Решение № 13623 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2015 г.

Решение № 13623 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от гр. В., ул. "М." ..№..., подадена чрез адв. В. В. срещу Решение № 1596 от 13.07.2015 г. по адм. дело № 3877/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 031402024 от 08.08.2014 г., издаден орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В., потвърден с Решение № 651 от 04.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на лицето, в качеството му на управител и представляващ "С." ООД, е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК - ДДС за внасяне в размер на 125 049.50 лв. по справка-декларация по ЗДДС за м. 01.2012 г. и лихви в размер на 31 689.78 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липсата на законоустановено данъчно задължение на юридическото лице "С." ООД, чиито управител е Костадинов. В касационната жалба се твърди, че на дружеството не е извършена ревизия и не е издаден РА, с който да са установени задължения за ДДС. К. счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В случая не е налице недобросъвестно поведение от страна на управителя и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестно поведение на управителя и невъзможността да се съберат задълженията за данъци на дружеството. Освен парични средства, дружеството разполага и с активи в размер на 343 000 лв., които са в пъти повече от дължимия данък. Съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), от което се установява, че дружеството притежава актив с пазарна стойност 460 000 лв. Касаторът твърди, че задължението за лихви е вън от обхвата на солидарността. Иска се процесният РА да бъде обявен за нищожен или алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. И. Н.-П., оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 097.39 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил РА № 031402024 от 08.08.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 651 от 04.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на лицето, в качеството му на управител и представляващ "С." ООД, е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК - ДДС за внасяне в размер на 125 049.50 лв. по справка-декларация по ЗДДС за м. 01.2012 г. и лихви в размер на 31 689.78 лв. По делото не е било спорно, че задълженото лице е управител на "С." ООД през ревизирания период и дружеството е регистрирано по ЗДДС. Не е било спорно, че дружеството е издало на "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) АД фактура № 50 от 20.06.11 г., с данъчна основа 625 247.50 лв. и начислен ДДС 125 049.50 лв. с предмет на доставката: апартаменти 4,5,6, паркоместа 4,5,7,8,9,10,11,15 и идеални части земя. Доставката е извършена на основание Нотариален акт № 134, т. II, per. № 4983, дело № 301 от 2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот с уговорка за обратно изкупуване, вписан в имотния регистър на 20.06.2011 г. По делото е представен протокол за прихващане от 29.06.11 г. (л. 159) между "С." ООД и ПИБ АД, съгласно който след констатиране на наличие на насрещни задължения за извършване на плащане на стойността на ДДС по фактура № 50 от 20.06.2011 г., издадена от "С." ООД с дължим ДДС 125 049.50 лв. и фактура № 1150048883 от 29.06.2011 г. издадена от ПИБ АД е дължим ДДС 125 049.50 лв., страните се съгласяват да се извърши прихващане на дължимите суми за ДДС. Н. 31.01.2012 г. по банковата сметка на "С." ООД в "ПИБ" АД постъпват 125 049.50 лв., която е сумата на ДДС по описаната по-горе сделка, платена от ПИБ АД. Сумата 125 049.50 лв. е изтеглена от банковата сметка на дружеството на 01.02.2012 г. и съгласно представените от РЛ счетоводни регистри и баланс за 2012 г. парите са налични към 31.12.12 г. в с/ка "Каса", която е с крайно дебитно салдо 127 526.74 лв. В Справката-декларация (СД) по ЗДДС за д. п. м. 01.2012 г. от дружеството е деклариран резултат съгласно чл. 88 ЗДДС за периода - ДДС за внасяне в размер на 125 049.50 лв. По счетоводни данни сумата е налична в касата на дружеството към датата на изискуемост, съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, но същата не е внесена в приход на републиканския бюджет. По делото не е било спорно, че с 16 бр. протоколи от общи събрания на съдружниците в "С." ООД - С. Й. К. (съпруга на жалбоподателя) и "Лийд капитал" АД, представлявано от К. К., проведени в периода 07-29.05.2013 г., от касата на дружеството на съдружниците са изплатени суми в размер на 327 559.64 лв. в т. ч. под формата на "дивидент" в размер на 274 725 лв. От хронологията на с/ка "Каса" (л. 87) на дружеството е установено, че за периода 07 - 10.01.2013 г. са върнати заеми на съдружниците в общ размер 52 834.64 лв. Въз основа на тези операции салдото на с/ка каса към 31.05.2013 г. е било в размер на 2 817.10 лв. Въз основа на така посочената фактическа обстановка приходите органи са приели, че в случая са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като ревизираното лице като управител на "С." ЕООД през процесния период, недобросъвестно е предприел действия по изплащане на пари в брой, от имуществото на дружеството на съдружниците на същото, представляващо скрито разпределение на печалба и дивиденти, по смисъла на § 1, т. 4 и 5 от ДР на ЗКПО, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени задължения на последното към бюджета. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против процесния РА. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което съдът е посочил, че обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. По делото е била назначена ССЕ, с поставени въпроси относно пазарната стойност на активите на "С." ООД към датата на възникване на задължението и дали разпределението на дивиденти в дружеството е счетоводно отразено. Вещото лице е дало заключение по първият въпрос, че пазарната цена на активите на "С." ООД към датата на възникване на задължението, предвид направения анализ и оценка е в размер на 460 000 лв. По вторият въпрос вещото лице е дало заключение, че разпределението на дивиденти в счетоводството на дружеството е отразено към м. 05.2013 г. Административният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, като не е кредитирал заключението на вещото лице по първия въпрос, тъй като е приел, че в тази част същото е необосновано. Първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което е направил извод, че процесният РА е законосъобразен. Решението е частично неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че липсва законоустановено данъчно задължение на юридическото лице "С." ООД, чиито управител е Костадинов. По делото не е било спорно, че задължението на дружеството е установено, във връзка с подадена от управителя СД № 03001704162 от 13.02.2012 г., въз основа на която са установени данъчни задължения - ДДС за довнасяне в размер на 125 049.50 лв. Справката -декларация е изпълнително основание, съгласно чл. 165 ДОПК вр. чл. 85 и 86 от ЗДДС, поради което и въз основа на нея е образувано изпълнително дело за събиране на задълженията на дружеството. Отделно от това, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ДОПК, на която се позовава касаторът, има предвид установяване на отговорността на третото лице /в случая ревизираният управител/ да се установи с ревизионен акт /в случая процесният/. В настоящият случай не е било спорно, че К. е бил управител на "С." ООД през ревизирания период, на което дружество по СД № 03001704162 от 13.02.2012 г. са установени данъчни задължения - ДДС за довнасяне в размер на 125 049.50 лв., които впоследствие не са събрани. Спорно е било, дали физическото лице е отговорно за тези задължения, на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. За събирането на данъчните задължения е образувано изпълнително дело № 9670/2012 г. В хода на изпълнителното производство, въпреки проведени различни действия по изпълнението, в т. ч. изпратени покани за доброволно изпълнение и наложени обезпечения (л. 318 - 295), не се е стигнало до погасяване на задължението, като е установено, че дружеството не притежава активи, които да го обезпечат. Към 31.05.2013 г. "С." ООД разполагало с активи - земя, заведена в счетоводните регистри на дружеството със стойност - 3 033.73 лв., съгласно представените оборотна ведомост (л. 158) и справка ДМА (л. 104). Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК, управител или чл. на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК). Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или чл. на управителен орган. Предпоставка за встъпването, в случая е, че Костадинов е знаел за изискуемото задължение на дружеството към бюджета в размер на 125 049.50 лв. и въпреки това недобросъвестно е разрешил плащане на пари в брой от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата и дивиденти, в следствие на което имуществото на дружеството е намаляло и не са погасени задълженията към бюджета. Отговорността е до размера на намаление на имуществото. Обстоятелството, че задълженото лице е знаело, че е налице задължение на дружеството за внасяне на ДДС и че изплащането на горепосочените суми за дивиденти на съдружниците ще осуети погасяването му се доказва, тъй като по делото не е било спорно, че към датите на изплащане на дивидентите (07 - 10.05.2013 г.) задължението на дружеството не е било погасено и за събирането му е било образувано изпълнително производство. Последното обстоятелство е било известно на К., видно от връчените му в качеството на управител на дружеството Покана за доброволно изпълнение от 21.06.2012 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 02.10.2012 г. От представените по делото доказателства се установява, че Костадинов при знание за финансовото състояние "С." ООД, е участвал при вземането на решение за изплащане на дивиденти, в качеството си на представляващ и управляващ един от съдружниците - "Л. К.", а другият съдружник е неговата съпруга - С. К., т. е. "свързани лица" по смисъла на § 1, т. З от ДР на ДОПК, поради което К. е знаел, че с вземането на тези решения, дружеството няма да разполага с достатъчно средства, за да погаси задълженията си за данъци. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението по ССЕ, в частта в която се установява, че дружеството притежава актив с пазарна стойност 460 000 лв. Настоящият състав намира, че от заключението не става ясно как вещото лице е достигнало до посочения размер на активите, тъй като в същото липсват изчисления и посочени размери на инвестициите за всяка от дейностите. По делото не са представени никакви доказателства за разходите по твърдяните от задълженото лице инвестиции, поради което правилно е прието от съда, че дружеството не притежава актив с пазарна стойност, с която да може да покрие установените данъчни задължения. От друга страна, по образуваното изпълнително производство за събиране на процесното вземане е установено, че дружеството не разполага с активи, които да могат да послужат за удовлетворяване на публично-правния кредитор. Основателно е оплакването на касатора, че задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК и в тази част задълженото лице правилно се е позовало на Решение № 15873 от 12.12.2012 г., по адм. дело № 4426/2012 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Отговорността по чл. 19, ал. 2 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 2 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана. Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, в която на задълженото лице са вменени задължения за лихви в размер на 31 689.78 лв., е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се отмени и РА в същата част. С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която К. К. е осъден да заплати разноски по делото на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП в размер над 3 268.97 лв. При посочения изход на процеса ревизираното лице следва да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 268.97 лв., а Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП следва да заплати на К. К. разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата му за двете инстанции в общ размер на 377.58 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение