Решение № 378 от 9.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г.

Решение № 378 от 9.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия М. Н. Ж. и повереника на гражданските ищци и частни обвинители М. С. Й. /лично и като законен представител на А. Х. Й. /, М. Х. А., Ж. Х. Й. и З. Х. Й. против решение № 40 от 13.04.2009 г. по внохд № 28/2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Генерализираните оплаквания се аргументират с твърденията, че съдът неправилно е отказал разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, фактическата обстановка не е изяснена поради непълнота на доказателствата, а изводите на съда почиват на предположения относно причинно-следствената връзка между смъртта на пострадалия и поведението на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се назначат допълнителни съдебни експертизи, или алтернативно - да се оправдае подсъдимия. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители обжалва решението в гражданската му част, като твърди, че "незаконосъобразно, необосновано и недоказано" съдът е отхвърлил частично исковете за обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди, понесени от пострадалите. Предлага да се отмени отхвърлителната част на решението и гражданските претенции се уважат в предявения размер. Прокурорът изразява становище за частична основателност на касационната жалба на подсъдимия поради отсъствието на категоричност в заключението на експерта, изпълнил съдебномедицинската експертиза по делото. Споделя също така оплакването за занижени размери на присъдените обезщетения. В заключение пледира за отмяна на въззивния акт поради съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Я. с присъда № 8 от 27.01.2009 г. по нохд № 339/2008 г. признал подсъдимия М. Н. Ж. за виновен в това, че на 23.07.2008 г. около 09.30 ч. в гр. Я., при управление на товарен автомобил "Пежо", нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. А. Й., поради което и на основание чл. 342, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343"г" от НК съдът лишил Ж. от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В полза на всеки от гражданските ищци били присъдени обезщетения в размер на 30 000 лева за понесените неимуществени вреди, а в полза само на М. Й. - обезщетение в размер на 500 лева за претърпените имуществени вреди от извършеното от подсъдимия престъпление. В останалата част над уважените размери гражданските искове били отхвърлени. Апелативният съд в гр. Б. с решение № 40 от 13.04.2009 г. по внохд № 28/2009 г. изменил присъдата, като увеличил присъденото в полза на малолетния А. Х. Й. обезщетение от 30 000 лева на 35 000 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения: По жалбата на подсъдимия М. Н. Ж. Преди всичко се налага уточнението, че съгласно чл. 348, ал. 1 НПК необосноваността и непълнотата на доказателствата не са касационни основания, поради което твърденията на касатора, че фактическата обстановка, въз основа на която е осъден, не се подкрепя от доказателствата по делото, не могат да се обсъждат от настоящата инстанция. Допустимо, но неоснователно е позоваването на касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Той не е имал основание да ревизира становището на първата инстанция за недопустимост на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Първата инстанция е отказала провеждането на съкратено съдебно следствие, като се позовала на недостатъчност на доказателствения материал в подкрепа на направените самопризнания. Вярна е забележката на защитата, че съставът на окръжния съд в гр. Я. е изложил твърде лаконично съображенията си. Несъмнено убедителността на определението, с което е отхвърлено искането за преминаване към реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, би спечелила от една по-обстоятелствена мотивировка. Въззивният съд е компенсирал нейното отсъствие, като внимателно е разгледал цялостната процесуална дейност на първата инстанция. По този начин той е направил изводи, отхвърлящи твърдението за неправилен отказ от съкратено съдебно производство. Окръжният съд е провел подробни разпити на свидетелите и вещите лица и така е преодолял съмненията в подкрепата на самопризнанията от останалия доказателствен материал. Не може да бъде споделено разбирането на защитата, че съдът не е имал право да пристъпи към провеждане на съдебно следствие, а би следвало да върне делото на прокурора от фазата на разпоредителното заседание с указания относно противоречивите и непълни доказателства. Подобна позиция е напълно лишена от процесуално основание.