Решение № 1432 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2011 г.

Решение № 1432 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Екобилдинг ДВ" ООД против решение № 10228 от 8.03.2011 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Митко Петков Русев, като Е установено нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), изразяващо се в предоставяне на неправомерен достъп до лични данни. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Митко Петков Русев оспорва жалбата. Заинтересованата страна "Кондор 4" ЕАД изразява становище за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Митко Петков Русев с твърдения, че бившият му работодател "Екобилдинг ДВ" ООД, неправомерно и без негово съгласие е предоставил данните му на "Кондор 4" ЕАД, който е обработил същите и е заявил в НОИ сключен с него трудов договор, без Русев някога да е работил в последното дружество. На 15.11.2010 г. дружеството е уведомено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК за постъпилата жалба и му е дадена възможност да изрази становище и ангажира доказателства. Комисията за защита на личните данни е разгледала жалбата в заседания, проведени на 22.12.2010 г. и на 9.02.2011 г. за които дружеството е уведомено видно от приложените към преписката известия за доставяне, получени от Кирчева, която е разпитана като свидетел в настоящото производство, но не е присъствал представител на същото. От събраните в административното производство доказателства е установено, че между Митко Петков Русев и "Екобилдинг" ООД е бил сключен трудов договор за периода 5.09.2007 г. - 25.10.2007 г., като работникът никога не е бил в трудови или други правоотношения с "Кондор 4" ЕАД. На 1.09.2010 г. Русев се регистрирал в бюро по труда като безработен, а на 14.10.2010 г. на същия се обадил служител от НОИ, който обяснил, че не може едновременно да работи в "Кондор 4" ЕАД и да е регистриран в бюрото по труда. Установено е, че Кондор 4" ЕАД е регистрирало в НОИ трудов договор, сключен с Русев на 4.02.2010 г. и прекратен на 17.03.2010 г. В резултат на извършена проверка на дружеството от инспекция по труда се установило, че Русев никога не е работил в същото, независимо от факта, че жалбоподателят е уведомил НОИ за сключен трудов договор. Установено е в т. ч. и със свидетелските показания на Росица Кирчева, че "Екобилдинг" ООД и "Кондор 4" ЕАД ползват един и същи офис, ползват общи услуги, свързани със счетоводното и персонално обслужване и имат общ информационен масив за персонала, като от базата данни на компютъра може да се влезе в досиетата на служителите и на двете фирми. Въз основа на събраните по преписката доказателства комисията е постановила оспореното решение, с което е приела, че "Екобилдинг" ООД в качеството си на администратор на лични данни в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД е предоставило неправомерно личните данни на Русев на "Кондор 4" ЕАД, като последното в нарушение на закона е обработило тези данни и е наложила на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000 лв. С оглед на така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспореното решение е постановено от компетентния орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Решението е прието със законоустановеното мнозинство от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Решението на Комисията за защита на личните данни е в съответствие и с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Екобилдинг" ООД по силата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД има задължение да предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване, както и да определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предприеме необходимите технически и организационно мерки, за да защити данните на Русев от неправомерен достъп, поради което същите са обработени от друг администратор, на който физическото лице никога не е предоставяло личните си данни, но независимо от това същите са обработени от "Кондор 4" ЕАД чрез съхраняването, изпращането и регистрирането им в НОИ (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД), без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Фактът, че двете дружества са имали един информационен масив за служителите си, обосновава извършеното нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД от жалбоподателя. В нарушение на чл. 23, ал. 1 от закона "Екобилдинг ДВ" ООД не е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от неправомерен достъп и разпространение, а "Кондор 4" ЕАД е обработил същите, без да са налице основания за това. Констатираното нарушение е основание за реализиране на отговорността по реда на ЗЗЛД, независимо от причините, поради които е допуснато. Предоставянето на данните на Русев е направено в отклонение от принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като правомерно събраните от "Екобилдинг ДВ" ООД неправомерно са предоставени на "Кондор 4" ЕАД, като последното ги е обработило и предоставило по начин, несъвместим с целите, за които са събрани (събирането е във връзка с възникналото между "Екобилдинг ДВ" ООД като работодател и Русев трудово правоотношение) и при надхвърляне целите на обработване. Ето защо, като е приел, че е налице нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, административният орган е постановил акт, който е съответен на материалноправните разпоредби на закона. Доводът, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Фактът, че жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството редовно е уведомено за насрочените две заседания, но не е изпратило представител, не е изразило становище и не е ангажирало доказателства. Такива не са ангажирани и в съдебното производство, поради което твърденията за нарушено право на защита са неоснователни. Административният акт е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата са събрани редовно и са преценени от административния орган, а жалбоподателят нито в административното производство, нито в съдебното производство е ангажирал доказателства, установяващи, че дружеството е спазило изискването на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. В административното производство са установени фактите и са събрани доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават. По отношение на размера на наложената имуществена санкция настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е основателна. В оспореното решение не са изложени съображения относно размера на санкцията, не са взети предвид, че нарушението е отстранено и от същото не са налице неблагоприятни последици. Ето защо наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, като в тази част решението следва да се отмени като на жалбоподателя се наложи имуществена санкция в минимален размер, а именно 500 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,