Решение № 7304 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2019 г.

Решение № 7304 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2019 г., VII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в министерството на труда и социалната политика - гр. София, ул. "Триадица" № 2, подадена чрез пълномощника главен експерт Тонев, против решение № 202 от 25.10.2019 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело № 189 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменено решение № BG-05 М90 Р001-4. 001-0080/10 от 22.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, за определяне на финансова корекция и за изменение на решение за верификация № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г. и е изпратена преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за произнасяне по постъпилото от община Твърдица искане за окончателно плащане, като е определен срок за произнасяне 90 дни, считано от датата на постъпване на преписката при органа. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане от съда на материалния закон спрямо установените по делото факти, нарушение на правилата на формалната логика, неустановеност на част от относимите факти, неправилно възприемане на друга част от тях или неяснота как са възприети. Излага подробни доводи за мотивираност на оспорения административен акт, липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон при определяне на финансовата корекция. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и постанови благоприятен за административния орган съдебен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Претендира присъждане на направените разноски за внесена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответникът – община Твърдица, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адвокат Темелкова, и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че решението е правилно и обективно, постановено с оглед събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в цялост, и съобразно приложимите правни норми. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че между министерство на труда и социалната политика (МТСП), в качеството на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР") 2014-2020 г., и община Твърдица, в качеството на бенефициер, е сключен административен договор с номер от ИСУН - BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01/20.09.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 196 890 лв. по ОП "РЧР" 2014-2020 за изпълнение на проект "Изграждане на административен капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения", процедура чрез подбор на проекти BG05 М90 Р001-4. 001 "Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж". Периодът на Изпълнение на проекта е от 15.11.2017 г. до 31.12.2018 г. На 18.12.2017 г. е извършено авансово плащане по проекта в размер на 39 370 лв. На 22.12.2017 г. между община Твърдица, като възложител, и "Халекс 2009" ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор за услуга № 86 с предмет: "Възложителя възлага, а изпълнителят приема да изпълнява услугата "Изготвяне на специфичен анализ на опита на 3 държави-членки на ЕС в сектор планиране, взаимодействия и координиране на политики и услуги в сферата на социалното включване" в изпълнение на проект № BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01/20.09.2017 г. "Изграждане на административен капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014-2020". Договореното възнаграждение е в размер на 22 000 лв. На 15.02.2018 г. между община Твърдица и "Халекс 2009" ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на извършената от изпълнителя работа. За престираната услуга е издадена фактура № 1/21.02.2018 г. на стойност 22 000 лв., която е платена изцяло. На 10.08.2018 г. е заявено от бенефициера искане за междинно плащане по проекта, в което е отчетено и изпълнението на договора с "Халекс 2009" ЕООД. С решение за верификация № BG05 М90 Р001-4. 001-0800/8 от 26.09.2018 г. е определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за междинно плащане – 103 235 лв. На 6.11.2018 г. между община Твърдица, като възложител, и "Стил и визия 2016" ЕООД, като изпълнител, е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на изработен от изпълнителя Наръчник за прилагане на иновативната практика с включена към него експертиза, във връзка с адаптиране/валидиране на иновативната практика – система от уъркшопи за моделиране на политики в изпълнение на проект № BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01/20.09.2017 г. "Изграждане на административен капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения", финансиран по договор BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014-2020. За извършената услуга е издадена фактура № 627/30.11.2018 г. на стойност 20 000 лв., която е платена изцяло. На 5.12.2018 г. между община Твърдица, като възложител, и "Ай енд Ай консулт" ЕООД, като изпълнител, е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на изработен от изпълнителя Доклад за оценка на постигнатите резултати от системата от уъркшопи в изпълнение на проект № BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01/20.09.2017 г. "Изграждане на административен капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения", финансиран по договор BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014-2020. За извършената услуга е издадена фактура № 69/07.12.2018 г. на стойност 3 000 лв., която е платена изцяло. На 24.01.2019 г. е заявено от община Твърдица искане за окончателно плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – рег. № 3 от ИСУН 2020, с отчетен период 1.08.2018 г. - 31.12.2018 г. Видно от разпечатка от ИСУН 2020, по партидата на бенефициера са преведени авансово плащане в размер на 39 370 лв. и междинно плащане в размер на 103 235 лв., общо 142 613 лв. По подаденото искане за окончателно плащане е извършена проверка, при която е установено нарушение на чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и предложено извършване на 100 % финансова корекция върху стойността на разходите по договор № 86/22.12.2017 г. с "Халекс 2009" ЕООД на стойност 22 000 лв., по фактура № 627/30.11.2018 г. с издател "Стил и визия 2016" ЕООД на стойност 20 000 лв. и по фактура № 69/07.12.2018 г. с издател "Ай енд Ай консулт" ЕООД на стойност 3 000 лв. С писмо изх. № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/9/18.02.2019 г. община Твърдица е уведомена за резултатите от извършената проверка и за възможността, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, в 14-дневен срок от получаването му да представи възражение по основателността и размера на предвидената финансова корекция, и при необходимост писмени доказателства. В отговор, с писмо вх. № BG05 М90 Р001-4. 001-0080-С01-М027/01.03.2019 г. кметът на общината е оспорил съдържащите се в уведомителното писмо констатации, изложил е доводи за липса на извършени нарушения в проведената процедура по възлагане на обществената поръчка и е възразил по основателността и размера на предвидената финансова корекция. Към възражението са приложени вътрешни правила за реда, възлагане и провеждане на обществените поръчки в община Твърдица и техническите задания за трите вида услуги. На 22.03.2019 г. е издадено обжалваното решение № BG-05 М90 Р001-4. 001-0080/10 за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, за определяне на финансова корекция и за изменение на решение за верификация № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 г., с което: т. 1. на основание чл. 99, т. 2 от АПК е изменено решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с изх. № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г., като по т. 1. 1. определен нов общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане № 2/12.09.2018 г. от ИСУН – 79 035 лв., т. 1. 2. определен нов общ размер на неверифицираните средства – 2 200 лв., отчетени по перо VI. 7. 1 "Разходи за организация и управление", на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, т. 1. 3. извършена финансова корекция в размер на 22 000 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, представляваща 100 % върху стойността на допустимите разходи по фактура № 1/21.02.2018 г., издадена от "Халекс 2009" ЕООД, отчетени по перо V. 5. 2. "Разходи за експертизи, наблюдения, проучвания, анализи и изследвания и др. "; т. 2. определен е общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за окончателно плащане – 68 197, 34 лв.; т. 3. определен е общ размер на неверифицираните средства по постъпилото искане за окончателно плащане – 2 300 лв., отчетени по перо VI. 7. 1 "Разходи за организация и управление", на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ; т. 4. на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП е определена и извършена финансова корекция по постъпилото искане за окончателно плащане в размер на 23 000 лв., от които 3 000 лв. разходи по фактура № 69/07.12.2018 г., издадена от "Ай енд Ай консулт" ЕООД, и 20 000 лв. разходи по фактура № 627/30.11.2018 г., издадена от "Стил и визия 2016" ЕООД, отчетени по перо V. 5. 2. "Разходи за експертизи, наблюдения, проучвания, анализи и изследвания и др. ". Общата стойност на финансовата корекция, представляваща 100 % върху стойността на отчетените допустими и засегнати от нарушението разходи по трите фактури е в размер на 45 000 лв.; т. 5. определен е окончателен общ размер на сумата за плащане от 4 619, 34 лв. Видно от изложените в решението мотиви, ръководителят на УО на ОП "РЧР" е приел, че изготвянето на трите продукта – анализ, наръчник и доклад, са тематично свързани в процеса на проучване, анализ, идентифициране, прилагане и оценка на приложението, изискват експертни услуги от сходен характер и като такива е следвало да се обединят в една процедура, било като отделни обособени позиции или да се възложат поотделно, но по реда, предвиден за обща стойност от 45 000 лв. Според административния орган трите продукта фактически са фокусирани върху различни етапи от един процес и по този начин възложителят е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Във връзка с констатираното нарушение е приел, че на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и т. 2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ следва да се определи финансова корекция от 100 % върху допустимите разходи по трите директни възлагания. Относно искането за междинно плащане № 2/12.09.2018 г. е посочил, че са верифицирани и изплатени част от разходите за анализ, наръчник и доклад, за които е приел, че възложителя е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Това обстоятелство е преценено от ръководителя на УО като обуславящо необходимостта от изменение на влязлото в сила решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с изх. № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г. на основание чл. 99, т. 2 от АПК. При така установеното първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, но е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че макар органът да се е позовал на чл. 99, т. 2 от АПК, в обстоятелствената част на процесния акт не е изложил каквито и да е мотиви относно такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства, като предпоставка за изменението на влезлия в сила административен акт, кога са открити и в каква степен са повлияли върху административното правоотношение, възникнало между страните по силата на сключения административен договор. Приел е и допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение на чл. 103, ал. 4 от АПК за провеждане на административно производство по реда на глава пета с уведомяване на заинтересованите страни и осигуряване на възможност същите да участват пълноценно в това производство. По приложението на материалния закон съдът е изложил съображения защо приема за ненамиращ опора в доказателствата по делото извода на УО, че трите продукта е следвало да се обединят в една процедура. Посочил е, че съобразно одобрения за финансиране проект, първият продукт, наименуван "Изготвяне на специфичен анализ на опита на 3 държави" включва по същество специфичен анализ на опита на Испания, Белгия и Ирландия в сектор планиране, взаимодействия и координиране на политики и услуги в сферата на социалното включване. Вторият етап е изготвяне на Наръчник за иновативните практики на трите държави, а третият – извършване на анализ за резултатите от пилотно въведените иновативни практики по втория етап. Според съда, трите продукта не са идентични, за да се предполага и идентичност на изпълнителя. Всеки един от тях сам по себе си има различна форма, съдържание и предметен обхват, което не може да обуслови задължителното им извършване от един и същ изпълнител, в каквато насока са изводите на административния орган. По изложените съображения съдът е отменил обжалвания административен акт, върнал е преписката на административния орган и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. Жалбата на община Твърдица против оспореното решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, за определяна на финансова корекция и за изменение на решение за верификация на ръководителя на УО на ОП "РЧР" в частта по т. 2, в която е определен общ размер от 68 197, 34 лв. на верифицираните средства по постъпилото искане за окончателно плащане № 3 от ИСУН 2020 и в частта по т. 5, в която е определен окончателен общ размер на сумата за плащане от 4 619, 34 лв. е процесуално недопустима, тъй като в тази част актът е благоприятен за жалбоподателя и той няма правен интерес от оспорването му. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая, с определяне размера на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане № 3 и размера на окончателното плащане, изчислен като разлика между общо верифицираните разходи по проекта и отпуснатите авансово и междинни плащания, не се засягат непосредствено правата и интересите на жалбоподателя, нито му вменява задължения, което препятства допустимостта на подадената жалба. При евентуална отмяна на акта в частта относно определената финансова корекция ще се увеличат сумите по тези точки със съответните размери. Активната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка. Съдът като е отменил акта в тази му част, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството в тази част прекратено. В останалата част съдебното решение е допустимо, но неправилно. С оспорения административен акт, в допустимата му част, е разпоредено следното: По т. 1. е изменен размера на верифицираните средства по искане за плащане № 2 от ИСУН за сумата от 24 000 лв., като по т. 1. 2. е отказано верифициране на разходи за организация и управление в размер на 2 200 лв. – 10 % от допустимите разходи по фактура № 1/21.02.2018 г., издадена от "Халекс 2009" ЕООД, а по т. 1. 3. е извършена финансова корекция в размер на 22 000 лв. – 100 % от допустимите разходи по фактура № 1/21.02.2018 г., издадена от "Халекс 2009" ЕООД. По т. 3 е отказано верифициране на разходи за организация и управление в размер на 2 300 лв. – 10 % от допустимите разходи по фактура № 627/30.11.2018 г., издадена от "Стил и визия 2016" ЕООД, и фактура № 69/07.12.2018 г., издадена от "Ай енд Ай консулт" ЕООД. По т. 4 е определена финансова корекция на обща стойност 45 000 лв. по трите директни възлагания в изпълнение на финансирания проект, формирана от стойността на отчетените разходи по фактура № 1/21.02.2018 г., издадена от "Халекс 2009" ЕООД, фактура № 627/30.11.2018 г., издадена от "Стил и визия 2016" ЕООД, и фактура № 69/07.12.2018 г., издадена от "Ай енд Ай консулт" ЕООД, и е извършена финансова корекция по две от тях – за 20 000 лв. и 3 000 лв., по подаденото окончателно искане за плащане № 3 от ИСУН 2020. Първоинстанционният съд е отменил решението на УО изцяло без да изложи в мотивите на съдебния акт изводи относно законосъобразността на акта по част от тях. Относно разпоредителната част на административния акт по т. 1, настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че макар органът да се е позовал на чл. 99, т. 2 от АПК в акта не са изложени мотиви относно такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства, като предпоставка за изменение на стабилния административен акт. Обратно на приетото от съда, в мотивите на решението е посочено, че в искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 са верифицирани и изплатени част от описаните по-горе разходи за анализ, наръчник и доклад, при възлагането на които възложителят е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП и това обстоятелство обуславя необходимостта от изменение на решение за верификация BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г. В съдебното решение обаче не е изследван въпроса и не са изложени мотиви за това основателно ли в случая УО е приел, че е налице основание по чл. 99, т. 2 от АПК за изменение на размера на верифицираните разходи по искането за междинно плащане. Относно разпоредителните част на административния акт по т. 1. 2, т. 1. 3., т. 3 и т. 4 съдът съобрази следното: Процедурата по верификация и процедурата по определяне на финансова корекция са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт, но същите са различни правни институти, които се реализират като процедура в рамките на различни производства и при различни материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, управляващият орган извършва верифициране на разходите, т. е. проверка за допустимост на същите, след проверка на документите, представени към искането за плащане и проверки на място, когато това е приложимо. Условията за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, след спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Размерът на финансовата корекция се определя чрез диференциален или пропорционален метод. Докато целта на верификацията е проверка допустимостта на разходите по проекта, целта на финансовата корекция е отнемане на незаконно придобитата облага посредством предвидени способи. В случая, ръководителят на УО е осъществил верификация на допустими разходи, като в рамките на производството е определил и финансова корекция. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, липсва произнасяне от съда по определените размери на неверифицираните средства, при ясно изразена от жалбоподателя воля, че оспорва издадения му административен акт в цялост, с искане за отмяната му от съда по всички точки като незаконосъобразен. Съдът е посочил, че т. 2, 3 и 4 от административния акт са обусловени от приетото от органа решение по т. 1 за наличие на ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, но не е осъществил контрол за законосъобразност на акта върху тези разпоредителни части, касаещи процедурата по верификация. Липсата на изводи от фактическа и правна страна относно отказа за верификация по подадените искания за плащане № 2 и № 3 от ИСУН не позволяват на касационната инстанция да осъществи контрол за материална законосъобразност. С решението си съдът е отменил обжалвания акт в частта относно реализираната процедура по налагане на финансова корекция без да отчете факта, че с т. 1. 3. от разпоредителната част на акта е извършена финансова корекция в размер на 22 000 лв. по фактура № 1/21.02.2018 г., като изложените от съда мотиви са за липса на допуснато от възложителя нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно чл. 75, ал. 1, и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, определената финансова корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. В оспореното решение първоинстанционният съд не е направил разграничение между институтите на "определяне на финансова корекция" и "извършване на финансова корекция" и не е установил законосъобразност на акта в частта относно извършената финансова корекция при вече извършено плащане по фактура № 1/21.02.2018 г. по договор за услуга № 86/22.12.2017 г. В тази насока липсва анализ на доказателствата по делото във връзка с представените фактури за плащане, както и извод за приложимо право. С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция за първи път да формира мотиви относно законосъобразността на оспорените допустими за разглеждане части на административния акт и предвид свързаността на констатациите по определяне на финансова корекция и отказ за верификация на разходи, след отмяната на съдебния акт в посочените части делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да осъществи контрол за законосъобразност върху всяка една разпоредителна част на акта в допустимата му част, като разграничи институтите на верификация и извършените действия в процедурата по верификация на разходите по исканията за междинно и окончателно плащане, от изявленията на органа в процедурата по определяне на финансова корекция и извършването й. Съдът следва да извърши проверка и изложи мотиви за това налице ли са основания по чл. 99, т. 2 от АПК и спазена ли е процедурата за изменение на решение за верификация с изх. № BG05 М90 Р001-4. 001-0080/8 от 26.09.2018 г. по постъпилото искане за междинно плащане № 2/12.09.2018 г.; налице ли са основания за отказ за верификация на разходите по трите фактури; налице ли са материалноправните предпоставки за определяне на финансова корекция върху допустимите разходи по трите дейности за установена нередност по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., правилно ли е приложена относимата нормативна уредба и точни ли са посочените правни основания за издаване на обжалвания административен акт. Съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,