кантарните бележки са изготвени на името на "Викас" ЕООД, свързано дружество с РЛ, но за същото обстоятелство е представен договор от 01.08.2008 г., съгласно който "Викас груп" ЕООД е възложил на "Викас" ЕООД извършването на спедиция, счетоводно и митническо оформяне, чрез изготвяне и оформяне на документи, товарене и разтоварване на стоки. Ето защо е логично услугата по претегляне на стоката и товарните камиони да бъде отразена на името на довереника "Викас" ЕООД. От друга страна данъчно-задълженото лице не може да бъде отговорно и да понася неблагоприятни последици от някои нередности при доставчика, след като ревизираното лице е представило наличните при него доказателства, в това число приемо-предавателни протоколи/стокови разписки за получените стоки. При осъществената насрещна проверка на дружествата, извършвали транспорта, са установени данни за наличие на ресурс, в това число товарни автомобили - влекачи и полувлекачи, назначени на трудови договори шофьори на тежкотоварни автомобили. От транспортните дружества са представени множество документи, доказващи изпълнението на услугата - валидни лицензи за извършване на международен автомобилен превоз на товари, международни товарителници /CMR/, пътни листи на автомобилите, тахошайби за преминатите маршрути, фактури за заплатени такси за преминаване на Дунав мост, както и фактури за заплатени пътни такси в Румъния. Налице са данни за заприхождаване на арматурното желязо по стоковите сметки на ДЗЛ и за плащане. Безспорно е установена и последващата реализация на стоките, доканата посредством ССЕ, както и пълно съответствие на данните по документи. Първоинстанционният съд е обсъдил въпросът и за заплащането на цената по процесните доставки. Макар и плащането да не е елемент от фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, съответно за реалността на доставката, то се явява косвен елемент от реалността, тъй като подобно обстоятелство би било лишено от стопанска логика при липса на реална доставка. В същото време по делото не са събрани доказателствата, че плащанията между страните са извършени формално с цел на придаване на реалност на привидна доставка. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС на дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не се доказват. От страна на административния съд, предвид практиката на СЕС, са изложени и обосновани аргументи защо не е налице данъчна измама, която да послужи като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд правилно е приел за доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че ревизираното дружество е осъществило ВОД-е с получатели "NISTOFOREST" S. R. L, CASTAL S. R. L., PETROTUB STEEL S. R. L., UDREA S. R. L., CENTER CONSTRUCT SOCIETY S. R. L., INITIATIVA S. R. L., EURO STRASS S. R. L., DONASID REMAT S. R. L., DIPALMA ELECRONICS S. R. L. и ENBUSINESS 2003 S. R. L. Спорен по делото е бил въпросът за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (в относимата редакция) предвид извършването на транспорта от трето лице, са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Цитираната разпоредба изисква алтернативно наличието на един от посочените документи, в случай, че транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/ правилно са приети от първоинстанционния съд за редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. В този смисъл е и решението по делото "Teleos", С-409/2004 г. на СЕО (със сегашно наименование СЕС) в Люксембург. От това следва, че непопълването на отделни клетки в товарителницата не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В конкретния случай, представените международни товарителници безспорно установяват, че стоките са изпратени и транспортирани до територията на друга държава членка. Доставчикът "Викас груп" ЕООД е представил всички необходими документи, които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните, отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. Като косвени доказателства за осъществяване на ВОД, правилно съдът е ценил представените от ревизираното лице кантарни бележки във връзка с натоварването на стоките, съответствието между датата, транспортното средство, вида и количествата доставени стоки, посочени във фактурите и СМR, с идентичните за това данни, отразени в контролните талони, доказателства за преминаване на стоките, натоварени на въпросните автомобили на територията на Румъния, счетоводното отразяване на продажбата на стоките на румънските дружества и счетоводното отразяване на плащането от румънското дружество в счетоводните регистри "каса" и "клиенти" на ревизираното лице. Относно обсъждането от страна на съда и преценката като доказателствата на SCAC, изпратени от българската приходна администрация до румънските данъчни власти, не са допуснати нарушения, както твърди касатора. Същите не съдържат категорични данни за неизвършен ВОД, а установяват обстоятелството, че получателите не са изпълнили задължението си за деклариране и в един последващ момент са получили статута на "липсващи търговци", т. е. при извършения обмен не са събрани преки доказателства, които да обосноват извода, че ревизираното дружество не е извършило ВОД по процесните фактури. Понятието "липсващ търговец" е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Едва, когато са изяснят (докажат) всички тези предпоставки, визирани в чл. 2 от Регламент 1925/2004 г., тогава може с категоричност да се твърди, че фирмата е липсващ търговец. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да е установено, че получателят е липсващ търговец, то българското дружество не следва с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да понесе като негативи начисляване на ДДС върху доставките извършени от него, след като е установено, че стоките са напуснали територията на Р България и, че от органа по приходите не са представени доказателства относно знанието му, че получателят по доставката към момента на доставката има поведение на "липсващ търговец". Такива данни липсват и в SCAC. Ако се приеме извода на органа по приходите, следва че стоките са реализирани на територията на страната, което не се установява от събраните доказателства и е в противоречие с изложените мотиви в Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С- 409/04 Teleos. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил изискуемите доказателства съгласно чл. 45 ППЗДДС, които установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. Б., като данните, отразени в транспортните документи, съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, което се установява и от заключението на приетата по делото ССЕ. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд правилно е приел за доказано наличието на реално осъществени ВОД-е към спорните девет румънски дружества. На основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде постановено решение за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касационната жалба се дължат направените в производството разноски, но същият не е ангажирал доказателства за реално сторени такива. Със списък по чл. 80 ГПК ответникът е поискал присъждане на разноски в размер на 4 028 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2010 г. Такъв документ не се открива по делото (л. 76 от адм. д. № 10120/2015 г. по описа на ВАС). Приложеното при първоначалното разглеждане на делото адвокатско пълномощно е от 17.12.2010 г. и не съдържа отбелязване за заплатено адвокатско възнаграждение (л. 127-128 от адм. д. № 1905/2013 г. по описа на АС В.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,