Решение № 1277 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП против Решение 765/10.04.2024 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. д. 26 по описа за 2024 г. на този съд. Административният съд е отменил по жалба на ЕТ РЕНЕНАСН КПДТ К. ЖЕНДОВ , притежаващ ЕИК 030169974, със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], [улица], [номер], срещу РА Р 03000823003583 091 001/04.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 269/19.12.2023 г. на директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 3170 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че спорът е правен, във връзка с приложението на чл.69, ал.1 и чл.26, ал.3, т.3 ЗДДС. Позовава се на приетото в решение на СЕС от 14.09.2017 г. по дело С 132/16, т.28, че наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, поради право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на лицето ПДК за получената доставка, както и да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на данъчен кредит, начислен за получени доставки на стоки и услуги, предполага, че разходите за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи правото на приспадане. Оттук се твърди, че правнорелевантно за разрешаване на настоящият юридически спор е обстоятелството, дали са отразени разходите за процесната услуга от търговеца, както и дали те са елемент, формиращ цената на обложените извършени доставки. Подадена е и частна жалба от директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП против Определение 1403/10.07.2024 г. на Административен съд Добрич, IV състав, постановено по дело 26/2024 година. С определението е оставена без уважение молбата на директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП за изменение на Решение 765/10.04.2024 г. но адм. д. 26/24 г. на Административен съд Добрич, в частта за разноските. Счита, че претенцията на търговеца за разноски в първоинстанционното производство е била неоснователна, а адвокатското възнаграждение прекомерно. Подателят на касационната и на частната жалба моли да бъдат уважение и да му се присъдят разноски. Ответникът по касация и по ЧЖ ЕТ РЕНЕНАСН КПДТ К. ЖЕНДОВ , притежаващ ЕИК 030169974, ги е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от адвокат пълномощник. Аргументира се, че в случая са налице всички законови изисквания за признаване ПДК по доставката на юридическа услуга, съставляваща съдебна защита по повод на имуществен спор. Моли да бъде отхвърлена и ЧЖ, претендира разноски съгласно депозиран по делото списък. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователностна двете жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и на определението, извършвайки и служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационна и частната жалби са депозирани от страна по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са основателни. По делото е установено следното: Едноличният търговец осъществява стопанска дейност в качеството си на регистриран земеделски производител лице, произвеждащо непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на ЗПЗП. Основната му дейност е производството и реализацията на пшеница, царевица и слънчоглед; отглеждане на лавандула, бобови растения и маслодайни семена. Търговецът разполага със складове за съхранение на зърно, бензиностанция и отдава под наем недвижими имоти. За ревизирания период - от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. са декларирани облагаеми доставки със ставка 20 върху данъчна основа 58 588 лева и е начислен ДДС 11 717,68 лева. Процесната адвокатска услуга е облагаема, като административният съд е счел, че във връзка с нейното осъществяване е възникнало ПДК. Съдът се е аргументирал, че тази услуга е свързана с цялостната икономическа дейност на търговеца, респ. ограничаване на ПДК би противоречало на нормите и принципите, установени в ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО, на практиката, формирана от ВАС и СЕС. Административният съд е отменил РА като незаконосъобразен и е присъдил разноски в общ размер на 3170 лева, включващи 50 лева за държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 3170 лева, за което е прието, че не е прекомерно. С последваща молба и в производство по чл.248 ГПК вр. с пар.2 ДР на ДОПК директорът на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, които да бъдат намалени. Съдът е оставил без уважение молбата, аргументирайки се, че разноските са доказани с писмени документи като реално заплатеното първоначално адвокатско възнаграждение в размер на 3120 лева вече е било намалено веднъж, съгласно чл.8, ал.4 вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната инстанция счита, че съдебното решение и определението са валидни, допустими и правилно поради което трябва да бъдат оставени в сила. Административният съд е изложим много подробни мотиви към които настоящата съдебна инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. това е така, защото адвокатската услуга е облагаема доставка във връзка с чието осъществяване е възникнало ПДК в полза на едноличния търговец. Юридическата услуга е осъществена в полза и при наличната нужда на РЛ за защита на неговите имуществени интереси по повод на взаимоотношенията му с ДФ Земеделие гр. София. Доказано е съществуването на пряка връзка между цялостната икономическа дейност на ЕТ РЕНЕНАСН КПДТ К. ЖЕНДОВ , включваща освен обработката на земеделските земи, така също получаването, продажбата на земеделски продукти, отдаването под наем на недвижими имоти и продажба на горива, облагаеми с 20 процентна данъчна ставка. В същият смисъл е приетото в цитираното от съда Решение 4072/18.04.2023 г. по адм. д. 6662 по описа за 2022 г. на ВАС. Касационната инстанция възприема и доводите на представителя на ВКП. Неоснователна е ЧЖ против определението, постановено по повод искането за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските. Административният съд се е обосновал, защо счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно заплатено, още повече, че то вече веднъж е било редуцирано в посока на неговото намаление. Разноските са доказани с писмени документи, поради което обосновано са присъдени на страната, чиято жалба против РА е уважена. В производството пред ВАС, Осмо отделение ЕТ е направил разноски общо в размер на 2040 лева, за чието установяване са представени: Списък, фактура 0000001684/14.01.2025 г., извлечение, които разноски трябва да бъдат присъдени на поискалата ги страна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение