Решение № 12923 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кооперация Панда, [ЕИК], чрез адв. Иванова, срещу решение 529/31.01.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 8052/2020 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 149/24 април 2020 година на председателя на Патентно ведомство. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че основанията за заличаване на марка рег. 98104, office 123, словна, са както следва: чл. 36, ал.3, т.1 във връзка с чл. 12, ал.1, т.2; чл. 12, ал.3 и чл. 12, ал.4 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година), като искането се отнася до стоки от клас 20 на МКСУ, за които марката е регистрирана. В хода на производството било установено, че Кооперация Панда притежава следните регистрирани марки: - Марка рег. 34109, Office1Superstore, комбинирана, с приоритет от 26.11.1997 година, за стоки в класове 9 и 16 от МКСУ; - Марка на ЕС рег. 003191186, Office1Superstore, комбинирана, с приоритет от 13.05.2003 година, регистрирана за стоки и услуги от класове 9, 16 и 35 от МКСУ. Установено било, че марката Office1Superstore е широко използвана за стоките мебели в клас 20 преди датата на заявяване на процесната марка (заявена на 24.09.2016 година за стоки от клас 20). Доказването било реализирано чрез писмени доказателства и било потвърдено от заключението на изслушаните по делото експертизи. Марката придобила и допълнителна отличителност и известност за услугите търговия и стоките канцеларски материали. Относно претенцията по чл. 12, ал.1, т.2 от ЗМГО касаторът прави анализ на сходството на стоките и/услугите на двете марки; анализ за смислово, визуално и фонетично сходство между марките и извод за вероятност за объркване/заблуда, като обосновава осъществяване на хипотезата на нормата. Относно претенцията по чл. 12, ал.3 от ЗМГО, като се позовава на заключението на в.л. Пендичев и в.л. Терзийска, и изводите за известност на марката, касаторът обосновава хипотезата на нормата, правейки и извод, че марката Office1Superstore има като основен елемент Office1, който се съдържа в марката office123, словна, което създавало убеденост за недвусмислен паралел с по-ранната марка. Относно претенцията по чл. 12, ал.4 ЗМГО, касаторът като се позовава на две използвани и нерегистрирани марки с вх. 153935, словна и вх. 153937, комбинирана, за стоки от клас 20 мебели, офис мебели и клас 35 търговия и продажба на мебели и офис мебели, претендира осъществяване и на хипотезата на посочената правна норма. Анализира като неправилни изводите на съда за липса на кумулативните предпоставки за осъществяване на всеки от съставите. Претендира като допуснати съществени процесуални нарушения отказите на АССГ да допусне двама свидетели за установяване на използването на означението Office1, както и съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обема на използване на нерегистрираните марки Office1Superstore, комбинирана и Office1Furniture, словна. На посочените подробни възражения в касационната жалба, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 149 от 24 април 2020 година на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 76, ал.7, т.1 от ЗМГО е оставено без уважение искането на Кооперация Панда за заличаване на регистрацията на марка рег. 98104, office 123, словна, на посочените основания.

Ответниците, Председател на Патентно ведомство и Фурнит ООД, съответно чрез юрк. Стоев и адвокат Семерджиева, оспорват касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Кооперация Панда срещу решение 149/24 април 2020 година на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 76, ал.7, т.1 от ЗМГО е оставено без уважение искането на Кооперацията за заличаване на регистрацията на марка рег. 98104, office123, словна, за стоки от клас 20 на МКСУ, собственост на Фурнит ООД, на основание чл. 36, ал.3, т.1 във връзка с чл. 12, ал.1, т.2; чл. 12, ал.3 и чл. 12, ал.4 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година). За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По възраженията за неправилно приложение на материалния закон и твърдението за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения:

1.Касационната инстанция приема, че отказите на АССГ да допусне двама свидетели за установяване на използването на означението Office1, както и съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обема на използване на нерегистрираните марки Office1Superstore, комбинирана и Office1Furniture, словна, не сочат на съществено процесуално нарушение. Същите са неотносими към решаването на поставените пред ВАС спорове по приложението на материалното право за всеки от релевираните състави на чл.12 от ЗМГО.

1. Предвид различните елементи от съставите на хипотезата на нормите на чл. 12, ал.1, т.2; чл. 12, ал.3 и чл. 12, ал.4 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година), същите ще бъдат проследени последователно, както следва:

2.1. Досежно състава на чл. 12, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година):

Първоинстанционният съд, въз основа на анализ на доказателствата, е приел, че процесната марка е словна и няма доминиращ елемент, като отличителният й елемент е цялото съчетание office123 (а не само office1) . По-ранната марка на ЕС, рег. 003191186, комбинирана, с приоритет от 13.05.2003 година, регистрирана за стоки и услуги от класове 9, 16 и 35, Office1Superstore, има за отличителен и за доминиращ елемент цялото съчетание Office1Superstore, а не само office1. Според съда, като се сравняват комбинирана и словна марка, следва да се сравнят словните им елементи. Като се сравнят office123 и Office1Superstore, се установява, че и двете съчетания съдържат словния елемент Office, последван от цифрата 1, т.е. съдържат съчетанието Office1. Съдът е приел, че визуално, смислово и фонетично сходство между двете марки е налице, но се дължи само на наличието в трите марки на общото съчетание Office1. То е с ниска отличителност за въпросните стоки от клас 20 и услуги от клас 35 на МКСУ, като поради това сходството между двете марки не е във висока степен. Според съда, при наличие на сходство между марките в невисока степен и ниска степен на сходство между посочените стоки от клас 20 и услуги от клас 35, не съществува вероятност от объркване на релевантния кръг потребители на двете марки. Това, според съда е така, тъй като и при избора на стоките от клас 20 (мебели,огледала и картини за рамки), и при закупуването им (услуга от клас 35), средният потребител (който е добре информиран), подхожда с повишено внимание. Общото за двете марки съчетание Office1, според съда, няма висока отличителност за тези стоки и за тези услуги, поради което потребителите биха обърнали внимание на елементите 23 (при процесната марка) и елемента Superstore (на по-ранната марка). За процесните услуги от клас 35 на по-ранната марка, елементът Superstore не е отличителен, за процесните стоки от клас 20, се явява слабо отличителен. Елементът 23 от процесната марка няма отличителност нито за стоките, нито за услугите. Според съда, в този случай, цялостното впечатление на потребителите от двете сравнявани марки няма да е за високо сходство между тях/и възможност за свързване на процесната с по-ранната марка, а ще ги отграничат ясно една от друга.

Касационният състав приема изводите на АССГ в частта досежно неосъществяването на състава на чл. 12, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година) за правилни като краен резултат.

Страните не спорят, че кумулативно изискуемите предпоставки за осъществяването на чл. 12, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година) са четири: 1. По-ранно право върху марка; 2. Идентичност или сходство между стоките или услугите на атакуваната и по-ранната марка; 3. Идентичност или сходство между марките в конфликт; 4. Вероятност от объркване на потребителите. Предвид доказателственото искане на маркопритежателя за реално използване на по-ранните марки, направено на основание чл. 36, ал.8 във връзка с чл.21 от ЗМГО, председателят на ПВ е направил обоснован и подкрепен с доказателства извод за реално използване на по-ранните марки: Марка рег. 34109, Office1Superstore, комбинирана, с приоритет от 26.11.1997 година, и Марка на ЕС рег. 003191186, Office1Superstore, комбинирана, с приоритет от 13.05.2003 година, регистрирана от Кооперацията, за периода 24.09.2011 година 27.02.2019 година, за стоките канцеларски материали и канцеларско оборудване от клас 16 и услугите обединяването в полза на трети лица, на различни стоки, което позволява на клиентите удобно да разглеждат и купуват тези стоки в магазин или магазин продаващ канцеларско оборудване от клас 35 на МКСУ.

Предвид установеното сходство (стоките мебели и огледала, рамки и картини от клас 20 на МКСУ на атакуваната марка са идентични като съдържащи се в израза канцеларско оборудване в услугите от клас 35 на МКСУ на противопоставената марка на ЕС) между част от стоките на атакуваната и услугите за стоките на по-ранната марка на ЕС, спорният въпрос, поставен пред касационната инстанция касае идентичност или сходство на противопоставените марки. Касационната инстанция споделя изводите на председателя на ПВ в тази насока. Доколкото единствено съдът е този, който трябва да направи изводи от правна страна за осъществяване на състава на релевираната правна квалификация, заключенията на изслушаните експертизи биха били от значение единствено в частта досежно необходимостта на специални знания по фактите, с които съдът не разполага.

Анализът за идентичност или сходство на противопоставените марки налага извода, че при процесната марка няма доминиращ елемент, тъй като тя е словна и съчетанието office123 носи отличителността й. Доминиращо в състава на противопоставените марки е съчетанието на словни елементи и цифра. Отличителността на тези марки се състои в цялостното им композиционно и графично оформление на знаците, предвид ниската степен на отличителност на всеки от словните елементи по отношение на стоките и услугите, за които са регистрирани. Предвид сравняването на словна с комбинирана марка, в действителност се сравнява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка. Извършеният анализ сочи на извода за визуално, фонетично и смислово сходство в известна степен, дължащо се на общия им елемент Office1. Този общ елемент обаче не е достатъчен, за да обоснове извод за наличие на вероятност от объркване, тъй като той е слабо отличителен по отношение на конфликтните стоки и услуги от клас 20 и 35 на МКСУ, което насочва вниманието на потребителите и към несъвпадащите елементи на противопоставените знаци. Думата Superstore и графичното оформление на по-ранните марки и елементите 23 в противопоставената марка няма как да останат незабелязани от потребителите, както и цялостното впечатление на потребителите от марките, което не е сходно до степен да предизвика объркване у тях.

Липсата на елемента сочещ към вероятност от объркване на потребителите законосъобразно налага извода, приет и от първоинстанционния съд за неосъществяване на фактическия състав на чл. 12, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година).

2.2. Досежно състава на чл. 12, ал.3 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година):

Първоинстанционният съд приема, че хипотезата на нормата не е осъществена поради липса на последната предпоставка (използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от известността или отличителния характер на по-ранните марки или би ги увредило), която нито се твърди, нито за нея се сочат доказателства от Кооперацията.

В действителност, страните не спорят осъществяването на първите два елемента от фактическия състав на хипотезата. Спорът между страните се състои в това дали по-ранните марки се ползват с известност и дали използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от известността или отличителния характер на по-ранните марки или би ги увредило.

Касационният състав приема за съответстващ на анализа на доказателствата и правилното приложение на материалния закон крайният извод на АССГ за неосъществяване на състав на сочената хипотеза:

По отношение на претендираната известност, касационната инстанция споделя извода на председателя на ПВ, че пред административния орган се представят фактури, каталози и извадки от интернет сайт, които дават информация за степен на активност при използване на марките за съответните стоки/услуги, но не създават увереност за марка с репутация. В хода на съдебното производство съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-маркова експертиза на в.л. Пендичев, който прави извод за известност на марките за стоките, за които са регистрирани. Както касационната инстанция посочи по-горе, изводите от правна страна, включително този за известност на по-ранните марки, са в изключителната компетентност на съда. Като отговор на правен въпрос, изводът на в.л. Пендичев не само, че не обвързва съда, но и не го освобождава от задължението му, ако направи извод за известност, той да е мотивиран с анализ на доказателства за сочената известност, които да я мотивират от фактическа и правна страна.

В случая обаче, хипотезата на нормата не е осъществена поради липса на последната предпоставка (използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от известността или отличителния характер на по-ранните марки или би ги увредило), която нито се твърди, нито за нея се сочат доказателства от Кооперацията. На посоченото основание правилно АССГ не е обсъждал третия елемент от състав на хипотезата, касаещ известността на претендираните по-ранни марки, за които се твърди да се марки с репутация.

2.3. Досежно състава на чл. 12, ал.4 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 година):

АССГ приема, че в частта досежно тази норма, Кооперацията се позовава на две нерегистрирани марки (едната словна, другата комбинирана), които използва в търговската си дейност по отношение на стоки клас 20 (мебели, канцеларски и офис мебели) и услуги клас 35 (търговия и предлагане за продажба на мебели и офис мебели). Същите са заявени към датата на искането, 27.02.2019 година: 1/ марка с рег. 106483, Office1Furniture, словна, заявена на 19.02.19г с вх. 153935, регистрирана на 29.08.19г, за стоки и услуги клас 3,6,9,10,14,16,17,18,19,20,21,22,35,37,38,39,41,42 и 45; 2/ марка с рег. 106388, Office1Superstore, комбинирана, заявена на 19.02.19г с вх. 153937, регистрирана на 29.08.19г, за стоки и услуги клас 3,6,9,10,14,16,17,18,19,20,21,22,35,37,38,39,41 и 42. Съдът намира, че доказателствата за използване на двете нерегистрирани марки трябва да са както за период преди 24.09.16г. (когато е заявена процесната марка), така и към датата на искането за заличаване (27.02.19г.). Въз основа на анализ на доказателствата по делото, съдът приема, че не се установява по категоричен начин използване на нерегистрираните марки за релевантния период, тъй като: - няма сигурност, че означенията в представените фактури 01S и 01F всъщност се явяват съкращения на двете нерегистрирани марки, респективно, че фактурите доказват използване на двете нерегистрирани марки; - липсват достатъчно доказателства дали и как са били разпространени представените каталози и до какъв кръг потребители са достигнали. Направил е извод, че дори и да се приеме, че представените каталози все пак доказват използването само на нерегистрираната комбинирана марка Office1Superstore, то използването е само по отношение на претендираните услуги клас 35 (търговия и предлагане за продажба на мебели и офис мебели), но не и за претендираните стоки клас 20 (мебели, канцеларски и офис мебели). Услугите от клас 35 имат ниска степен на сходство със стоките от клас 20 на процесната марка. Което, според съда, в комбинация с невисоката степен на сходство между марките и липсата от вероятност от объркване на потребителите води до извод за несъществуваща хипотеза по чл.12 ал.4 от ЗМГО. (Следва да се отбележи, че по това трето основание от искането, ответникът се позовава на нерегистрирана словна марка Office1Superstore (заявена с вх. 153935), докато в допълнително становище от 02.10.19г искателят твърди, че с този входящ номер е заявена нерегистрираната словна марка Office1Furniture (и доводите и доказателствата му са за такава).

Касационният състав приема за съответстващ на анализа на доказателствата и правилното приложение на материалния закон крайният извод на АССГ за неосъществяване на състав на сочената хипотеза:

Фактическият състав на хипотезата на чл.12 ал.4 от ЗМГО изисква: 1.Нерегистрирана марка, използвана от опонента; 2. Подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. Действително използване на нерегистрираната марка в търговската дейност на територията на страната, осъществявана от опонента; 4. Начална дата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на процесната марка; 5. Идентичност или сходство между нерегистрираната марка и процесната марка, и идентичност или сходство между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя възникването на вероятност от объркване на потребителите. Първите два елемента от фактическия състав не са спорни.

Противопоставените марки са заявени към датата на искането, 27.02.2019 година: 1/ марка с рег. 106483, Office1Furniture, словна, заявена на 19.02.19г. с вх. 153935, регистрирана на 29.08.19г., за стоки и услуги клас 3,6,9,10,14,16,17,18,19,20,21,22,35,37,38,39,41,42 и 45; 2/ марка с рег. 106388, Office1Superstore, комбинирана, заявена на 19.02.19г с вх. 153937, регистрирана на 29.08.19г, за стоки и услуги клас 3,6,9,10,14,16,17,18,19,20,21,22,35,37,38,39,41 и 42. Касационният състав приема извода на председателя на ПВ, че чрез представените доказателства, Кооперацията е успяла да докаже използване в търговската си дейност на нерегистрираните марки за стоки папки, хартия, картон, пликове, кламери, ножици, телбодове, маркери, канцеларски материали, тетрадки, коректори, лепила, перфоратори, класьори, химикалки от клас 16; стелажи, врати, гардероби, бюра, контейнери за съхранение, плотове, крака за мебели, шкафове, маси, прегради от клас 20 на МКСУ, както и за услуги в клас 35 търговия и предлагане за продажба на мебели и офис мебели. Доказването на използването на нерегистрираните марки в търговската дейност на Кооперацията за релевантния период, стоки и услуги, не променя извода за липса на вероятност от объркване. Както по-горе касационната инстанция посочи, предвид сравняването на словна със словна и с комбинирана марка, в действителност се сравнява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка. Извършеният анализ сочи на извода за визуално, фонетично и смислово сходство в известна степен, дължащо се на общия им елемент Office1. Този общ елемент обаче не е достатъчен, за да обоснове извод за наличие на вероятност от объркване, тъй като той е слабо отличителен по отношение на конфликтните стоки и услуги от клас 20 и 35, което насочва вниманието на потребителите и към несъвпадащите елементи на противопоставените знаци. Думата Superstore, Furniture и графичното оформление на по-ранните марки и елементите 23 в противопоставената марка няма как да останат незабелязани от потребителите, както и цялостното впечатление на потребителите от марките, което не е сходно до степен да предизвика объркване у тях.

Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на касационните ответници, председател на Патентно ведомство и Фурнит ООД се дължат разноски за касационна инстанция, съответно в размер на 200 лева за юрисконсулт за първия ответник, и 1680 лева заплатено адвокатско възнаграждение за втория, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд